Решение № 789 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. С., 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100513058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение № 16191/28.08.2025 г. по гр.д. № 58473/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, с която на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца С. Б. Б. сумите, както следва: 4600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за оперативното лечение, рехабилитация и тоалетен стол, и сумата в размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, стрес, нужда от асистенция при битово и хигиенно-санитарно обслужване, настъпили вследствие инцидент, претърпян от ищцата на 12.08.2024 г. в гр. С., изразяващ се в спъване и падане, в резултат на неравност на тротоара на ул. „Цар Самуил“ преди завой по ул.

„Солунска“, вследствие на което е получила счупване на дясна бедрена кост в горния край, претърпяла е оперативно лечение с поставяне на пирон и винтове, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят – Столична община, твърди, че решението в частта, с която 1 предявените искове са уважени, е неправилно, като моли същото да бъде отменено.

Счита, че по делото не е доказано от събраните доказателства, че ответникът Столична община следва да носи деликтна отговорност за причинените увреждания, за които ищецът претендира обезщетение. При условията на евентуалност моли присъдените обезщетения да бъдат намалени. Във връзка с изложеното, моли обжалваното решение в частта, с която исковете са уважени, да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – С. Б. Б., оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Б. Б. с осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу Столична община.

Ищецът – С. Б. Б., твърди, че на 12.08.2024 г. в гр. С. на тротоара на ул. „Цар Самуил“ преди завой по ул. „Солунска“ е претърпяла инцидент, като при придвижване пеша по тротоара, вследствие на нарушена тротоарна настилка, е стъпила накриво и е паднала. При падането е изпитала силна болка в долната част на десния крак и не е могла да се изправи сама. Пристигналата на място линейка я е откарала в МБАЛ „Сердика“, като след извършен преглед е установено счупване на крака . Извършена е операция на крака , като е бил поставен пирон. Престоят в отделението по ортопедия е травматология е продължил седем дни, като през цялото време е изпитвала силни болки. Лечението е продължило в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където е останала в продължение на 20 дни, като на 08.09.2024 г. е била изписана от болницата. След изписването от болницата се е движила единствено с проходилка, имала е затруднения при обслужването и не е могла да излиза навън. Твърди, че за периода от инцидента до датата на предявяване на исковата молба е извършила разходи за лечение за сумата в размер на 5340 лв. – 1700 лв. за операция, 2700 лв. за рехабилитация, 600 лв. за престой в болница, 139,90 лв. за закупуване на ортопедичен матрак, 200 лв. за закупуване на тоалетен стол. В резултат на увреждането е претърпяла болки и страдания, както и емоционален стрес. Сочи, че отговорност за причинените вреди носи ответникът, тъй като чрез неговите работници и служители или чрез трети лица, на които е възложил такава дейност, не е изпълнил задълженията във връзка с поддържане на процесния пешеходен участък в състояние, което позволява безопасното придвижване на пешеходци. Ето защо, предявява иск за сумата в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.08.2024 г., до погасяването, представляваща дължимо обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и иск за сумата в размер на 5340 лв., 2 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2024 г., до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от инцидента до датата на исковата молба. Претендира разноските по производството.

С обжалваното решение искът за неимуществени вреди е уважен изцяло, а искът за имуществени вреди – до сумата в размер на 4600 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 5340 лв.

Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която предявените искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО в обжалваната част.

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на неподдържане на пешеходен участък - общинска собственост, по отношение на който ответникът има задължение за поддържане, е настъпило увреждане на здравето на ищцата, в резултат на което са нанесени имуществени вреди – извършени разходи за лечение, както и неимуществени вреди – болки и страдания.

В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищцата право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При доказване на горните факти ответникът следва да докаже погасяването на задължението.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.Б.Б. се установяват обстоятелствата, свързани с претърпяното от ищцата увреждане.

Свидетелят сочи, че работи в магазин за алкохол и цигари, намиращ се в гр. С., ул.

„Солунска“, като познава ищцата, тъй като същата е редовен клиент на магазина. Б. сочи, че е станал пряк свидетел на инцидента, претърпян от ищцата, като същата се е спънала в близост до магазина в неравност на тротоарната настилка и е паднала.

Свидетелят е излязъл от магазина и е помогнал на ищцата, тъй като не е могла да се изправи сама, след което се е обадил на сина . Веднага след инцидента ищцата е изпитвала силни болки, като с линейка е била закарана в болница.

Съгласно показанията на свидетеля А.В.Б. – син на ищцата, същият е бил повикан непосредствено след падането на ищцата, като е забелязал, че същата е на земята и не може да стане. С помощта на свидетеля Б. и друг мъж – служител на „Градска мобилност“, са изправили ищцата и са я поставили на стол, докато дойде линейка. След пристигането на медицинските служители с помощта на носилка 3 ищцата е била преместена в линейката и е откарана в болница. Ищцата е споделила на сина , че изпитва силни болни в областта на таза, не е могла да движи крака си.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се доказва, че вследствие на процесния инцидент ищцата Б. е получила счупване на дясната бедрена кост в горния край, като причината за счупването е падане от собствен ръст, вследствие загуба на равновесие. Според вещото лице, възстановителният период е протекъл със затруднения, поради наличието на придружаващи заболявания при ищцата, като през периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания. През първите три месеца болките са били с по-голям интензитет. Вследствие на инцидента ищцата е имала затруднения в битово си и санитарно-хигиенно обслужване, поради необходимост от придвижване с помощни средства и ненатоварване на десен долен крайник, за период от около три месеца.

Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че в резултат на нарушена тротоарна настилка на процесния пешеходен участък, намиращ се в гр. С., ищцата се е спънала и е паднала, като е претърпяла следното увреждане – счупване на дясната бедрена кост в горния край.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание §. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Следователно, установява се по делото, че процесният пешеходен участък е общинска собственост, който факт освен това е безспорен между страните.

В случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД - за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.

В качеството на собственик Столична община е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пешеходен участък. Понятието изправно състояние означава, че пешеходният участък следва да се поддържа годен за обикновеното си предназначение, а именно - безопасното движение на пешеходци. Това свое задължение Столична община следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък, като бездействието на последните във връзка с изпълнение на задължението им за ремонт и обезопасяване на пешеходния участък е довело до увреждането, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените на 4 ищцата неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно т. 7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.

По делото са представени писмени доказателства – фискални бонове, установяващи извършените от ищцата разходи за лечение на уврежданията на здравето, които са вследствие на процесното непозволено увреждане, както следва:

1700 лв. – за прием в болница и закупуване на медицински изделия; 2700 лв. - за медицински услуги, свързани с проведена рехабилитация; 200 лв. – за закупуване на тоалетен стол; 139,90 лв. – за закупуване на матрак.

Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че ищцата е извършила реално разходи за лечение в размер на 4739,90 лв., до която сума се изразяват претърпените от същата имуществени вреди, вследствие на процесното непозволено увреждане.

Искът е уважен за сумата в размер на 4600 лв., от което следва, че решението на СРС в уважената част по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява правилно.

Следва да се установи, дали ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие увреждането, са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.Б.Б. и А.В.Б.. Както беше посочено, от показанията и на двамата свидетели, които са възприели състоянието на ищцата непосредствено след инцидента, се установява, че същата е изпитвала силни болки, не е могла да се изправи без чужда помощ, поради което е била качена на носилка в линейката и е била закарана в болница. Във връзка с проведеното лечение ищцата е претърпяла операция, което неминуемо е довело до допълнителни болки и емоционален стрес, като лечението е наложило провеждането на продължителна рехабилитация в болнични условия. За продължителен период от време ищцата не е била в състояние да излиза от дома си, да се движи без чужда помощ и помощни средства, като е изпитвала затруднения в битово си и санитарно-хигиенно обслужване.