Решение № 187 от 22.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Враца, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500297 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 64/26.03.2025 г. по гр. д. № 1198 от 2024 г. по описа на РС Козлодуй, съдът е отхвърлил предявения от П. С. Б., ЕГН ********** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772 иск за недължимост на сумите от 823,30 евро (1610,23 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 32,93 евро (64,40 лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,84 евро (136,60 лв.), за които е издаден изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, като погасени по давност, като са присъдени на ответното дружество и сторените пред първата инстанция разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от П. С. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. М. С. от АК Враца, с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата е изразено недоволство срещу крайния извод на съда, тъй като приложение следва да намери Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 на Пленума на ВС, а не ТР № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. В тази връзка са изложени подробни доводи, въз основа на които въззивника счита, че давността на вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла на 07.07.2010 г., тъй като последното действие, прекъснало давността е на 07.07.2003 г., а следващото е извършено едва на 25.09.2013 г. – т. е на 07.07.2005 г. е осъществен съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на 07.07.2010 1 г. погасителната давност е изтекла, поради непоискани и неизвършвани изпълнителни действия, които да я прекъснат. Именно затова е заявено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, представлявано от изпълнителния директор И. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, тъй същият е съобразил събраните доказателства, релевантната практика и е постановил правилен съдебен акт. Сочи се, че по делото са събрани доказателства за ежегодно предприемане на изпълнителни действия по изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй, с конкретно заявявани изпълнителни действия, прекъсващи давността на вземанията. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС Козлодуй, с присъждане на разноски във въззивното производство.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца П. С. Б., ЕГН ********** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772 иск по чл. 124, ал.1 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по издаден изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Козлодуй, тъй като са погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй за сумата от 823,30 евро (1610,23 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 32,93 евро (64,40 лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,84 евро (136,60 лв.). Образувано е било на 15.01.2002 г. изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй. Сочи се, че са изисквани справки за имуществото на длъжника, но едва с молба от 21.05.2003 г. е поискан опис на движими вещи на длъжника, като от страна на последния са платени доброволно три вноски по делото – на 06.06.2003 г., на 11.06.2003 г. и на 07.07.2003 г. Следващото изпълнителното действие по 2 делото е извършено на 25.09.2013 г., когато взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника. Именно затова се сочи, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, производството по изпълнително дело № 10/2002 г. на СИС при КРС е прекратено на 07.07.2005 г. и на 07.07.2010 г. погасителната давност е изтекла предвид Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 на Пленума на ВС, поради непоискани и неизвършвани изпълнителни действия, които да я прекъснат. С оглед на изложеното ищецът счита, че вземането, предмет на изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй е погасено по давност, в каквато насока излага подробни правни съображения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който същият е оспорил иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че доводите в исковата молба не кореспондират с приложените документи по изпълнително дело № 10/2002 г. на СИС при КРС и не отразяват правилно фактическата обстановка по изпълнителното производство, като излага подробни съображения за това. Моли съда да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан предявеният иск, с присъждане на разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и възраженията срещу нея, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на процесните суми по изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй за сумата от 823,30 евро (1610,23 лв.) представляваща стойността на консумираната и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 32,93 евро (64,40 лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,84 евро (136,60 лв.), респ. е било образувано на 15.01.2002 г. изпълнително дело № 10/2002 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Козлодуй. С молбата за образуване взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни действия върху движимото имущество на длъжника в гр. Козлодуй.

Последвали са молби от взискателя за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, без предприемане на конкретни принудителни действия във връзка с тези справки. Установява се също, че с молба от 21.05.2003 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор и да пристъпи към опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в неговото жилище в гр. Козлодуй, след което са последвали от страна на длъжника три доброволни вноски по изпълнителното дело – на 06.06.2003 г., на 11.06.2003 г. и на 07.07.2003 г. Следващото изпълнителното действие по делото е извършено на 25.09.2013 г., когато взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника, насрочен за 21.10.2013 г. Предвид факта, че от 07.07.2003 г. до 25.09.2013 г. не са предприемани изпълнителни действия по цитираното изпълнително дело, съдът намира за 3 безпредметно да описва по-късно постъпили молби за изпълнителни действия по ИД № 10/2002 г. – от 2017 г., от 2018 г., от 2020 г. и т.н., тъй като същите се явяват ирелевантни за спора.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

За основателността на предявения иск по чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В случая за да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, респ. е направил неправилен извод, че в случая новата погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече най-рано от 26.06.2015 г., вкл. че след тази дата същата е прекъсвана с предприемането на регулярни изпълнителни действия.

При съобразяване на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че от датата на образуване на ИД № 10/2002 г. до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е било действащо ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е прекъснало давността на вземанията и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията му, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ. Релевантен за случая е най-напред фактът, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 07.07.2003 г., при което изпълнителното производство се явява прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.

330, ал. 1 ГПК (отм.), поради т. нар. „перемпция" от 07.07.2005 г. и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал съответно постановление. Тъй като съставът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.) е осъществен преди 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването на ИД, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие, защото ИД № 10/2002 г. е вече прекратено към 26.06.2015 г., респ. е било образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. – т.е. погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. Поради това с подаването на молбата от 15.01.2002 г. за образуване на ИД № 10/2002 г. взискателят „АЕЦКозлодуй” ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок (какъвто е настоящият случай) и от тази дата започва да тече давността по материалното правоотношение. Изпълнителното производство по ИД № 10/2002 г. е прекратено по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция" на дата 07.07.2005 г., тъй като след 07.07.2003 г. взискателят не е поискал 4 извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10 не намира приложение спрямо приключили до постановяването му изпълнителни производства, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление ИД № 10/2002 г. – т.е релевантен е фактът, че новата погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – от 07.07.2005 г., а не от 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Тази погасителна давност за вземанията на взискателя за „АЕЦ-Козлодуй“ ЕАД срещу длъжника е 3-годишна по аргумент от чл. 111, б. "в" от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК по т.д. № 3/2011 г. Именно затова поради липсата на изпълнителни действия по ИД № 10/2002 г. в продължение на тригодишен период (от 07.07.2005 г. до 07.07.2008 г.), в който не са настъпили обстоятелства, прекъсващи давността – вкл. до 2013 г., то същата е изтекла на 07.07.2008 г. и считано от тази дата е погасена възможността за принудително изпълнение на сумите по процесния изпълнителен лист от 20.12.2001 г. по гр. дело № 299/2001 г. на PC – Козлодуй. Именно затова предявеният иск за недължимост на сумите по цитирания изпълнителен лист се явява основателен и като такъв – следва да бъде уважен.