Решение № 22206 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22206 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110127557 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е срещу Г, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за сумата размер на 12 815,88 лева, представляваща неплатено възнаграждение за лятна обработка на лозя (напояване, оран, култивиране и пръскане) по неформален договор за изработка, за което е издадена фактура № 000000175/31.07.2021 г. и за сумата в размер на 5 159,95 лева, представляваща неплатено възнаграждение за оран на лозя по неформален договор за изработка, за което е издадена фактура № 212/13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 22.05.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с ответника по силата на три неформални договора за изработка между страните. Твърди, че в изпълнение на договорите е извършил в полза на ответника обработка на лозя в района на с. Хърсово, Ново Кономлади, Кромидово и съседните землища, като за възнагражденията по всеки от договорите били издадени фактура № 00000169/31.05.2021 г., фактура № 000000175/31.07.2021 г. и фактура № 212/13.10.2022 г. Сочи, че възнаграждението, за което била издадена фактура № 000000175/31.07.2021 г. било в размер на 12 815,88 лева с вкл.

ДДС за лятна обработка на лозята, от които 2 799,90 лева, без ДДС, за 2 бр. предоставени услуги по напояване /вода и обслужване/, за 11.475 ха, с единична цена от 244 лева; 3960,00 лева, без ДДС, за 3 бр. предоставени услуги за оран, за 18.000 ха, с единична цена от 220 лева; 2160 лева, без ДДС, за 3 бр. предоставени услуги по култивиране на лозя, за 18.000 ха, с единична цена от 120 лева и 1760 лева, без ДДС, за предоставени услуги по пръскане на лозя, за 22.000 ха, с единична цена от 80 лева. Твърди, че възнаграждението, за което била издадена фактура № 212/13.10.2022 г. било за предоставени услуги за есенна оран на 15.357 ха, с единична цена от 280 лева, без ДДС. Поддържа, че работата била приета от ответника без възражения, а за заплащането й издал процесните фактури, но ответникът заплатил единствено дължимото възнаграждение обективирано във фактура № 00000169/31.05.2021 г., но не и това по другите два договора. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да са налице твърдените облигационни правоотношения между него и ищеца. Оспорва да е получавал процесните фактури, както и представителната власт на лицето, което ги е получило. В условията на евентуалност, 1 твърди, че процесната работа е извършена некачествено. Оспорва да е получавал покана за плащане. По така изложените доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца, както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдените договори за изработка, със съдържанието посочено в исковата молба, изпълнение на възложената работа от страна на ищеца съгласно уговореното и приемането от ответника - възложител, както и размера на възнагражденията.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно погасяване на задълженията.

Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.

№ 1598/2013 г. на II ТО и др.). В Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

В разглеждания случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през 2021 г. страните са се намирали в облигационни правоотношения по договори за изработка, предмет на които е било възлагане от страна на ответното дружество извършването от ищеца на напояване, оран, култивиране и пръскане на лозя на територията на община **.

Това се установява освен от представените от ищеца писмени доказателства – фактура от м.07.2021 г., справка-декларация за ДДС от 14.08.2021 г., дневник за приходите на ищеца за 07/2021 г., но и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ИКИ и РСВ. Така свидетелят Иванов посочва, че през 2021 г. е работил при ищеца, като заедно с управителя на ищцовото дружество обработвали земи и лозя на ответника, намиращи се на територията на община ** – **. Съгласно посоченото от свидетеля едната обработка е била през месец май 2021 г., а вторият етап – през месец юли 2021 г., когато 2 извършвали пръскане, оран, култивиране, наторяване. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Велев за посочения период, който поосочва, че е присъствал на среща между Димитър Манолев и представител на Г, на която били уговорено сключване на договорите.

Съдът намира показанията на свидетелите в тази част за последователни, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, поради което не е налице пречка да бъдат ценено в посочената част. В подкрепа извода на съда, че между страните по делото са съществували посочените облигационни правоотношения през 2021 г. по възлагане и извърване на напояване, оран, култивиране и пръскане на лозя на територията на община **, е и приетото без възражения заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението фактура № 0000000175/31.07.2021 г. е отразена в счетоводството на ответника Г, същото е ползвало данъчен кредит по нея. Вещото лице е констатирало, че посочената фактура е включена в дневника за продажбите на ищеца Е и в дневника за покупките на Г и е включена в справките-декларации по ЗДДС на двете дружества. Ето защо и с оглед цитираната по-горе практика на ВКС, това следва да се възприеме от съда като признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата, т.е. в случая – в размер 12 815,88 лева. Не е нужно фактурите да бъдат подписани, нито пък да бъде представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол, доколкото само по себе си осчетоводяването на фактурите е достатъчно да докаже изпълнение на поетите от ищеца спрямо ответника услуги, както и приемане на същите от Г.

Предвид това, съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и изискуемостта на обективираното в посочената фактура вземане в общ размер на 12 815,88 лева. По въпроса за това какво е доказателственото значение на осчетоводяването от търговеца-страна по търговска сделка на данъчни фактури, включването им в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит по тях е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. В същата еднозначно се приема, че осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задълженията (така Решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II ТО, Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 185 от 10.02.2016 г. по т.д. № 2928/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, I ТО и др.). Приема се още, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемопредавателен протокол (Решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г., II ТО, ВКС).

Следователно в процесния случай извършените осчетоводявания представляват както признание за приемане на работата, от една страна, така и признание за надлежно извършената услуга, от друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и доставката на стоката при договора за продажба в отношенията между търговци водят до изискуемост на вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника. При това положение се налага извод за основателност на иска за сумата в размер на 12 815,88 лева, представляваща неплатено възнаграждение за лятна обработка на лозя (напояване, оран, култивиране и пръскане) по неформален договор за изработка, за което е издадена фактура № 000000175/31.07.2021 г. Ето защо и доколкото по делото не се твърди и не се установява да са извършвани плащания, искът следва да бъде уважен изцяло, а като законна последица следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2023 г., до окончателното плащане.

Не така стои въпросът обаче по отношение на вземането, обективирано във фактура № 0000000212 от 13.10.2022 г. на стойност 5 159,95 лева. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че в действителност посочената фактура е осчетоводена от ищеца и той е приспаднал данъчния кредит по същата, но това само по себе си не е достатъчно за доказване, че ответникът е възложил извършването на описаните във фактурата дейности. В тази връзка фактурата не е подписана от ответника, ангажираните доказателства не 3 установяват безспорно същата да е и получена от ответника, респ. работата да е изпълнена и приета без забележки от ответното дружество. Отделно от това не са налице данни посочената фактура да е осчетоводена от ответника и да е включена в дневниците за покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от Г и да е отразена в дневника за покупки на ответното дружество, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице в приетата съдебно-счетоводна експертиза. Възлагането и изпълнението на работата, отразена във фактурата от 31.10.2022 г. не се установява и от ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели. Така свидетелят Иванов изрично заявява, че е обработвал заедно с ищеца лозя на ответника през 2021 г., като не помни това да се е случвало и през 2022 г. От друга страна не допринасят за установяване на относимите обстоятелства и показанията на свидетеля Велев, който единствено посочва, че е изготвял фактурите по подадена от Димитър Манолев информация. Други доказателства, сочещи за възлагане, респ. изпълнение и приемане на работата, за възнаграждението на която е издадена фактурата, не са ангажирани.