Определение № 1372 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900532 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Т. М. Б., Г. И. И., М. П. Г., чрез своята майка и законен представител Г. И. И. и С. И. И., против решение № 321/13.11.2025г. по в.т.д. № 387/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, както следва:

Касаторите Т. М. Б. и Г. И. И. обжалват въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 107/04.03.2025г. по т. д. № 674/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение № 233/27.05.2025г., с което са отхвърлени предявените от тях против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД искове, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им Т. Т. Б., настъпила от ПТП на 11.11.2020г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените по 125 000 лева до пълния предявен от всеки от двамата размер от 225 000 лева.

Оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид силно занижен размер на присъденото обезщетение, а също - при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Намират, че съдът не е обсъдил и преценил комплексно събраните по делото доказателства, за да определи обосновано по размер и справедливо обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях. В частност, касаторът Т. Б. намира несъобразени събраните доказателства за отключено онкологично заболяване, вследствие стреса от смъртта на сина му, нито намира да са отчетени в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на търпимите болки и 1 страдания, в това число тежкото поражение на психиката му и отражението върху начина му на живот в цялост. Същите обстоятелства поддържа и касаторът Г. И.: не са съобразени доказателствата за отключено от нея автоимунно заболяване - тиреоидит на Хашимото, нелечимо, налагащо постоянна медикаментозна терапия. Неправилно е ценено заключението на вещо лице доктор Начева, без да се съобразят изявленията й при разпит в открито съдебно заседание. Не е отчетен факта, че починалият е единственото им дете, при това загинал едва на 16г., в началото на съзнателния си житейски път. Не е обърнато внимание, че увреденото емоционално състояние на двамата е довело до социална изолация, а с времето негативните чувства и преживявания не отслабват, а се задълбочават. Определените обезщетения не са съобразени с обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането и са в разрив с присъдими застрахователни обезщетения за сходни случаи.

Касаторите М. П. Г. и С. И. И. обжалват въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени изцяло предявените от тях частични искове / 50 000 лева първия и 25 500 лева втората / против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София, за заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. – брат на първия и внук на втората. Намират необосновани изводите на въззивния съд, за неустановена материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. , като лица извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. и недоказали обстоятелства, обосноваващи такава легитимация по изключение, съобразно задължителните указания на ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Посочват, че в традициите на българското общество, братя и сестри, съответно баби, дядовци и внуци са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Касаторът М. Г. се позовава на прието по делото доказателство банково извлечение, от което е видно, че ответното дружество е заплатило на Александра В.а - сестра на Виктор В. ( също загинал при процесното ПТП) сумата от 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. С оглед това счита, че самият ответник е признал наличието на материалноправна легитимация за претендиране обезщетение за неимуществени вреди, на лице с идентична степен на родство с пострадалия. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил в пълнота свидетелските показания и приетата психологическа експертиза, от които се установява, че М. Г. е претърпял сериозни и интензивни страдания от смъртта на своя брат. Не е отчетено, че С. И. е изградила здрава връзка със своя внук, грижейки се за него от бебе - активно помагала на майка му при отглеждането и възпитанието му, живеейки в общо домакинство 8 години, и в близост – след това, както и че при силния стрес от загубата е получила ритъмни и проводни нарушения на сърцето – предсърдно мъждене и артериална хипертония.

Ответната страна - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

2

Живот и здраве“ АД - оспорва касационните жалби и обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване, с общ отговор на четирите касационни жалби. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от жалбите.

Не е постъпил отговор от третото лице помагач П. З. М..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимиран и да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. чл. 52 ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди за Т. Б. и Г. И. и до наличието на материалноправна легитимация по отношение касаторите М. Г. и С. И., настоящият състав съобрази следното :

Ищците са предявили субективно и обективно съединени искове против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Т. Т. Б., настъпила при ПТП на 11.11.2020г., по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, автомобил. Предмет на касационно обжалване е решението по исковете за неимуществени вреди, предявени както следва : от Т. Б. и Г. И. - в размер от по 225 000 лева за всеки от двамата, ведно със законна лихва от 16.11.2020г.

/ датата на уведомяване на застрахователя /, представляваща остатък от претендирано обезщетение в общ размер от 300 000 лева, при изплатени доброволно от застрахователното дружество 75 000 лева; от М. Г., чрез своята майка и законен представител Г.

И. – за сумата 50 000 лева, частичен иск от 300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г. и от С. И. - сумата от 25 500 лева, частичен иск от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. , на основание чл.

493, ал. 1 , т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва материалноправната легитимация на ищците С. И. И. - баба и М. П. Г. - брат на пострадалия, като счита, че те не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на близък човек, съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г., постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита размера на претенциите на останалите двама ищци изключително завишен.

Свидетелят П. Иванов Искров (приятел на касатора Т. Б.) споделя, че касаторът и сина му били много близки. Независимо, че Б. живеел и работел във Франция, той се грижел за сина си, организирал рождените му дни и съвместни почивки – на море, на планина, в чужбина. Т. живеел в България с майка си, но последните две лета прекарал при баща си, който го взимал по 3 строителните обекти, на които работел, искал да му предаде занаята си и по възможност да го устрои във Франция. Записал го да учи Франция и дори правел планове да осигури по-голямо жилище, когато синът му се премести при него. През лятото и по празници ищецът си идвал в България, за да прекарва време със сина си – 4 - 5 пъти годишно, обгрижвал го по всякакъв начин, обичали се. Т. Б. бил съкрушен и съсипан от смъртта на сина си.

Споделил на свидетеля, че връщайки се от Франция за погребението му, през цялото време си спомнял случки с детето, спирал и плачел. След загубата се чувствал изгубен, прекратил интимна връзка, която поддържал от около 3 - 4 години, тъй като намирал живота си безсмислен, затворил се и отказвал на приема нова работа, непосилно му било да работи.

Свидетелят Б. Б. (брат на касатора Т. Б.) споделя, че отношенията между бащата и сина били отлични. Тошко основно живеел при майка си, но пребивавал и при баща си. Имали намерение детето да завърши образованието си във Франция и да се устрои там. Баща му си идвал 2-3 пъти годишно, през м. август ползвал месечна отпуска и цялото време прекарвал със сина си. Посрещал го по празници и във Франция. Свидетелят твърди, че брат му приел много тежко загубата на сина си, „сринал се за секунди“, животът му се променил „тотално“. Преди трагедията бил весел и жизнерадостен човек, обичал сина си, работата си, имал цели в живота и планове за бъдещето. След нея изпаднал в депресия, затворил се, не разговарял с никого, комуникацията с него била много трудна, намирал живота си безсмислен.

Свидетелката С. Н. / близка приятелка на Г. И. / споделя, че Т. Т. Б. живеел с майка си, помагал й в грижите за малкия си брат М., понякога го взимал от детската градина. Отношенията им били чудесни, гласували си взаимно доверие, подкрепяли се, не било само съвместно живеене, а пълноценно споделяне и общуване. Свидетелката твърди, че ищцата дълго време не приемала смъртта на сина си, отказвала да види тялото му, за да отложи сблъсъка с истината, страдала и плачела непрекъснато, не искала да се среща и да говори с никого, търсела снимки и клипове на сина си, направени от техни познати, и ги гледала денонощно. Споделя още, че Г. И. от усмихната, весела и общителна жена се превърнала в тъжен и затворен човек, често пъти разплакана, разстроена и трепереща. Трагедията се отразила и на връзката й с бащата на по-малкия едноутробен брат на починалия – М., разделили се.

Използвала професионална подкрепа за справяне след катастрофата : имали назначена програма за нея и за малкия М. и посещавала психоложка в продължение на около 2 години.

Свидетелката Д. Х. (приятелка на Г. И.) споделя, че Т. Б. бил много привързан към майка си, двамата си помагали и се подкрепяли. Той живеел при нея, преди да замине при баща си във Франция, около година и половина преди катастрофата. След инцидента, при срещите им, Г. мълчала, спомняла сина си и плачела. Била весел и всеотдаен човек, раздаваща се за близките, но след загубата претърпяла пълна промяна. Свидетелката потвърждава 4 последващо открито / след катастрофата/ заболяване на щитовидната жлеза на Г., но не заявява подробности.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява, че при Т. Б. и Г. И. смъртта на сина им е нарушила нормалния им жизнен цикъл, провокирала е усещания за тъга и скръб със силен интензитет.

Преживяванията им покриват критериите за психотравмено събитие, довело до психологична криза, която от своя страна е провокирала емоционални, личностни и социални промени. Според вещото лице, описаното психологично състояние не представлява психично заболяване, в смисъл на нарушено функциониране на психичните сфери, а е дестабилизиращо емоционално.

Специализираната съдебно-медицинска експертиза, работила върху предоставена от ищцата медицинска документация, установява, че Г. И. страда от тиреоидит на Хашимото, като скринингът на заболяването е от ноември 2023г.. Вещото лице е посочило, че заболяването се отключва при генетична предразположеност и в резултат на външни рискови фактори, какъвто би могъл да е стресът от настъпилата загуба на дете, като всеки рисков фактор въздейства по свой собствен специфичен механизъм, но самостоятелно не би могъл да предизвика автоимунен тиреоидит, без да е налице генетична предразположеност. В съдебното заседание е уточнено, че не може да се обоснове пряка причинност между заболяването на Г. И. и преживеният стрес от загубата, с оглед дългия времеви период между инцидента и регистрирането на хормоналния дисбаланс.