Определение № 4388 от 05.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1017/2023
- Вид
- Определение № 4388
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Татяна Костадинова, Владимир Вълков, Радостина Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 ал. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
- чл. 7а · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4388 гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Костадинова
Членове:
Радостина Данаилова
В. Вълков като разгледа докладваното от В. Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20231100501017 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е частна жалба от П. Д. И., представляван от адв. В. Б. от САК срещу отказ да бъде вписан договор за продажба на наследство. В жалбата се сочи, че таксата е определена според цената на договора за продажба, а необходимата такса е внесена. Смята, че законът не предписва нужда договорът да описва съдържанието на наследството, дори и когато то съдържа недвижими имоти. Твърди се впоследствие да са установени и включени в наследството недвижими имоти, което и било доказано документално, а за всеки недвижим имот е заплатена и държавна такса. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на договора за продажба на наследство.
По допустимостта на частната жалба
Съдът констатира, че жалбата касае подлежащ на обжалване акт при условията на чл.
274 вр. чл. 577 ГПК , изхожда от името на заявителя в охранителното производство, обуславящо интерес да бъде повдигнат спора за законосъобразността на постановения акт и процесуалното действие е предприето в указания от закона срок предвид правилото на чл.
62 ал. 2 ГПК.
По основателността на частната жалба
За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приема, че представеният акт подлежи на вписване, но представените към искането разпечатки на потвърждения за плащане не отговарят на изискванията на чл. 7а от ТТСАВ – липсваща заверка на представено копие за извършено плащане по електронен път. Сочи се и да е налице невъзможност за установяване на материалния интерес поради отсъствие на данни за удостоверения от нотариуса, а и декларация за включените в наследствената маса права върху недвижими имоти, находящи се на територията на съдебния район на СРС, препятстващо и определяне на дължимата такса.
Жалбоподателят не твърди, а и от данните по изпратената в копие преписка не се установява приложените хартиени копия от електронен документ да са заверени от страната или от банката. Съдът обаче приема, че този недостатък не е основание за отказ. Както е посочено и в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС основание за 1 отказ е невнесена такса. Представените документи, макар и в незаверено копие, сочат на три внесени суми съответно от 10 лв., 35,65 лв. и 44,88 лв. по сметка на Имотен регистър – Агенция по вписванията. Липсва нормативно предписание, че неспазената форма на удостоверяване по чл. 7а от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ТДТСАВ) води до отказ да бъде предоставено поискано съдействие, а подобно основание не може да бъде изведено по тълкувателен път. Отказ може да почива само на еднозначно установена пречка, поради което и доколкото липсват данни, опровергаващи отразените в приложените документи, позволяващи свързването им със заявеното вписване, следва да се приеме, че сумите са постъпили по указаната сметка.
Липсва нормативно предписание молителят да декларира включените в наследсвтото недвижими имоти, нито съдията по вписванията е оправомощен да вменява подобно задължение. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ТДТСАВ основа за определяне на дължимата държавна такса се явява цената, по която е таксуван актът или документът. Нормата изрично предвижда данъчната оценка на недвижимите имоти като основа за определяне на следващата се такса, когато в представения за вписване документ не е посочен материалният интерес. Затова и представените удостоверения са достатъчни за определяне на държавната такса, а внесената сума според представените потвърждения за плащания, покрива дължимата.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказ на съдия по вписванията от 22.12.2022 г. по молба вх. № 99434/22.12.2022 г.
ДА СЕ ВПИШЕ договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 17.08.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3504/17.08.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2