Решение № 32 от 24.02.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Първомай, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100696 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща платена без правно основание сума по

Договор за потребителски кредит

№

********************* от 09.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. Г. И. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за заплащане на сумата от 170 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 24.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Д. Г. И. твърди, че на 09.06.2023 г. сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ********************* от 09.06.2023 г., по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 2000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство с цел да бъде обезпечен договорът за потребителски кредит. Поради тази причина на същата дата ищецът сключил с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да му заплати възнаграждение в размер на 1500 лв. Твърди, че по договора за кредит, сключен с първия ответник, заплатил общо сума в размер на 2030 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – сума в размер на 170 лв.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно какви разходи са включени в ГПР. Също така намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото възнаграждението 1 по договора за предоставяне на поръчителство не било включено в ГПР. Наред с това е посочено, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка се поддържа, че била налице нееквивалентност на престациите, защото се претендирала като възнаграждение сума, съставляваща над 70 % от предоставения кредит. Също така възнаграждението се заплащало и без кредитополучателят да получи насрещна престация, т. е. представлявало разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР. Освен това, договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Навеждат се доводи, че ответните дружества били свързани лица. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените осъдителни искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента задължението било изцяло доброволно погасено.

Не оспорва също така, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 30 лв., с която били погасени задължения, различни от главница. Счита, че договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че действително възнаграждението за поръчител не било включено при изчисляването на ГПР, а в него се включвала единствено договорната възнаградителна лихва. Потвърждава, че дружеството е едноличен собственик на капитала на втория ответник, но това не водело до недействителност на договорите за кредит и за поръчителство, а единствено до нищожност на клаузата за възнаграждение за поръчителството. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство, който обезпечава договор за кредит, сключен с първия ответник. За тази услуга обаче ищецът му дължал възнаграждение в размер на 1410,22 лв., чието погасяване било разсрочено заедно с вноските по кредита. Не оспорва още, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 170 лв., с която било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и не съставлявало разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвано в ГПР.

Сочи, че сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за получаването на кредита, а зависело от избора на конкретния клиент. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ********************* от 09.06.2023 г., по силата на който първият ответник е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 2000 лв., при срок на заема от 12 месеца, фиксиран лихвен процент – 40 %, общ размер на всички плащания – 2629,06 лв. и годишен процент на разходите – 48,21 %. В чл. 4, ал. 1 от посочения договор за кредит е уговорено, че ищецът следва да представи едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство 2 с одобрено от първия ответник юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ако ищецът не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът няма да породи действие. Според чл. 3 от процесното съглашение сключването на договор за застраховка не е задължително условие при подаване на заявление за кредит, а в чл. 5, ал. 2 е предвидено, че застраховка се сключва само при изрично изразено от страна на кредитополучателя желание за това.

Посочено е, че дължимата от кредитополучателя застрахователна премия се превеждала от ответника по банкова сметка на съответния застраховател. В този случай обаче се дължи застрахователна премия, която според приложение № 1 към договора е в размер на 132 лв.

Не се спори и относно обстоятелството, че в изпълнение на задължението си по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит заемателят е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 09.06.2023 г., съгласно който последният се е задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 1410,22 лв., платимо на дванадесет вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Според клаузата на чл. 8, ал. 3 в случай на предсрочно погасяване на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит той заплаща на поръчителя възнаграждение за съответния период, през който е извършено погасяването, в размер съгласно приложение № 1. В чл. 8, ал. 5 е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

От представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка, неоспорена от ищеца, се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е извършил едно плащане на 20.06.2023 г. в размер на 2209,39 лв., разпределено, както следва:

2131,97 лв. за главница (като тук е включена и дължимата застрахователна премия от 131,97 лв.) и 26,68 лв. за договорна лихва. Видно от представената справка от „Ай Тръст“ ЕООД като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е разпределена сумата 50,74 лв. Тъй като справките са изготвени след 01.01.2026 г., те са съобразени с официалната парична единица след тази дата, като за целите на настоящото производство съдът превърна сумите в лева, доколкото плащането е от 20.06.2023 г. Въпреки че в отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е посочил, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 170 лв., с която било погасено задължение за предоставеното поръчителство, съдът с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК не кредитира това признание на факт, доколкото противоречи на представените от двете дружества счетоводни справки и на клаузите на договора за предоставяне на поръчителство. В тази връзка, както беше посочено по-горе, при предсрочно погасяване на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит той заплаща на поръчителя възнаграждение за съответния период, през който е извършено погасяването. В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен на 09.06.2023 г., първата вноска по него в размер на 135,29 лв. е била с падеж 10.07.2023 г., а целият кредит е предсрочно 3 погасен на 20.06.2023 г. След извършване на съответните изчисления се установява, че за 11 дни ищецът е следвало да заплати 49,61 лв. за възнаграждение за поръчител.

Поради това не може да бъде споделено изложеното от ищеца в исковата молба, че по договора за поръчителство заплатил сумата от 170 лв., тъй като тя дори надвишава първата вноска в размер на 135,29 лв., която е била с падеж 10.07.2023 г. В тази връзка следва да се изясни, че ищецът правилно е посочил в исковата молба, че по двата договора е заплатил около 2200 лв., но неправилно е разпределил сумата, защото не е съобразил, че като част от главницата от кредита е била включена и застрахователна премия в размер на 132 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Тъй като ищецът и първият ответник „Кредисимо“ ЕАД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.