Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 29.10.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 933/2023
Вид
Решение № 208
Подписан
29.10.2024
Състав
Симеон Стефанов Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Самоков, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870100933 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК. Образувано е по исковата молба на М. Н. К., с ЕГН **********, като М., с ЕГН ********** срещу Н. Л. М., с ЕГН ... с която първоначално е поискано определяне на издръжка занапред и издръжка за минало време, като от ответника е отправено насрещно искане за определяне на местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Твърди се от ищеца, че страните живеели на съпружески начала от 2012 г. до м. януари 2023 година и от съвместното си съжителство имат едно дете - Л. Н. М., с ЕГН **********. Твърди се в исковата молба, че от момента на раздялата до днес, за отглеждането и възпитанието на детето се грижи ищеца, който осигурява и издръжката на детето. Отправя се искане от ищеца за определяне издръжка занапред от 400 лв. месечно и издръжка за минало време от м. февруари 2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.09.2023 г., в размер на по 350 лв. месечно. От ответника е отправено искане за определяне на местоживеенето на детето при бащата, упражняването на родителските права от бащата, определяне на разширен режим на личните отношения на майката с детето и издръжка в минимален размер. Оспорват се твърденията на ищеца. Сочи се, че поемал по голямата част от издръжката, че има възможност да полага родителска грижа, тъй като работи от дома си и има подкрепа на сестра си и баща си, които живеят в съседно жилище.

В отговор на оспорванията на ответника, ищцата сочи, че бащата не е давал издръжка за детето, че майката е осигурила най - добрите грижи за детето, съобразени с възрастта, пола и нуждите на детето.

1

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител излага, че исковете трябва да бъдат уважени.

Ответникът в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява становище за определяне на местоживеенето на детето при бащата, упражняването на родителските права от бащата, както и евентуално становище, за определяне на подходящ режим на личните отношения на бащата с детето и издръжка в минимален размер – в случай, че упражняването на родителските права бъде предоставено на майката.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното.

Установи се от представените по делото писмени доказателства че страните М. Н. К., с ЕГН ********** и Н. Л. М., с ЕГН .. са родители на малолетната Л. Н. М., с ЕГН **********. От разпитаните по делото свидетели се установи, че от януари 2023 г. страните се разделили и от тогава не живеят заедно. От свидетелските показания и събрания по делото социален доклад се установява, че ищцата с детето живеят в с. Ш. д., а ответникът живее в гр. С.. От събрания по делото социален доклад се установява, че преди раздялата семейството е живяло в къща съсобственост на бащата в град С., осигуряваща добри условия за живот. Установи се, че понастоящем майката и детето живеят в с. Ш. д., община С., в двуетажна масивна къща в която има всичко необходимо за правилното отглеждане на детето. обзаведени с всичко необходимо. Майката е със средно специално образование, завършила семестриално УНСС със специалност "Счетоводство", работи на постоянен трудов договор с възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и получава помощ по чл.7 от ЗСПД в размер на 50лв. месечно. Бащата има завършено средно образование и учи в Нов български университет, специалност "Комуникационна техника", работи като системен и мрежови администратор с постоянен трудов договор, на петдневна работна седмица в С. и получава възнаграждение в размер около 3000лв. месечно, като пътува ежедневно от С. до гр. С. и обратно. Детето е в добри отношения с роднините и приятелите си, старателна ученичка, интегрирана е в общността си. Детето е привързано, както към майката, така и към бащата, не е налице родителско отчуждение.

От писмените доказателства се установи, че детето за учебната 2023/2024 г е било записано в НУ „С. Д.“ – С. в 4-ти клас.

Установи се от представените от ответника писмени доказателства, че същият е бил на болнично лечение през 2023 г., както и че е реализирал разходи за медицински услуги и продукти през 2023 г. Установи се, че ищецът е закупил през 2022 г. лаптоп, през януари 2023 г. закупил спортни стоки и дрехи, през 2019 г. закупил стоки, през март 2023 г. закупил стоки, както и че погасява с месечни вноски три кредита, два от които са с крайна дата през януари 2024 г.

Събраха се доказателства за получаваните от страните доходи. Установи се от представените от ищеца писмени доказателства, че майката е заплащала такси за спортни заничания на детето и за други педагогически услуги, както и че е заплатила за детски 2 аниматор на дата, следваща датата на рождения ден на детето през 2024 г., поради което приема, че заплатеното е свързано с празнуване на рождения ден на детето.

По делото се разпитаха свидетелите Ч. и Д., от показанията им се установи раздялата между страните, че майката с детето живеят в с. Ш. д.. Установи се от разпита на Ч., че детето посещава спортни занимания по аеробика и езикови курсове по английски език, които се заплащат от майката, с изключение на спортно занимание за м. март 2024 г., което било заплатено от бащата. Свидетелката знае, че бащата е купувал яке и обувки на детето, както и се е включил в разхода за заплащане на „зелено училище“ на детето. От показанията на свид. Доганов се установи, че свидетелят живее в гр. С., след раздялата на родителите бащата често посещавал в събота или неделя свидетеля, като бил с заедно с детето, знае, че ответникът е дал на детето употребяван лаптоп и употребяван мобилен телефон, че към датата на съдебното заседание през м. юни знае, че ответникът не се е виждал с детето от два месеца.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Производството по реда на член 127 ал. 2 от Семейния кодекс и касае спор между родителите по отношение упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на ненавършили пълнолетие деца. То не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и Държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето.

По делото между страните не е налице споразумение.

3

Установи се, че страните не живеят заедно не са постигали споразумение за начина на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката. При определяне предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето съдът взема предвид, че и двамата родители имат възпитателските качества, способност да полагат грижи за детето, демонстрират привързаност, както и детето е еднакво привързано към родителите си.

Предвид горното и при равни други условия като социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот, решаващо според съда е пола и възрастта на детето, което е момиче в предпубертетна/пубертетна възраст, което обуславя необходимост същото да живее с майка си, поради което предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето следва да бъдат предоставени на нея.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е служебна.

Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните. Поради горното с оглед привързаността и желанието на децата да се срещат с бащата и желанието на бащата да се грижи за тях, съдът намира че на бащата следва да бъде определен разширен режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 31.12. до 16 ч. на 01.01.; по два дни всяка година по време на Великденските празници - от 10ч. на Разпети Петък, до 16 ч. на следващия ден с преспиване, всяка година на рождения ден на бащата - 11.10- от 10 до 18 часа - ако е неработен ден или от 16 до 20 ч. - ако е работен ден, като при осъществяване на режима на лични контакти бащата взема детето от дома на майката и го връща там.

Относно издръжката: В чл. 27, ал. 2 СК е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. С оглед законовата разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК, бащата ще дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца издръжка, независимо дали е работоспособен и независимо дали може да се издържат от имуществото си. Като взе предвид възрастта на детето и необходимостта от издръжка съобразно потребностите на дете в неговата възраст и конкретните потребности /дете, което е в пети клас, което участва в извънкласни занимания, за които се заплаща месечно по около 200 лв. и като съобрази разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК, съдът намира че следва да определи издръжката в размер на 400 лева месечно, която да се плаща от бащата, като същевременно майката осигурява непарична издръжка, подсигурявайки ежедневната грижа за отглеждане и възпитание на детето. Този размер на издръжката е съобразен с данните за доходи на бащата. Доказателствата по делото не 4 установяват към момента да е налице неработоспособност, данните за погасяване на задължения по договори за кредити сочат, че бащата е получил по силата на тези договори парични средства. По отношение иска за издръжка за минало време същият е основателен – доказа се раздялата на страните от м. януари 2023 г., не се доказа от м. февруари 2023 г. бащата да е покривал нуждите за издръжка на детето. Данните за спорадично закупуване на дрехи и обувки, осигуряване на употребявана техника и включване поравно в извънреден разход за екскурзия не покрива заплащането на издръжка за миналия период. Ето защо съдът намира за доказано, че от началото на м. февруари до датата на подаване на искова молба 07.09.2023 г. ответникът дължи издръжка за минало време. Размерът на тази издръжка следва да се определи на 350 лева месечно за периода, която да бъде заплатена от бащата, която сума е необходима за отглеждането през периода на дете на посочената възраст и с установените по делото потребности, от един родител, който през този период е осигурявал непарична издръжка, подсигурявайки ежедневната грижа за отглеждане и възпитание на детето.