Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 910 от 24.06.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5405/2023
Вид
Решение № 910
Подписан
24.06.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Дарин Николаев Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, т. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.11, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 110, ал. 4 · Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 117 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл.117, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Русе, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20234520105405 по описа за 2023 година

Предявен е иск за обезщетение на имуществени вреди, причинени от дивеч. Искът е с правна квалификация чл.50 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Претенцията на ищеца ЗП Н. С. Н. се основава на твърдения, че е земеделски производител /ЗП/ и собственик на земеделска земя в землището на с. ***, Община Русе, която бил засял с орехи - 7.55 хектара и с бадеми - 2.29 хектара. Целият имот бил ограден с метална мрежа с височина около 1.8 метра – 2 метра, плътна ограда със стоманобетонни колове, с един ред бодлива тел в горния край, като от страната, която граничи с горския фонд бил монтирал и електропастир на три реда. През м. април 2023 г. установил, че в обработваните от него площи са нанесени щети по оградата и дръвчетата. На *** г. подал заявление до Регионална Дирекция по горите – гр. Русе /РДГ/и със заповед от 22 май на директора на РДГ - Русе на осн. чл. 82 от ЗЛОД и чл.

117 от Правилника /ППЗЛОД/ била назначена комисия за констатиране и описване на щетите. Установено било, че по площта засята с орехи са налице пречупени клони и обелена кора по стволовете на 20 % от дърветата, нанесени от благороден елен, а в 5 % липсват дървета на посадъчните места. В площта засята с бадеми имало пречупени клони и обелена кора на 5 % на стволовете на дърветата. Установено било че, 500 м от оградата е с нарушена цялост, със скъсана бодлива тел, счупени били 60 бр. колове, а 280 бр. били наведени от преминаващият дивеч. На *** г. депозирал заявление до директора на РДГ - Русе с искане за определяне на парично обезщетение. Искането му било отклонено с аргумент, че обработваните от него земеделски площи граничат с 1

Държавно ловно стопанство Дунав – Русе, което именно дължи обезщетение на осн. чл. 79 от ЗЛОД. До момента не бил получил отговор на искането си и не бил получил обезщетение от ответника.

Поради това се претендира за осъждането му да заплати обезщетение за причинените вреди. В обстоятелствената част на исковата молба и направена и разбивка по пера като са обособени две групи вреди – за вреди по насажденията и за вреди по оградните съоръжение, но първоначалния общ размер, който се претендира е посочен общо /анблок/ - 12 170 лв. Върху тази обща сума е претендирана и лихва от датата на завеждане на иска.

В частта за вреди по оградните съоръжения искът е оттеглен и производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 18.03.2024 г. Това е направено при условията на изразено съгласие за оттеглянето от ответника, т.к. искането е било заявено след приключване на първото с.з. по делото.

С протоколно определение от 18.03.2024 г. на осн. чл.214 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличението му като се претендира увеличен размер на обезщетение за имуществени вреди по насажденията – 7 698 лв., която сума не е разбита по пера. Това обаче не се отразява на редовността на иска, т.к. от обстоятелствена част на иска и формулирания петитум е и е било ясно какво се претендира и на какво основание, с оглед на което са били и са спазени изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Доколкото ищецът е направил разбивка по пера в исковата молба това не прави всяко от перата отделен иск, т.к. става въпрос за вреди от един и същ правопроизводящ факт, претендирани на едно и също законово основание.

Ответникът Териториално поделение на Държавно ловно стопанство „Дунав“Русе /ТД на ДЛС Дунав“-Русе/ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Позовава се на това, че ищецът е инициирал процедурата по чл. 82 от ЗЛОД във вр. с чл. 117 от ППЗЛОД, но при провеждане на същата не било спазено изискването заявлението да е подадено в деня на открИ.е на щетата. Позовава се на отразеното в протокола на назначената комисия, като счита, че не всички описани щети в протокола са настъпили през м. април 2023 г., а в по - дълъг период назад във времето, като част от вредите, а именно пречупване на млади връхни клони при бадема и обелване кората на стъблата при орехите е констатирано още през 2022 г. по протокол от 1 юли, като също е имало вреди от предходен период.

Позовава се на това, че като лице, стопанисващо дивеча е извършвал мероприятията по реда на ЗЛОД за отстрел и други предвидени в закона.

Позовава се на това, че за да бъде присъдено обезщетение за щети от дивеча е 2 необходимо пострадалото лице да е взело предвидените в закона мерки за защита.

Твърди се, че ищеца не е предприел всички необходими мерки, като не е заплащал такса по общинска полска охрана и не е организирал собствена физическа охрана, предвид което предприетите мерки за изграждане на оградни съоръжения не са били достатъчни.

Позовава се и на това, че щетите са под 5% и не подлежат на обезщетяване по реда на чл.79, ал.1 от ЗЛОД.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Признава се и не се спори, че ищецът е собственик на 9.94 хектара земеделска земя в землището на с. ***, Община Русе, която е засял/залесил/ с орехи - 7.55 хектара и с бадеми - 2.29 хектара, че по същите са били нанесени вреди от дивеч, за което са изготвени протоколи от *** г. на ОСЗ – Русе и *** г. на Комисия назначена от РДГ – Русе. Протоколът от *** г. е съставен по реда на чл. 82 от ЗЛОД и чл.117 от ППЗЛОД и е подписан без възражения не само от ищеца, но и от представител на ответника – св.

М. ***. Искането за започване на процедурата по чл.82 от ЗЛОД е направено от ищеца с писмена молба до Директора на РДГ Русе от *** г. В съставения протокол е отразено, че с пречупени клони и обелена кора по стволовете са 20% от ореховите дървета и че щетата е получена в продължителен период от време в резултат на действия на благородни елени, че 5% е липсващия посадъчен материал; че с пречупени клони и обелена кора по стволовете са 5% от бадемовите дървета. Не е отразено да има липсващ посадъчен материал по насажденията от бадеми. Отразени са щетите по оградните съоръжения и че ответникът през 2022/2023 г. е предприемал мерки по ограничаване на популацията от благороден елен. На *** г. ищецът е подал до РДГ Русе заявление с искане за изплащане на парично обезщетение за щетите по протокола.

С писмо на директора на РДГ Русе от *** г. му е отказано заплащане на обезщетение на основание, че отговорността по чл.79 от ЗЛОД е на лицето, което стопанисва дивеча – в случая ответникът. На *** г. ищецът е подал заявление за заплащане на обезщетение и до ответника, който не му е отговорил.

Със заключението на вещото лице И. П. по приетата по делото агролесотехническа ценова е-за се установява, че имотът на ищеца е ограден с ограда от стоманенобетонни колове с междинно разстояние от по 3 м. и оградна мрежа с височина 1,5 м., над която е поставена и бодлива тел, която е пострадала от навлизания на благороден елен. Освен това са пострадали и насажденията като напълно унищожени са 34,17% от засетите овошки, 15.71% са с пречупени клони; 8,57% са с обелена кора и 3,26% са увредени до степен да са трайно неплододаващи. Вещото лице е оценило и размера на нанесените щети като необходими дейности за заместващо залесяване на напълно унищожените овошки/труд и посадъчен материал/ и като загуби от по-ниско плододаване на увредените – общо 7 698 лв.

3

Наличието на щети от благороден елен в имота на ищеца се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца. Със същите се установява още, че ищецът е оградил имота си с ограда от стоманенобетонни колове и оградна мрежа както и че е монтирал електропастир – „….Има електропастир, виждал съм. Захранва се със слънчеви батерии. Последно като ходих електропастира беше разкъсан…… Електропастира е от миналата година. Като ходих го видях, но не мога да кажа дали работеше в момента“ – показанията на св.Б. ***. Посочените от ищеца свидетели установяват, че през годините популацията на благороден елен в съседното до имота на ищеца ловно стопанство се е разраснала значително като св. Г.

*** има лични възприятия от броя на животните - „ Мисля, че там е проблема, гората е много малка за такава популация. Снощи например на 150 м – 200 м от фермата имаше над 300 животни. Както казах земеделец съм, имам понятие от бройки…...

Имам електропастир, но електропастири всичко леш, не ги бърка нищо. Поголовието е много голямо, страшно голямо, а гората е много малка…..“ При изслушването на ищеца по реда на чл.145 от ГПК в първото с.з. по делото той е заявил, че оградата, която е изгради представлява плътна мрежа, с височина около 1.80 метра – 2 метра и над нея от горната страна има бодлива тел. Счита, че въпреки, че не е плащал за организирана полска охрана, е взел достатъчно мерки, защото е слагал репеленти за отблъскване на дивеча, а преди около две години е изградил и електропастир на три реда с височина над два метра като първият ред е някъде на около 50 – 60 см, а вторият и третият са над 2 метра, но въпреки това дивото животно минава и ги къса – „Не му пречи нито мрежа, нито железобетонен кол, това е 200 кг - 300 кг животно.

Обстоятелството, че изградената оградна мрежа не е от естество да спре навлизането на дивеча в имота на ищеца се потвърждава и от вещото лице П. – …дивечът е стадно животно. Като тръгне едното и другите тръгват след него.

Другото, което е, то излиза от гора – дивечът. Докато излиза от гора то вижда редове, чисти редове, и то се стреми да мине по тях. Мрежата не е препятствие за него. Там се получава един ъгъл от гората, даже в скицата е като бяло поле и от там фактически дивеча тръгва към равнината, към тези насаждения, преминава и си продължава на паша и вероятно пак по същия път се връща…..“ По делото са представени заверени преписи от фактури, от които е видно, че материалите за изграждане на оградата са закупени през 2012 г., а овошките са закупени и засадени през 2014 г.

Ответникът е представил справка за изразходен фураж за подхранване на дивеча в ЛСР *** за 2022 и 2023 г., че планът за отстрел се прави на база таксацията – брой елен – дивеч и той се прави март месец на съответна година, след което се реализира, но не могат да посочат точната бройка. Посочват, че оградата е паднала от години и не 4 са предприемани действия по възстановяването й.

При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна съобрази следното:

В исковата си молба ищецът изрично посочва разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЛОД - „Обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча” като въвежда същата като правна квалификация на иска, но във вр. чл.50 от ЗЗД – За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило”.

При тълкуване на посочените разпоредби и анализ на свързаните с тях разпоредби в ЗЗД и ЗЛОД обаче е видно, че разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЛОД има самостоятелен характер. Съгласно чл.11, ал.2 от Закона за нормативните актове когато е дадена обща уредба на определена материя особен закон може да въведе отклонения от нея ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.

ЗЛОД въвежда такива отклонения именно поради естеството на обществените отношения, които урежда – не просто по отношение определени вещи и в частност животни, а само по отношение дивеча – „всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел”. При това положение за да бъде уважен иска по чл.79, ал.1 от ЗЛОД е необходимо да са налице всички изискуеми от закона предпоставки за възникване на отговорността на лицата стопанисващи дивеча, а не на собственика на животното или лицето, под чийто надзор е то /дори и да се е отклонило/. За отговорността на лицата по чл.50 от ЗЗД няма такива допълнителни изисквания, но категорично трябва да е установено че са собственици на животното, респ. че имат надзорни задължения по отношение на него. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е лице което стопанисва дивеча в държавна гора, намиращата се в съседство с имота на ищеца на основание договор по чл.30 от ЗЛОД /в препис на л.64 от делото/. Не са представени обаче доказателства, че са налице допълнителните предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост на обезщетение по чл.80, т.3 от ЗЛОД –