Решение № 6613 от 24.09.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 24.09.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Мая Симеонова, като разгледа гр. дело № 15112/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 144254/23.11.2015 г., предявена от Х.Х.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗК „К.А.Ф.“, с адрес:

ФР Германия, гр. Хамбург, ул. ********

Ищецът твърди, че на 17.12.2014 г., около 17 часа, в гр. Дуисбург, Германия, ********, е бил ударен при ПТП. Произшествието било причинено от К.М.Х., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №*******. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата и поради недостатъчното си внимание реализирал ПТП. Това се установило в хода на образуваната срещу водача преписка при полицейския президиум на Дуисбург.

Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото

ПТП му е причинена фрактура на тибиална глава ляво.

От увреждането той търпял силни болки и не можел да стъпва на левия си крак.

Ищецът заявява, че е бил опериран в периода 13.01.2015 г. – 14.01.2015 г. след което лечението му продължило в домашни условия. То било съпътствано с затруднения и множество трудности в ежедневните дейности. Затова ищецът предявил претенцията си предН.Б.на Б.А.З.. Те го насочили да предяви претенцията си към „А.Б.“ като кореспондент на немския застраховател, които обаче отказали да му заплатят обезщетение. Ето защо Х.Д. е предявил исковата си молба за осъждане наН.Б.НА Б.А.З. да му заплати обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 17.12.2014 г. до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молбаН.Б.НА Б.А.З.

(НББАЗ) е оспорило иска като недопустим и неоснователен. Заявило е, че не бюрото е легитимирано да отговаря по претенцията на ищеца, а немския застраховател. Направило е и други възражения по основателността на иска, подробно изложени в отговора му на исковата молба (отговор на исковата молба от НББАЗ, л. 66-70).

С молба от 31.01.2017 г. ищецът е поискал замяна на ответника като на мястото на НББАЗ бъде конституиран ЗК „К.А.Ф.“ , с адрес: ФР Германия, гр. Хамбург, ул. ********–(молба, л. 200). Съдът е допуснал замяната, конституирал е ЗК „К.А.Ф.“ като ответник по делото и е прекратил производството по отношение на НББАЗ (определение, л.

201).

Ответникът ЗК „К.А.Ф.“ (по-долу ЗК К.) е подал писмен отговор (л. 252-256). Той смята, че немското право е приложимо по отношение на елементите от фактическия състав на отговорността на водача, причинил процесното ПТП, защото ищецът търпял вредите в Германия и освен това, към датата на ПТП, той е имал обичайно местопребиваване на територията на ФР Германия. На следващо място оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, които ищецът иска да бъдат обезщетени. Заявява, че ПТП е настъпило докато ищецът е извършвал дейности по почистване на улицата, без да носи светлоотразителна жилетка и без обезопасяващ персонал. Твърди, че заради тези нарушения ищецът е бил обвинен в извършването на административно нарушение по германския Закон за движението по пътищата.

Заявява, че наказателното производство срещу водача е било прекратено. Затова застрахователят е отхвърлил претенцията на Х.Д., тъй като според него именно ищецът с виновното си противоправно поведение е причинил ПТП. Със същите аргументи ЗК К. прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на Х.Д..

Оспорва също и размера на претендираното обезщетение като прекомерно.Оспорва и претенцията за законна лихва. Предвид всичко това моли съда да отхвърли иска.

В допълнителната искова молба (л. 265—267), ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника. Излага съображения, че обичайното му местопребиваване е било в Б.. Счита, че приложим е българският закон.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На 17.12.2014 г., около 17:00 часа, Х.Х.Д. се е намирал на около 1,5-2 метра навътре по платното на ул. „********, в гр. Дуисбург, Германия. Той е метял строителен материал, който е бил изпаднал на платното за движение в района на строеж на ул. ********. Било е тъмно, но уличното осветление е работело. Пътното платно е било мокро. Ищецът е бил с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка. Липсвали обозначения за това, че той е на платното за движение.

По същото време в дясната пътна лента на улицата, в която се намирал и ищеца, се движел автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, управляван от К. Х.. В участъка ограничението на скоростта е било 50 км/ч.

Всички тези обстоятелства се установяват от приетата по делото полицейска преписка (л.

33-42), прокурорска преписка (л. 43-51) и отговора на първа задача от приетата автотехническа експертиза, л. 420-426).

По данни от полицейската преписка, събрани от разпита на водача на л.а. „Фолксваген“, автомобилът се движел със скорост от около 40 км/ч. Това е прието и от вещото лице в изготвеното от него заключение (т. 3 от експертизата, л. 426). За да приеме тази скорост експертът се е аргументирал в съдебно заседание (л. 430) с това, че при по-висока скорост пешеходецът би си ударил главата в предното стъкло, каквото не е установено. Освен това, както се посочи, в района на произшествието ограничението на скоростта е било 50 км/ч. Тъй като правомерното поведение следва да се предполага, а неправомерното да се докаже, съдът приема, че К. Х. е управлявал автомобила със скорост от 40 км/ч.

Водачът на лекия автомобил е имал възможността да види пешеходеца от разстояние 45 метра, в случай че се е движел на къси светлини в населеното място. При това положение, за да успее да спре преди мястото на ПТП и да предотврати удара той е следвало да се движи със скорост по-ниска от 52 км/ч. (т. 2.3. от констативната част на автотехническата експертиза, л. 424-425). Както беше прието, К. Х. е управлявал автомобила със скорост по-ниска от 50 км/ч. В такъв случай той е могъл да възприеме пешеходеца на платното и да съобрази поведението си с него, какъвто е изводът и на вещото лице, изразен в т. 6 и т.

7 от заключението му (л. 426). Въпреки че К. Х. е имал възможността да възприеме пешеходеца, той не е спрял навреме и е ударил Х.Д. в левия крак, качил го е на предния капак, след което го е отхвърлил напред и надясно (вж. отговора на първа задача от експертизата, л. 425).

В резултат на удара Х.Д. е получил травма в областта на лява колянна става. От направените рентгенови снимки и компютърна томография е установено счупване на тибиалното плато от вътрешната му страна. Това се установява както от приетите по делото медицински документи (л. 16-23), така и от заключението по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (л. 412-413). Според експерта увреждането е напълно възможно да е настъпило при така описания механизъм на ПТП.

На 13.01.2015 г., на ищеца е направена артроскопия на лявата колянна става за ревизия на мястото на счупване. След интервенцията му е препоръчано щадене на лявата колянна става за 2 седмици и дозирано натоварване и рехабилитация след това, като е определен възстановителен период от около 2 месеца. От експертизата се установява още, че през първите 45 дни ищецът е търпял интензивни болки и страдания, а общия период на възстановяване е около 3 месеца (вж. отговора на 2-ра, 3-та и 4-та задачи, л. 413).

За установяване на твърдените от ищеца болки и страдания е разпитан свидетелят М.Т. (протокол, л. 403-404). От неговите показания се установява, че през м.01.2015 г. ищецът е бил с гипсиран крак и патерици. Установява се още, че Х.Д. е работел в Германия преди произшествието, но след него, около коледните празници през 2014 г., ищецът се прибрал в Б.. Според свидетеля, Х.Д. е бил с гипс около 30-40 дни, през които движението му е било затруднено и имал нужда от чужда помощ. Последвал период на лечение и рехабилитация от около 2-3 месеца, проведени в страната (отговор на 10-ти въпрос, л. 404). След това, той не се върнал в Германия, а започнал работа в гр. Бургас (отговор на 5-ти, 7-ми, 12-ти и 15-ти въпроси, л. 403-гръб и л. 404).

Последното се потвърждава и от приетия по делото трудов договор, сключен между ищеца и „П.-***“ ООД (л. 146).

Показанията на свидетеля се разминават с останалите доказателства (медицинските документи и заключението на вещото лице) относно твърдяното обездвижване на крака на ищеца. Липсват писмени доказателства за това да е била предприета имобилизация на крайника. Няма дори такива препоръки в епикризите.

Затова съдът приема, че във връзка с процесното ПТП не е било необходимо гипсирането на крайника на ищеца, т.е. такива вреди не са в причинна връзка с произшествието. В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства.

Срещу Х.Д. и срещу водача К. Х. е било образувано наказателно производство по обвинение по пар. 229 от

Немския Наказателен кодекс за причиняване на телесни повреди по непредпазливост при ПТП. Производството и срещу двамата е било прекратено на основание пар. 170, ал. 2 от немския Наказателно-процесуален кодекс[1] и е било предадено на компетентната административна служба за преценка дали се касае за нарушаване на реда (вж. прокурорската преписка, л. 43-51). Няма данни за наложено административно наказание на К. Х., напротив, има доказателства, че образувано срещу него административно-наказателно производство е прекратено (л.

123-124).

На 14.01.2015 г. ищецът е предявил претенция за сумата от 2 000 евро срещу застрахователна компания „К.А.Ф.“ (претенция, л. 79-84).

На 31.03.2015 г. ищецът е предявил претенция и пред „А.-Б.-Регулиране на щети“ ЕООД като кореспондент на ЗК К. (л. 28-29 и л. 31). Последвал е отказ от застрахователната компания да потвърди вината на своя застрахован (л. 32 и л. 129, л. 76-78).

Причина за това е, че според ЗК К. ищецът е причинил инцидента по своя вина (л.

126).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По компетентността на съда да разгледа и реши спора:

Предявен е иск за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано в ФР Германия, по вина на водач, за когото се твърди, че е застрахован в дружество със седалище и адрес отново в ФР Германия. По делото е установено, че увреденото лице е имало пребивавал преимуществено в ФР Германия към датата на ПТП, а след това - в РБ..

Искът е предявен на 23.11.2015 г., поради което е приложим Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (по-долу Регламент 1215/2012) в съответствие с член 81 от него.

Съгласно съображение 18 от регламента във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила.

В член 4, параграф 1 от посочения регламент е предвидено общото правило, че: „искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“. Регламентът съдържа изключения от това правило (вж. член 5, параграф 1 от същия регламент[2]).

Такива изключения са предвидени за компетентността по дела във връзка със застраховане (членове 10—16, раздел 3, глава II, от Регламент № 1215/2012). Така член 11, параграф 1, б. „б“ от регламент а предвижда, че: „Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Член 11 се прилага по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени (вж. чл. 13, пар. 2 от регламента; Решение на СЕС от

Разпечатката съдържа 53 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ba27e2c-97cc-4782-a41f-8b492ede3517