Решение № 58 от 03.08.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. ХАСКОВО, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20215600900088 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано е по искова молба с вх. № 1249 от 21.06.2021 г., подадена от ищеца „ИН - ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ****, против ответника „Агро Лайн Експорт“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС.

Въз основа на искова молба вх. № 1428/21.06.2021 г., подадена от ищеца „Диана Сервиз“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: **** против ответника „Агро Лайн Експорт“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: *****, с която е предявен иск също с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС, е образувано т.д. № 89/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С определение № 54/01.03.2022 г. производството по т.д. № 89/2021 г. е съединено за съвместно разглеждане с производството по т.д. № 88/2021 г.

В исковата молба ищецът „ИН - ТРАНС“ ЕООД гр. *** твърди, че с нотариален акт № 72 т. VII, рег. № 6660, дело № 1044/2015 г. на Нотариус М. Д., с район на действие – района на РС - *** като собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град ***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град ***, п.к. 6450,, незастроен, с площ от 5099 кв.м. (пет хиляди деветдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план: 3575, кв. 13, п. IV учредил право на строеж в полза на ответника „Агро лайн експорт“ ООД гр. София, по силата на което приобретателят да построи върху имота на учредителя за своя сметка и със свои средства предприятие за преработка на памук, със застроена площ от 2000 кв.м., съгласно издадена скица с виза за проектиране от 30.11.2015 г. на Община *** и одобрен архитектурен проект за сумата от 10 000 лв., която сума била получена по банков път в деня на сделката.

В исковата си молба ищецът „Диана Сервиз“ ЕООД гр. *** твърди, че с 1 нотариален акт от 01.12.2015 г. № 70 том VII, рег. № 6651, дело № 1042/2015 г. Нотариус № 419, вписан в СВ при РС – *** под вх. № 4446, дв. вх. рег. № 445 от 01.12.2015 г., Акт № 154, том 17, дело № 2, учредил в полза на ответника право на строеж за построяване на предприятие за преработка на памук със застроена площ 4 000 кв.м., съгласно издадена скица с виза за проектиране от 30.11.2015 г. на Община *** и одобрен архитектурен проект върху в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9/ 23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град ***, п.к. 6450, бул. “България” № 122, незастроен, с площ от 5151 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3575, квартал: 13, парцел: III, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: № ***, № ***, № *** и № ***, за който е отреден УПИ - III с площ от 5151 кв.м. в квартал 13 по ПУП - ЗРП на промишлена зона на град ***, одобрен със заповеди: регулационен план № 1151/1995 г., № 1950/2002 г. и застроителен план № 1151/1995 г., с приложена улична и дворищна регулация.

В исковите молби ищците излагат твърдения, че правото на строеж, съгласно чл.

63, ал. 1 ЗС, включвало в себе си правото на титуляра да построи сграда върху чужда земя и да я държи върху терена. Правото да се построи сграда върху чужда земя се погасявало в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години, съгласно нормата на чл. 67 ЗС. Твърдят, че в случая правото на строеж било учредено на 01.12.2015 г. и в продължение на пет години, т.е до 01.12.2020 г. не било упражнено. В съдебната практика се приемало, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен и не се прилага служебно от съда, а собственикът на земята трябвало да се позове на него и това не можело да стане, ако сградата е построена след изтичането на този срок. Правото на строеж на ответника, учредено с посочените нотариални актове, било погасено по давност в полза на всеки един от ищците – собственик на терена, като ищците изрично се позовават на изтеклата погасителна давност за погасяване правото на строеж поради това, че сградата не е построена в предвидения от закона петгодишен срок. Правният им интерес произтичал от обстоятелството, че не можели да се позовават на това, че правото на строеж на ответника е погасено без наличие на съдебно решение за това, тъй като правото на строеж се учредява с нотариален акт, който подлежи на вписване и при справка в имотния регистър това право, което е погасено, изглеждало като да не е. Това било от значение и с оглед създаване на безспорност на правото на собственост на ищеца и възможността за последваща реализация или свободно упражняване на това право от една страна. От друга страна, съдебната практика приемала, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен, поради което не се прилага служебно, а собственикът на земята трябва да се позове на него и това не може да стане, ако сградата е построена в груб строеж дори след изтичане на този срок. Прекратяването на ограниченото вещно право на строеж поради неупражняването му в предвидения от закона срок (чл. 67, ал. 1 ЗС) настъпвало по силата на закона (ех lege), а не като последица от едностранен волеви акт на собственика или споразумение, поради което не можело да се отнесе към актовете чл. 112, б. „а“ ЗС и не подлежало на вписване въз основа на такова волеизявление или друг акт. Преценката за пораждане на правните последици на чл. 67 ЗС не можела да бъде извършена в едностранно охранително производство без участие на приобретателя на ограниченото вещно право с оглед необходимостта от установяване на всички относими към тази преценка обстоятелства.

В съответствие с така изложените твърдения всеки от ищците формулира и съответен петитум в подадената от него искова молба:

Ищецът „ИН - ТРАНС“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че правото на строеж, придобито от ответника съгласно нотариален акт № 72, том VII, peг. № 6660, дело № 1044/2015 г. на 2

Нотариус № 419, вписан в СВ при РС – *** под вх. № 4448, дв. вх. № 4447 от 21.12.2015 г., акт № 156, том 17, дело № 1481 за постояване на „Предприятие за преработка на памук“ със застроена площ 2 000 кв.м. (две хиляди квадратни метра), съгласно издадена скица с виза за проектиране от 30.11.2015 г. на Община *** и одобрен архитектурен проект върху в собствения на ищеца поземления имот с идентификатор № *** по КККР на град ***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 година на Изпълнителния директор на АК град София, с административен адрес: град ***, незастроен, с площ от 5099 кв.м. (пет хиляди деветдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3575, квартал: 13, парцел: IV, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, за който е отреден УПИ IV - четири римско с площ от 5099 кв.м. (пет хиляди деветдесет и девет квадратни метра) в квартал 13 –(тринадесети) по ПУП ЗРП на промишлена зона на град ***, одобрен със заповеди: РП №1151/1995 г., № 1950/2002 г. и ЗП №1151/1995 г., с приложена улична и дворищна регулация, е погасено по давност.

Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът „Диана Сервиз“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че правото на строеж, придобито от ответника съгласно нотариален акт от 01.12.2015 г., № 70, том VII, рег. № 6651, дело № 1042/2015 г. на Нотариус № 419, вписан в СВ при РС – *** под вх. № 4446, дв. вх. рег. № 445 от 01.12.2015 г., акт № 154, том 4, дело № 1479 за построяване на „Предприятие за преработка на памук“ със застроена площ 4 000 кв.м., съгласно издадена скица с виза за проектиране от 30.11.2015 г. на Община *** и одобрен архитектурен проект върху в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9/23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град ***, п.к. 6450, бул.

“България” № 122, незастроен, с площ от 5151 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 3575, квартал: 13, парцел: III, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, за който е отреден УПИ - III (три римско) с площ от 5151 кв.м. в квартал 13 по ПУП - ЗРП на промишлена зона на град ***, одобрен със заповеди: Регулационен план № 1151/1995 г., № 1950/2002 г. и Застроителен план № 1151/1995 г., с приложена улична и дворищна регулация, е погасено по давност. Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника „Агро Лайн Експорт“ ООД по двете искови молби. Ответникът оспорва предявените искове.

Твърди, че същите са допустими, но неоснователни по същество. Във връзка с учреденото му право ответникът се снабдил с Разрешение за строеж № 71/09.12.2015 г. за изграждане на обект „Предприятие за преработка на памук в град ***, УПИ IV – 190, 191, кв. 13“.

Посоченият УПИ включвал в границите си площта на поземлен имот с идентификатор № *** – собственост на „ИН – ТРАНС“ ЕООД, и площта на поземлен имот с идентификатор № *** – собственост на „Диана Сервиз“ ЕООД. Така при издаването на разрешението за строеж ответникът черпел правата си на суперфициар и от двата нотариални акта за учредяване на право на строеж. Съобразно предвижданията на одобрения инвестиционен проект в обхвата на строителния обект било заложено изграждането на две отделни, но функционално свързани сгради в УПИ IV – 190,191, едната със застроена площ от 4000 кв.м., а другата със застроена площ от 2000 кв.м., попадащи в пределите на двата поземлени имота. Сградите били включени в обхвата на един инвестиционен проект и не представлявали отделни строежи, нито била предвидена възможност за етапното им строителство. На 30.04.2018 г. е издаден Протокол – образец № 2 3 за определяне на линия и ниво на строежа. Учреденото право на строеж за поземлен имот с идентификатор № *** нямало самостоятелно действие или последици и не би следвало да се разглежда като самостоятелно право, тъй като няма как да бъде реализирано отделно и извън учреденото право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.

Ответникът посочва, че по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗУТ разрешението за строеж губи правно действие след изтичане на три години от влизането му в сила, ако строителството не е започнало или след изтичането на пет години от започване на строителството, ако не е завършен грубия строеж. Позовава се на чл. 153, ал. 10 ЗУТ, че одобрен инвестиционен проект губи правно действие доколкото издаденото по същия проект разрешение за строеж е загубило своето правно действие. За начало на строителството се считала датата на съставяне на протокола за откриване на строителна линия (чл. 157, ал. 1 ЗУТ). В случая протокол за откриване на строителна линия бил издаден на 30.04.2018 г. – преди изтичането на тригодишния срок от влизане на разрешението за строеж в сила. Следователно, разрешението за строеж № 71/09.12.2015 г. запазвало правното си действия до изтичането на петгодишен срок, считано от 30.04.2018 г. или до 30.04.2023 г., като до същата дата се запазвал действието си и одобрения инвестиционен проект.