Акт от 12.06.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

12.06.2020 г., гр. Габрово

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА при секретаря Григорова и с участието на прокурор Шикова, като разгледа докладваното от съдия Дългичева ВНОХД № 18 по описа за 2020 г., за да е произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Б. *** чрез адв. Н.М. - ГАК и жалба на адв. Д.Ц. - ГАК като служебен защитник на С.С.С. против присъда № 54/03.02.2020 г., постановена по НОХД № 1104 по описа за 2019 г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда Габровски районен съд е признал подсъдимия Д.Д.Б. за виновен в това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със С.С. ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.Д.К. от гр.Варна, че ще го наеме на работа и с това му причинил имотна вреда, както следва:

- На 11.07.2016г. в гр. Девня, чрез продажба на земеделски земи - нива от 9,201 декара, местност „Цера", имот № 026060 по пл. на с.Щипско, обл.Варна и нива от 10,700 декара в местност "Обрука" в землището на с.Щипско, общ.Вълчидол му причинил имотна вреда в размер на 27 400 лева

- На 21.07.2016г. в гр. Габрово, чрез замяна на недвижими имоти - 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент в гр.Варна ***, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2,1990% ид.ч. от общите части на сградата му причинил имотна вреда в размер на 46 200 лева, или общо 73 800 лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 пр. първо във вр. чл.210, ал.1, т. 2 вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл. 58 а ал.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години и четири месеца.

Със същата присъда първоинстанционният съд на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Б. едно общо наказание по обжалваната присъда и по присъди по НОХД 368/2017г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 18.01.2018г. и по НОХД № 1373/2018г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019г. в размер на най-тежкото от тях, а именно пет години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.24 от НК първоинстанционният съд е увеличил така определеното общо наказание "лишаване от свобода" с една година, като така увеличеното общо наказание районният съд е определил да се изтърпи при първоначален строг режим, на осн. чл. 57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС.

На основание чл. 25, ал.2 от НК при изтърпяване на определеното наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода, районният съд е приспаднал изтърпяното наказание по която и да е от присъдите, включени в групирането до влизане в сила на обжалваната присъда.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е признал и подсъдимата С.С.С. за виновна в това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със Д.Д.Б.

***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у В.Д.К. от гр.Варна, че ще го наеме на работа и с това му причинила имотна вреда, както следва:

- На 11.07.2016г. в гр. Девня, чрез продажба на земеделски земи - нива от 9,201 декара, местност „Цера", имот № 026060 по пл. на с.Щипско, обл.Варна и нива от 10,700 декара в местност "Обрука" в землището на с.Щипско, общ.Вълчидол му причинила имотна вреда в размер на 27 400лева

- На 21.07.2016г. в гр.Габрово чрез замяна на недвижими имоти - 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент в гр.Варна ***, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2,1990% ид.ч. от общите части на сградата му причинила имотна вреда в размер на 46 200 лева, или общо 73 800 лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 пр. първо във вр. чл.210, ал.1, т. 2 вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.58, ал.1 от НК и наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от три години и четири месеца.

На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимата С. едно общо наказание по обжалваната присъда и по присъда по НОХД № 1373/2018г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 15.03.2019г. и по споразумение по НОХД № 237/2019г. на РС - Девня, влязло в законна сила на 14.01.2020г. в размер на най-тежкото от тях, а именно три години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание съдът е определил да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от Д.Д.Б. чрез адв. Н.М. от ГАК. Същият счита, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо, завишено и противоречащо на залегналите в чл.36 от НК принципи.

На следващо място сочи, че увеличението на определеното наказание с една година на основание чл.24, ал.1 от НК е явно несправедливо. В заключение възразява срещу определения от първата инстанция строг режим на изтърпяване на наказанието, като акцентира върху справката за съдимост на подсъдимия, от който е видно, че при последното му осъждане, преди процесното деяние, на подсъдимия е наложено наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК, т.е условията на чл.57, ал.1, т.2, б.

"б" не са били налице. Въз основа на изложеното моли настоящия състав да измени присъдата, като намали наказанието до предвидения в закона минимум, както и да отмени присъдата в частта, с която на основание чл.24, ал.1 от НК наказанието на подсъдимия е увеличено с една година.

Присъдата е обжалвана и от адв. Д.Ц. като служебен защитник на С.С.. Същият счита, че наложеното наказание на подзащитната му е явно несправедливо, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Моли съда да намали наложеното от първата инстанция наказание, като приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи наказание "лишаване от свобода" под предвидения минимум, като изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Алтернативно, моли за намаляване на наказанието, което след прилагане на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да слезе под предвидения от закона минимум, като изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което адв. Ц. е доразвил доводите си. Посочва, че неправилно районният съд е приел като отегчаващо отговорността на С.С. обстоятелството, че пострадалият е останал без имущество вследствие на извършеното престъпление, тъй като по делото нямало данни за цялото налично имущество на пострадалия. На следващо място възразява срещу мотивите на съда, че подсъдимата С. имала изграден престъпен модел на поведение. Сочи, че последната е реабилитирана, а районният съд неправилно е взел предвид осъжданията й, следващи извършеното деяние. На следващо място счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства е следвало да се вземат предвид това, че подсъдимата се грижи сама за двете си деца, едното от които е в тежко здравословно състояние, както и това, че същата е трудово ангажирана.

Подсъдимият Б. се явява лично пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли да му бъде намалена присъдата, както и да се коригира режима на изтърпяване на наказанието му.

Адв. М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Доразвива доводи за това, че първоинстанционният съд не е взел предвид разкаянието на подсъдимия Б. като такова, което смекчава отговорността му. Твърди, че увеличението на наказанието на подсъдимия по чл.24 от НК е немотивирано и неподкрепено с доказателства.

Подсъдимата С. се явява лично пред настоящата инстанция, като поддържа жалбата и моли изтърпяване на наказанието й да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Адв. Ц. поддържа депозираната жалба по изложените в нея и допълнението към нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Счита, че присъдата на РС - Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимите и техните защитници. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимите самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимите и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са предадени на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимите Д.Б. и С.С. както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл са осъществили в съучастие състава на престъплението по чл.211 пр. първо вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК, за което ги е признал за виновни. Решаващият съд е определил на Д.Б. наказание от осем години лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал последното до пет години и четири месеца лишаване от свобода. След извършена кумулация, описана подробно по-горе в изложението, общото наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода е увеличено с една година. На С.С. съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и съобразявайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал последното до три години и четири месеца лишаване от свобода.

При индивидуализиране на наказанието на Д.Б. първоинстанционният съд е приел, че смекчаващи отговорността обстоятелства липсват. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който многократно е осъждан за престъпления от общ характер, много от които се отнасят до еднакви и различни по вид престъпления против собствеността. По отношение на обществената опасност на дееца е взето предвид и обстоятелството, че последният не е трудово ангажиран. Първоинстанционният съд е отчел и обществената опасност на конкретното деяние, а именно усложнената престъпна дейност, комбинативността и безкрупулността, с които подсъдимият е действал, както и високата стойност на имотната вреда, която е причинил вследствие на извършеното престъпление. Районният съд е приел, че подс. Б. има трайна склонност към това да не се съобразява с установените забрани и задължителните за спазване правила за поведение. По тези съображения съдът е определил наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер над средния, а именно - осем години лишаване от свобода. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, районният съд е редуцирал така наложеното наказание на пет години и четири месеца лишаване от свобода. Съдът, мотивирайки се с високата обществена опасност на деянието и дееца, с обремененото съдебно минало на последния, имотните вреди, причинени от него и надхвърлящи 107 000 лева за периода на 2016 г., изграденият престъпен модел на поведение и най - вече с безрезултатните наложени наказания по предходни присъди, е счел, че определеното общо наказание на подсъдимия следва да се увеличи с една година, на основание чл.24 от НК. Режимът, при който следва да се изтърпи общото наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода районният съд е определил като строг, на основание чл.57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС.