Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 08.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1082/2022
Вид
Решение № 153
Подписан
08.03.2023
Състав
Иван Иванов , Зорница Хайдукова, Валентин Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001001082 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „ЛН Сълюшънс“ ООД срещу решение № 1133 от 13.10.2022г. по т.д. 2025/2021г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 4 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „ЛН Сълюшънс“ ООД срещу ответника „Контракс” АД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 29 524,20 лв. – претендирана като платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 01.06.2020г. и анекс от 24.06.2020г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 631,49 лв. – претендирано обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 30.07.2021г. до 14.10.2021г., иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 59 лв. – неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора за развалянето му, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1,26 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за неустойка за периода 30.07.2021г. до 14.10.2021г., и в частта, с която е уважен предявеният насрещен иск от „Контракс“ АД срещу „ЛН Сълюшънс“ ООД за сумата 21 325,80 лв. – цена по договор от 01.06.2020г. и анекс от 24.06.2020г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 03.12.2021г. до окончателното ѝ заплащане и в частта за присъдени разноски на ответника. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като необоснован извода на съда, че ответникът е престирал 1 изпълнение по договора. Сочи единственото събрано в тази насока доказателство – протокол от 28.07.2020г., да е оспорен от ответника и да е доказано да не е подписан от негов представител. Поддържа извод, че договорът е изпълнен да не може да бъде изведен и от приетото заключение по СТЕ като съдът не е изпълнил задължението си да обсъди последното ведно с всички останали доказателства по делото. Излага в о.с.з. по приемане на експертизата и изслушване на вещото лице да е възразил срещу обясненията на вещото лице за инсталиране на софтуера по причина на активирането му на името на ищеца. Сочи оспорването му и да се доказва от самото писмено заключение на вещото лице, видно от което при извод за закупени 25 продукта, се установява с разпечатка активация само на 6 продукта. Поддържа и от представените от ответника фактури за закупуване на пет от продуктите да се установява, че сочените за активирани на дата 01.07.2020г. и на дата 24.03.2021г. продукти са закупени от ответника дни след тези сочени дати за активацията им. За последният продукт, активиран според вещото лице на 24.03.2021г., поддържа да липсват данни за е закупен въобще от „Контракс“ АД, тъй като не фигурира в нито една от представените от последната страна фактури. По тези доводи оспорва като необоснован извода на вещото лице при разпита му в о.с.з., а и на съда с обжалвания съдебен акт, че активацията на част от процесните продукти означава, че софтуера е закупен, инсталиран и функциониращ при „ЛН Сълюшънс“ ООД. Излага вещото лице по приетата от първоинстанционния съд СТЕ изрично да е отговорило, че не може да потвърди, че е налице изпълнение на задълженията по договора за конфигуриране и привеждане на софтуера в работен режим. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода на съда, че следва да бъдат преценени предпоставките за разваляне на процесния договор към 14.08.2020г., а не към датата, на която ищецът е отправил изявление в този смисъл, а именно на 21.07.2021г.

Оспорва извода на съда по делото да се установява да е налице хипотеза на забава на кредитора, изразяваща се в неизпълнение от страна на „ЛН Сълюшънс“ ООД на задължението му за съдействие като кредитор по изпълнението. Излага от доказателствата по делото да се установява, че след уведомяването му от ответника е закупил изискуемият от последния хардуер – четири броя сървъра и един сторидж. Поддържа последните и съобразно заключението на вещото лице по СТЕ да са съвместими със софтуера на Авая, но същите да не са свързани правилно от изпълнителя „Контракс“ АД в клъстър, не са правилно конфигурирани, по която причина и не са сработили. Излага като търговец „Контракс“ АД да е бил длъжен още в началото, при сключване на договора, да уведоми „ЛН Сълюшънс“ ООД, че клъстърът от сървъри и сторидж е задължителен, за да функционира системата, но да е сторил това много по-късно. Поддържа и тогава, обаче, при осигурени от него четири сървъра и сторидж с изискуемите от изпълнителя характеристики, последният отново да не е осигурил работата на системата Авая съобразно изискванията на „ЛН Сълюшънс“ ООД.

Излага да е осигурил изискуемите сървъри още през м.11.2020г., а на 05.07.2021г. и исканият сторидж, но въпреки това ответникът да не е престирал договореното, предвид на което и по негова вина на 21.07.2021г. договорът е развален. Жалбоподателят оспорва като необоснован и извода на първоинстанционния съд досежно действителната воля на страните по договора. Излага страните да са сключили един комплексен договор, а не както е приел 2 първоинстанционният съд смесен договор, който в едната си част е договор за покупкопродажба, а в другата договор за изработка. Сочи последният извод да е противен на целта на договора, която е „ЛН Сълюшънс“ ООД да получи искания краен резултат, а именно работещ кол-център, обучение на служителите му да работят с него и гаранционното му обслужване от ответника. Излага всичките задължения на ответника като изпълнител по договора да са взаимосвързани и насочени към крайния резултат, по която причина и е сключен един, а не два различни договора за продажба и за изработка. Поддържа последната воля на страните да е изводима от договорената обща цена за пълното изпълнение на договора, разпоредбата на чл. 9, която определя предмета на договора, както и от уреденото в чл. 16 от договора право на ищеца да развали договора при неизпълнение на което и да е от задълженията на ответника. Излага всички задължения на ответника по договора да са еднакво значими за страните с оглед целта на същия, предвид на което и поддържа изводът на съда за приложимост на нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и за недопустимо разваляне на договора с оглед незначителност на неизпълнената част да е необоснован. Отделно от това сочи и правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД да не може да намери приложение с оглед разпоредбата на чл. 16, изр. 2 -ро от договора, уреждаща правото на ищеца да развали договора за неизпълнение на всяко задължение по същия. Жалбоподателят оспорва като необоснован и извода на съда, че неизпълнената част на договора е незначителна с оглед неговия интерес. Поддържа интересът му при сключване на договора да е да получи работещ кол-център с обучени да работят с подления негови служители, който и да бъде гаранционно поддържан от ответника. Именно в преследване на последната цел е сключил процесния договор с ответника „Контракс“ АД, който разполага и със сертифицирани от „Авая“ специалисти. Излага да не е получил изпълнение на горния комплексен предмет на договора, по която причина и с оглед доказаната забава с повече от 10 дни е упражнил правото си да развали договора. Поддържа на основание чл. 261, ал. 1 ЗЗД изпълнителят да е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за предвиденото в договора предназначение. Сочи в конкретния случай неизпълнението на договора да е такова, че да прави и изпълнената част негодна за „ЛН Сълюшънс“ ООД, по която причина и изпълненото от ответника никога не е приемано от ищеца. По същите доводи оспорва като неправилно решението на съда и в частта по частично уважен насрещен иск на ответника за цена по договора. Излага страните да са договорили една обща цена по комплексния договор и недопустимо въз основа на ценовата оферта на ответника, която само сочи как последният е стигнал до предложената обща цена, да бъде разделян договорът на договор за покупкопродажба и договор за изработка. Поддържа договорът да е комплексен и противно изводите на първоинстанционния съд да не е налице сравнителна самостоятелност на частите на договора, включително на такава по договор за продажба, по която независимо от неизпълнението на договора ищецът да дължи заплащане на цена. По изложените доводи моли обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което предявените от ищеца искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 -то ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат изцяло уважени, а насрещният иск на ответника отхвърлен като неоснователен в обжалваната част. Претендира присъждането на разноски по делото.

3

Въззиваемата страна, „Контракс“ АД, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага решението да е правилно предвид обосноваността на извода на съда, че ответникът не дължи връщане на отпаднало основание на получената в изпълнение на договора сума.

Поддържа за ищеца да не е възниквало и да не е валидно упражнено от последния право да развали процесния договор, тъй като договорът е точно изпълняван от ответника. Излага обосновано съдът да е приел при кредитиране дадените обяснения от вещото лице Р. по приетата СТЕ, че работите по съставения на 28.07.2020г. приемо -предавателен протокол са изпълнени, респективно договореното компютърно оборудване и софтуер са доставени на ответника и лицензите активирани на негово име. Поддържа да са обосновани и изводите на съда по обжалвания съдебен акт, че в съществената си част процесният договор има характер на договор за продажба, по който задълженията на ответника са надлежно изпълнени. Излага и СТЕ да не свързва активирането на лицензията за софтуера със задължението на ответника за инсталация и тест на софтуера, а само с неговата доставка.

Сочи защитната теза на ищеца да е многократно променяна в хода на делото като в началото е твърдял да липсва каквото и да е престиране по договора, след това е твърдял да е инсталирана демо версия на софтуера за симулиране на две обаждания, както и че закупен и активиран продукт може и никога да не е инсталиран и доставен. Излага тези твърдения на ищеца да са опровергани от заключението по основната и допълнителна СТЕ и събраните писмени и гласни доказателства. Поддържа от показанията на св. С. П. да се установява да е извършено обучение на служители на ищеца на инсталиран от ответника софтуер.

Свидетелят потвърждава сам да е извършил обучение на 20 служители в края на месец март.

Сочи изпълнението на договора на 99% да се установява и от признанието на представител на ищеца „ЛН Сълюшън“ ООД по писмо от 26.05.2021г. Оспорва като неверни доводите по жалбата, че не е налице забава на кредитора, като сочи още с писмо от 10.04.2020г. да е предупредил ищеца за изискванията, на които следва да отговаря неговият хардуер. Сочи заключението по СТЕ изрично да е отговорило, че предоставеният от ищеца хардуер не е отговаря на тези изисквания. Оспорва и доводите по жалбата за негодност на престираното от него изпълнение, като сочи от заключението на СТЕ да се установява, че т.нар.

„резервираност“ (безпроблемно действие на софтуера при повреда на някой от сървърите) не е било предмет на договора, респективно неосигуряването на последното не може да бъде основание за разваляне на договора. Сочи искане за резервираност за първи път да е заявено от ищеца през м. март 2021г. Излага да са събрани и доказателства, че положените от него усилия софтуера да заработи върху хардуера на ищеца са били по настояване на последния.

Поддържа през януари да са му предоставени закупените от ищеца сървъри като изрично е заявил на ищеца, че за исканата резервираност следва да се закупят допълнителни лицензии.

През м. март му е предоставено от ищеца мрежово споделено дисково устройство, което е било с недостатъчна производителност, но въпреки това е направен опит да се съдейства за удовлетворяване на клиента. Поддържа да е доказано, че представеното от клиента устройство не може да осигури нужната производителност и с писмо от 03.06.2021г. е предложил на ищеца оферта за закупуване на друг сторидж, като в цената са включени и дейностите по монтаж, конфигуриране и въвеждане в експлоатация на новото устройство.