Решение № 1172 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501730 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК във вр. чл.

437, ал. 2 ОТ ГПК.

Подадена е жалба от Б. С. О. „Успение Богородично“, ЕИК:115311015, като трето за изпълнителния процес лице, чрез процесуалния представител адв. Г. П., с която се обжалва извършения от ЧСИ Л. М. по изп. д.№483/2023г. на 10.06.2024 г. въвод на взискателя „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, ЕИК:115784801, във владение на недвижим : паркинг, обособен като 21 паркоместа по северната и западната граници на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Б., общ. Асеновград, с площ от 2115 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за второстепенна улица. Жалбоподателят твърди,че владее процесния недвижим имот преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява , като е придобил собствеността върху него през 1032г., а на 01.11.2018г. се е снабдил и с констативен акт за правото на собственост.Искането до съда е за отмяна на въвода и прекратяване на производството по изпълнителното дело и при условията на евентуалност за даване на указания на съдебния изпълнител за изпълнение на изискванията на чл.523,ал.2 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „БЪТЕРФЛАЙ-2003“ ЕООД, ЕИК:115784801, подадено чрез пълномощника адв.М. , в който взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата.

Длъжникът по изпълнението „ЧАРДАКА БАЧКОВО“ ООД,

1

ЕИК:206875822, в депозираното писмено становище счита подадената жалба за основателна, а извършеният от съдебния изпълнител въвод за незаконосъобразен.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Л. М. по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид депозираните становища и наличните по делото доказателства, намира за установено следното:

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - трето за изпълнителния процес лице, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК, а именно: въвод във владение на описания имот, и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съдът счита възражението на взискателя за недопустимост на депозираната жалба за неоснователно. Възможността трето лице да обжалва въвода във владение на основание чл. 435, ал. 5 от ГПК произтича от принципната недопустимост да се провежда принудително изпълнение срещу лице, различно от длъжника. Oт този принцип законът допуска изключения, поради което изчерпателно са посочени правомощията на съдебния изпълнител и възможностите за защита на третите лица.

Предвидената възможност в горецитираната разпоредба произтича от субективните предели на изпълнителния лист, който поражда изпълнителна сила само по отношение на посочения в него длъжник.

Правото на жалба по чл. 435, ал. 5 от ГПК е средство за защита на третото лице срещу неправилен въвод при хипотезата на чл. 523 от ГПК.

Доколкото естеството на спора и изрична законова норма налагат тази жалба да се разглежда в открито съдебно заседание, за да обуслови качеството си на надлежна страна в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, за третото лице е достатъчно само да твърди предпоставките за допустимост, а именно: упражнявано владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Доказването на тази предпоставка става в хода на съдебно дирене и е от значение за преценката за основателността на жалбата.

В допълнение, съдът следва да отбележи, че от значение при преценката за допустимостта на жалбата е осъществявано владение за периода преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, и в този смисъл, дали в деня на въвода жалбоподателят се е намирал в имота или не, включително и констатация на съдебния изпълнител, че при въвода в имота не е намерено трето лице, не е основание да се приеме, че жалбоподателят не е сред кръга от лицата по чл. 435, ал. 5 ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства и копие от изпълнителното дело е установено, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот

№3, т. 7, рег.№6001/01.11.2018г. жалбоподателят е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б., общ. Асеновград, с площ от 2115 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – за 2 второстепенна улица. Въз основа на влязло в законна сила на 27.07.2023г. решение №37/30.01.2023г. постановено по гр.д. № 244/2022 година по описа на Районен съд –Асеновград , е издаден на 09.08.2023 година изпълнителен лист, видно от който длъжникът „Чардака Б.“ ООД, ЕИК 206480031, е осъдено да възстанови на „Бътерфлай 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801, отнетото държане, както да предаде завладения паркинг, ситуиран в имот № *** – представляващ и обособен като 21 паркоместа по северната и западната граници на същия имот, и да възстанови фактическото състояние от преди нарушението. По молба на взискателя „Бътерфлай 2003“ ЕООД, ЕИК 115784801 и представения към нея изпълнителен лист е образувано на 29.08.2023г. изп.д.№483/2023г. по описа на ЧСИ Л. М., с район на действие ОС-Пловдив, за принудителното предаване на държането на процесния недвижим имот от длъжника „Чардака Б.“ ООД, ЕИК 206480031. При извършване на насрочения за 10.06.2024г. по изпълнителното дело въвод , съдебният изпълнител е констатирал, че имотът се намира във владение на Б. С. О. „Успение Богородично“. Видно от така съставения от съдебния изпълнител протокол за въвод, който е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице – съдебен изпълнител в кръга на служебните му задължения по установен ред и форма и се ползва с доказателствена сила, предвидена в закона – чл. 179, ал.1 от ГПК, жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г. П. е направил възражения , че се намира във владение на имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, както и че е собственик на имота предмет на въвода и е трето лице, което противопоставя права, изключващи тези на взискателя, като на ЧСИ са представени доказателства за правото на собственост върху недвижимия имот, включително и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №3,т. 7, рег.№6001/01.11.2018г. Въпреки така наведените възражения и представените доказателства съдебният изпълнител е отстранил третото лице от владението на имота, като е въвел във владение на същия взискателя. В протокола за въвод е отразен изводът на съдебния изпълнител, че няма пречка той да бъде извършен, защото владението на Б. С. О. „Успение Богородично“ е установено след завеждане на делото за изпълняемото право, а заявените от третото лице права не изключват тези на взискателя.

Повдигнатият, с депозираната жалба срещу извършения от съдебния изпълнител въвод в недвижим имот, правен спор се концентрира в изясняване на въпроса за субективните предели на издадения изпълнителен лист и възможността да бъде извършен въвод срещу трето лице. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, което се налага да бъде възпроизведено тук, като се съотнесе с фактите по настоящия казус.

Въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите 3 работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор („Бътерфлай 2003“ЕООД), а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение –„Чардака Б.“ООД. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

В съответствие с горното разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Длъжник по издадения изпълнителен лист е само –„Чардака Б.“ООД, като Б. С. О. „Успение

Богородично“ не е пасивно легитимирана по листа. Същата не е правоприемник на длъжника, за да е обхваната от субективните предели на изпълнителния лист, затова по отношение на взискателя Б. С.

Обител „Успение Богородично“ има качеството трето лице.

Законът обаче не изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице . Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК, която урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК и се изисква кумулативната им наличност.

Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, съответно отсъствието на една от предпоставките би направила въводът незаконосъобразен. Последното пък означава, че в хипотеза на отсъствие на някоя или и на двете предпоставки съдебният изпълнител е длъжен да откаже извършването на това изпълнително действие. Във всички случаи ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, което в настоящия случай е станало през 2022 г., въвод не може да 4 бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства.

Владението върху имота жалбоподателят основава на представения по делото констативен нотариален акт №3,т. 7, рег.№6001/01.11.2018г. , по силата на който е признат за собственик на процесния недвижим имот, във владението на който е бил принудително въведен от съдебния изпълнител взискателят „Бътерфлай 2003“ЕООД. Правомощието владение е найхарактерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта.

Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика.Така представеният документ за собственост обосновава извод за права на третото лице отпреди завеждане на делото , по което е издадено изпълняваното решение.