Решение № 2 от 19.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Т. Ж. Петрова В.а в присъствието на прокурора Ст. Т. Н. като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600534 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 18.03.2019 год. по НОХД № 2362/17 год. по описа на СГС,НО,30 състав подсъдимия А. П. Г. е признат за виновен в това, че в гр. София, в периода 22.10.2007г. – 17.12.2008г., като длъжностно лице - *** на Националната компания „Ж.“ /НКЖИ/, с две деяния при условията на продължавано престъпление, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното му имущество и от това последвали значителни щети за предприятието НКЖИ в особено големи размери - 2 015 590, 77 лв., като случаят е и особено тежък, както следва:

1.В гр. София, в периода 22.10.2007г. – 01.07.2008г., като длъжностно лице, при сключването и изпълнението на Договор № 2215/22.10.2007 г. между НКЖИ - възложител и „Триумф“ ЕООД - изпълнител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното му имущество, като от това последвали значителни щети за НКЖИ в размер на 1 099 800 лв. и

2.В гр. София, в периода 11.12.2007г. – 17.12.2008г. като длъжностно лице, при сключването и изпълнението на Договор № 2357/11.12.2007г. между НКЖИ - възложител и „Розалия ММ“ ЕООД - изпълнител, умишлено не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и запазването на повереното му имущество и от това 1 последвали значителни щети за НКЖИ в размер на 915 790, 77 лв.,поради което и на основание чл. 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и във вр. с чл.55,ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

На основание чл. 37, ал.1, т.6 НК му е наложено и наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни учреждения и предприятия за срок от три години.

На основание чл. 37, ал.1, т.7 НК, подсъдимият Г. е лишен от правото да упражнява дейност, свързана с материална отговорност, за срок от три години.

На основание чл. 304 НПК, подсъдимият А.Г. е оправдан за това стойността на щетата по второто деяние от продължаваното престъпление да възлиза на 998 115, 07 лв., респ. - за разликата от 82324, 30 лв., за това продължаваното престъпление да е извършено за времето след 17.12.2008 г. в периода до 06.09.2009г., за това в периода 12.09.2008 г. 06.09.2009 г., при сключването и изпълнението на договор № 2827/12.09.2008 г. между НКЖИ и ДП“ТСВ“ да е извършил отделно деяние на безстопанственост с причинени значителни щети, изразяващи се в изплащането на парични суми на дружествата „Енерджи груп 2003“ ЕООД - 665 508, 96 лв., „Розалия ММ“ ЕООД - 814 303, 11 лв. и „Строителство и инвестиции“ ЕООД - 662 629, 32 лв. и за сумата от 2 224 765, 69 лв., съставляваща разликата до пълния размер на инкриминираните в обвинителния акт значителни щети на обща стойност 4 240 356, 46 лв.

С присъдата е отхвърлен предявения от Държавно предприятие „Национална компания Ж.“ срещу подс. А. П. Г. граждански иск за сумата от 4 240 356, 46 лв., ведно с претендираната законна лихва от датата на твърдяното увреждане.

Със същата присъда подсъдимия О. С. Г. е признат за виновен в това, че в гр. Русе, в периода от 17.01.2008г. до 17.12.2008г., като длъжностно лице -директор на железопътна секция „Русе“ към НКЖИ, в съучастие като извършител, умишлено улеснен от подс. И. Я.

И. -помагач, присвоил поверени му за управление чужди пари в големи размери - 915 790, 77 лв., собственост на НКЖИ, изплатени по негово разпореждане на „Розалия ММ“ ЕООД в посочения период по договор № 2357/11.12.2007 г. между НК“ЖИ“ и „Розалия ММ“ ЕООД,поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

На основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.6 НК, подсъдимият Г. е лишен от правото да заема ръководна длъжност в държавни учреждения и предприятия за срок от четири години и на основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК е лишен от правото да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от четири години.

На основание чл. 304 НПК, подсъдимият О.Г. е оправдан за това престъплението да е извършено и в периода между 11.12.2007 г. и 17.01.2008 г., за това предмет на присвояването да е и сумата от 82 324, 30 лв., изплатена на „Розалия ММ“ ЕООД на 18.08.2008 г. по фактура № 48/04.08.2008 г., респ. – за разликата до общо инкриминираната в 2 обвинението сума от 998 115, 07 лв. и за това, длъжностното присвояване да е в особено големи размери и да съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 203, ал.1 НК.

На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК на подс. Г. е наложено едно общо найтежко наказание измежду наказанията по НОХД № 2362/17г. на СГС, НОХД № 62/11г. на ОС - гр. Русе, НОХД № 476/12г. на ОС - гр. Русе и по НОХД № 1872/17г. на РС - гр. Русе, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 23, ал.2 НК е присъединено към определеното му най-тежко наказание и кумулативно наложените наказания по НОХД № 2362/17 г. на СГС по чл. 37, ал.1, т.6 НК –лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни учреждения и предприятия за срок от четири години и по чл. 37, ал.1, т.7 НК – лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отговорност за срок от четири години.

С присъдата е отхвърлен изцяло предявения на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД срещу подс.Г. граждански иск от Държавно предприятие „Национална компания Ж.“ за сумата от 998 115, 07 лв., ведно с претендираната законна лихва от датата на твърдяното увреждане.

С присъдата подсъдимият И. Я. И. е признат за виновен за това, че в гр. Русе, в периода 11.12.2007г. - 17.12.2008г., в съучастие - като помагач, умишлено улеснил длъжностното лице – извършител О. С. Г. -директор на ж.п. секция „Русе“ към НКЖИ да присвои поверени му за управление чужди пари ,собственост на НКЖИ, в големи размери 915 790, 70 лв., изплатени на „Розалия ММ“ ЕООД по договор № 2357/11.12.2007 г. между НК“ЖИ“ и „Розалия ММ“ ЕООД, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК във вр.с чл. 55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложено по чл.

66, ал.1 НК за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.6 НК, на подсъдимия И.И. е наложено наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни учреждения и предприятия за срок от три години и на основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години.

На основание чл. 304 НПК, И. е оправдан за това предмет на улесненото присвояване да е и сумата от 82 324, 30 лв., изплатена на „Розалия ММ“ ЕООД на 18.08.2008 г. по фактура № 48/04.08.2008 г., респ. – за разликата до общо инкриминираната в обвинението сума от 998 115 лв., за това престъплението да е извършено като продължавано по чл. 26, ал.1 НК и за времето след 17.12.2008 г. в периода до 06.09.2009 г., за това в периода от 24.09.2008 г. до 06.09.2009 г. в гр. Горна Оряховица, в съучастие – като помагач, умишлено да е улеснил длъжностното лице – извършител К. Н. Д. -*** на поделение „Горна Оряховица“ към ДП „ТСВ“, починал на 29.01.2017 г. да присвои чрез други три деяния като продължавано престъпление -осъществени съответно в периодите: 24.09.2008 г. – 09.03.2009 г., 26.09.2008 г. – 23.12.2008 г. и 09.10.2008 г. – 06.09.2009 г., поверени му за управление чужди пари ,преведени от НК“ЖИ“ към ДП „ТСВ“, в особено големи размери -2 142 441, 38 3 лв., като разпоредил превеждането на суми на дружествата „Енерджи груп 2003“ ЕООД -665 508, 95 лв., „Розалия ММ“ ЕООД -814 303, 11 лв. и „Строителство и инвестиции“ ЕООД 662 629, 32 лв., за сумата от 2 224 765, 76 лв., съставляваща разликата до пълния размер на инкриминираната в обвинителния акт сума на присвояването от 3 140 556, 46 лв. и за това, длъжностното присвояване да е в особено големи размери и да съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 203, ал.1 НК.

С присъдата е отхвърлен предявения на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД срещу подс. И.И. граждански иск от Държавно предприятие „Национална компания Ж.“ за сумата от 3 140 556, 46 лв., ведно с претендираната законна лихва от датата на твърдяното увреждане.

На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимите А. П. Г., О. С. Г. и И. Я. И. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в общ размер на 6464 лв. (2864 лв. – по сметка на Прокуратурата на РБ и 3599,20 лв. – по сметка на СГС), като подс. Г. да заплати сумата от 2154,66 лв. (от които – 954, 93 лв. по сметка на Прокуратурата на РБ и 1199,73 лв. – по сметка на СГС), Г. да заплати сумата от 2154,66 лв. (от които – 954, 93 лв. по сметка на Прокуратурата на РБ и 1199, 73 лв. по сметка на СГС) и подс. И. да заплати сумата от 2154,66 лв. (от които – 954, 93 лв. по сметка на Прокуратурата на РБ и 1199, 73 лв. по сметка на СГС), както и по 5 лв. за издаването на всеки отделен изпълнителен лист.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него от Софийска градска прокуратура, с който същата се атакува в оправдателната й част, като се иска отмяната й и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения в тяхната цялост. Атакува се също така и размерът на наложените на подсъдимите наказания, като се иска същите бъдат увеличени, съобразно поисканото от прокуратурата в съдебните прения.

По отношение на подс.И., освен увеличаване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, се иска и отмяна на приложението на чл.66,ал.1 от НК.

В допълнението към протеста се излагат подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на постановената присъда. На първо място се твърди, че неправилно съдът е изключил от пределите на отговорността на подсъдимите цялата сума по фактура №48 от 04.08.2008г. на стойност 82 324.30 лв., защото по делото не са налични доказателства,от които да може да се установи достоверността на същата. Твърди се, че по делото са събрани доказателства за закупуване на отводнителни съоръжения с доставчици „Ритли 97” АД - гр.Мездра и „Соколов” ООД - гр.В.Търново, за период следващ приемането на обекта по договор №2357/11.12.2007г. Сочи се, че следва да се отчете обстоятелство, че границите на договорите между НКЖИ и „Розалия ММ” ЕООД №2357/11.12.2007г. и между ДП ”ТСВ” - София и „Розалия ММ” ЕООД от 26.09.2008г., както и голяма част от предметите им, съвпадат, което на практика означава,че в период следващ изпълнението по втория договор не би могло обективно да се разграничи коя част от приетата за извършена работа, в т.число доставка и монтаж на отводнителни съоръжения - канавки, по кой точно от двата договора е извършена. От прокуратурата се позовават на извършените лично огледи на място от вещото лице на 25.08.2011г. и на 25.04.2013г., които дати са следващи 4 приемането на извършените дейности и по двата договора. В този смисъл, макар и от представените по делото писмени доказателства и най-вече протокол №3 от 22.07.2008г. да изглежда, че доставката и монтажът на канавките в действителност са били изпълнени, не може да се установи нито кога, нито на каква стойност са закупени самите канавки от една страна, а от друга по кой точно от двата договора същите са били осигурени и монтирани.

В протеста и допълнението към него се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че предметът на договора между НКЖИ и ДП”ТСВ” е по-широк и не се припокрива изцяло с дейностите, заплатени по сделката между НКЖИ и „Розалия ММ” ЕООД, тъй като на практика от приетите доказателства се установява,че всеки един от коментирани договори е аранжиран и представен така, че да може да обслужи уговореното и целено от подс.Г. и И.. Оспорва се и изводът на първостепенния съд, че няма как в отговорност на подсъдимия да бъдат вменени дейности на ръководител на съвсем друго предприятие /директора на поделението на ДП”ТСВ” в гр.Горна Оряховица К. Д., който е сключил последващите три договора за подизпълнение с фирмите „Енерджи груп 2003” ЕООД,”Розалия ММ” ЕООД и „Строителство и инвестиции” ЕООД/. В тази насока, според обвинението, съдът е игнорирал редица писмени доказателства и установени взаимовръзки между Г. и И., които съдът е приел за съществуващи и се е позовавал на тях, като се излагат примери в тази насока. В цялост се излагат подробни съображения относно оправдаването на подсъдимите по пункт 3 от обвинението, като се твърди, че в подкрепа на това обвинение са налице многобройни доказателства и изводите на съда са необосновани и неподкрепени от доказателствената съвкупност.