Решение № 9781 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9781 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20251110152677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от А. Д. А., ЕГН **********, срещу ........., ЕИК ........, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество претендира непогасени вземания в размер на 870 лв. или сумата в размер на 444,64 евро, представляващи главница по кредит с идентификатор № ........, като подава данни в Централния кредитен регистър (ЦКР), че кредитът е активен. Сочи се, че вземането е придобито от ответника по силата на договор за цесия от 2020 г. от ........., а първоначален кредитор е била ........ Въз основа на издаден изпълнителен лист от 28.12.2011 г. от СРС, е било образувано изпълнително дело № 2566/2012 г. по описа на ЧСИ ......... Ищецът твърди, че изпълнителното производство е прекратено с влязло в сила постановление от 04.06.2015 г. (издадено на 19.05.2015 г.).

Навежда доводи, че от 2015 г. до настоящия момент не са предприемани никакви валидни действия за прекъсване на погасителната давност, поради което вземането е погасено. Моли съда да признае за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение посочената сума.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ......... е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражение за липса на правен интерес, тъй като към момента няма висящо изпълнително производство и ищецът не е подложен на принуда. Навежда доводи, че подаването на информация към ЦКР е нормативно задължение по Наредба № 22 на БНБ и не дава повод за завеждане на иск. По същество посочва, че давността не погасява самото вземане, а само правото на принудително събиране, като 1 дългът продължава да съществува като естествено правоотношение съгласно чл. 118 от ЗЗД.

Не сочи и не твърди да са предприемани действия които да са от категорията на тези, които прекъсват или спират давностния срок.Моли иска да бъде прекратен или отхвърлен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Т., който с нарочна молба поддържа иска и представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявения иск за допустим. Възражението на ответника за липса на правен интерес поради несъществуването на висящо изпълнително производство е неоснователно.

Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС (вкл. Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г., I т.о. на ВКС), наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Искът по чл.

439 от ГПК е допустим дори при прекратено изпълнително производство, тъй като правната сфера на длъжника е накърнена от самия факт на съществуване на изпълнителното основание и непрекъснатото отчитане на дълга като активен в ЦКР. Подаването на данни в ЦКР действително е нормативно задължение, но кредиторът е длъжен да подава актуална и вярна информация, а установяването на погасяването на правото на принудително изпълнение има пряко значение за имуществената сфера на ищеца.

По основателността на иска: Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Тежестта на доказване е разпределена с доклада по делото, като ищецът следва да докаже фактите, от които произтича твърдението за изтекла давност, а ответникът – съществуването на валидно основание и действия, спиращи или прекъсващи давността.

От събраните писмени доказателства се установява безспорно, че въз основа на изпълнителен лист от 28.12.2011 г. срещу ищеца е било образувано изп. дело № 2566/2012 г. по описа на ЧСИ ......... Безспорно е също, че посоченото изпълнително производство е прекратено с постановление на ЧСИ от 19.05.2015 г., влязло в законна сила на 04.06.2015 г..

По висящите към дата на влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се счита, че до 26.06.2015 г. давност не е текла, доколкото е било налице образувано ИД от 2012г. В този случай същото се прилага след влизане в силата на последното ТР.

Действително, съгласно чл. 118 от ЗЗД, погасителната давност не води до заличаване на самото вземане, а само на възможността то да бъде събирано принудително чрез способите на държавната принуда. Искът по чл. 439 от ГПК обаче е именно за установяване недължимост чрез принудително изпълнение. След като 5-годишната обща погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла, правото на принудително изпълнение е погасено на 25.06.2020г. Ответникът не твърди никакви действия, който да са извършвани по ИД, които 2 да са годни да прекъснат срока, описан по - горе.

С оглед изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По разноските:

В конкретния случай, повод за завеждане на настоящото дело е даден от ответника. Въпреки че вземането е погасено по давност, ответникът е продължил да поддържа информация за него в Централния кредитен регистър. Това негово действие създава правна неяснота и засяга правния интерес на ищеца, тъй като наличието на информация за погасено задължение в ЦКР може да има негативни последици за кредитната история на длъжника и възможността му за бъдещо кредитиране.

Съгласно чл. 22, ал. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 на Българска народна банка за Централния кредитен регистър, институциите, подаващи информация, са длъжни да подават пълна, вярна и актуална информация и да я коригират при настъпване на промяна или установяване на неточност. Фактът на погасяване по давност на едно задължение представлява такава промяна и неточност, ако вземането продължава да се води като активно и изискуемо.

Поради това, задължението за коригиране или заличаване на данните от ЦКР произтича пряко от тези разпоредби и от принципите на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR), включително принципите за точност на данните (чл. 5, параграф 1, буква „г“ от GDPR) и ограничение на съхранението (чл. 5, параграф 1, буква „д“ от GDPR). След като едно задължение е погасено по давност и вече не е принудително изискуемо, отпада легитимният интерес на кредитора да го поддържа като "активен" дълг.

Следователно, не е необходимо ищецът да е отправил предварително извънсъдебно искане за отписване на задължението от ЦКР, за да възникне задължението на ответника да понесе разноските. Поводът за делото е създаден от самия ответник чрез поддържането на неточна информация, което е наложило ищецът да търси съдебна защита. Не е мналице и признаване на иска от страна на ответника, напротив същия в отговор наискова молба иска отхвърляне на предявения иск.

Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир.респ. - следва да се съобрази фактическтата и правна сложност на делото, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на делото, както и направените от 3 насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор. Извършените от упълномощения адвокат процесуални действия се изразяват в подаването на една искова молба, упълномощения адвокат не се е явил в открити съдебно заяседание, не е взел становище по отговора, не е поискал и представил писмена защита, не са извършвани процесуално следствени действия - събиране на писмени доказателства, разпити на свидетели или изслушване на експертни заключения. При произнасянето по възражение за присъждане на по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като същата противоречи на правото на Европейския съюз и няма задължителен характер. От значение при преценката за наличие на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / така Определение № 2300 от 4.05.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 819/2026 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ........ постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ВКС/, поради което и с оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 120 евро, Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. А., ЕГН **********, срещу ........., ЕИК ........, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. Д. А., ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на ........., ЕИК ........, сумата в размер на 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) или сумата в размер на 444,64 евро (четиристотин четиридесет и четири евро и 64 цента), представляваща главница по кредит с идентификатор № ........, за която е издаден изпълнителен лист от 28.12.2011 г. от СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2566/2012 г. по описа на ЧСИ ........, поради погасяването по давност.

ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, с адрес: ......., да заплати на А. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 5 от ГПК, направените деловодни разноски, както следва: сумата от 25.56 евро, представляваща платена държавна такса, както и сумата в размер на 120 евро (сто и двадесет евро), представляваща разход за адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за прекомерност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4