Определение № 84 от 13.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК. Образувано е по повод повдигната от Районен съд- Карнобат препирня за подсъдност между последния и Софийски районен съд. С определение от 17.12.2024 г., постановено по гр.д. №8126/2024 г. първоинстанционният съд е приел, че съображенията на СРС да прекрати делото пред себе си и да го изпрати на Районен съд- Карнобат са резултат от преждевременно произнасяне по въпрос относно местната подсъдност без релевиран отвод от страна на ответника.

Окръжен съд- Бургас, след като се запозна с материалите по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен пред Софийски районен съд от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Д. М. Я. иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 038,03 лв., представляваща платено от застрахователя застрахователно обезщетение на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД в качеството му на застраховател на увреденото лице по застраховка „Каско +“.

При извършване на служебна проверка относно предварителните въпроси по редовността на исковата молба и допустимостта на иска, СРС е извършил справка в НБД „Население“ и е установил, че ответникът е с постоянен и настоящ адрес на територията на гр. ***. Приел е, последният има качеството потребител по см. на чл. 113 ГПК, защото макар и да не е страна по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се третира от КЗ като застраховано лице по см. на чл. 477, ал. 2 КЗ, респ. ползвател на застрахователна услуга по чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като е извършвало фактическите действия по управление на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие. Счел е, че застрахованият е физическо лице, което ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална му дейност, поради което има качеството потребител по см. на §13, т. 1 ДР ЗЗП. С тези аргументи е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора по същество, поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен 1 съд- Карнобат. Районен съд- Карнобат, от своя страна, е приел, че с оглед спорното право- регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу прекия причинител на вредата, предмет на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ, ответникът не е страна- потребител в облигационното отношение, т.к. последното не е с договорен, а извъндоговорен характер. По тези съображения е повдигнат и спорът за подсъдност пред настоящата съдебна инстанция.

Относно въпроса кой съд е компетентен да разгледа спора по същество, Окръжен съд- Бургас приема следното:

Предмет на предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ е регресното право на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение, ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не представлява същинско застрахователно право, произтичащо от договора за застраховка, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно основание. В тази хипотеза застрахователят вече не носи риска от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновният водач се обогатява неоснователно.

В действителност при настоящия случай ответникът има качеството „застрахован“ по см. на чл. 477, ал. 2 КЗ и ползвател на застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като макар да не е страна по договора за застраховка „ГО“, е управлявал превозното средство към момента на настъпване на инцидента. От друга страна, същият не е потребител по см. на §13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима. С измененията на ГПК, приети със ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес- по постоянния. По този начин на икономически по-слабата страна в правоотношението се осигурява по-лесен и евтин достъп до правосъдие. С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие, за спазването на която съдът по силата на чл.

119, ал. 3 ГПК следи служебно. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / по отношение на преките искове.

При съобразяване на приетите изменения и допълнения на чл. 113 и чл.

115, ал. 2 ГПК, отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, както и обстоятелството, че Тълкувателно решение №1/2015 г. по тълк. д. №1/2014 на ОСТК на ВКС е постановено преди тези законодателни промени, настоящият състав счита, че законодателят е ограничил приложението на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу 2 потребители, в см. на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 2 КЗ на виновния водач, не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 ГПК.

Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл.

119, ал. 4 ГПК.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че местно компетентен да разгледа предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ е Софийски районен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Окръжен съдБургас ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да разгледа искова молба с вх. №352079/04.11.2024 г. на ЗД „Бул Инс“ АД срещу Д. М. Я. с ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.

500, ал. 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 038,03 лв., представляваща платено от застрахователя застрахователно обезщетение на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД в качеството му на застраховател на увреденото лице по застраховка „Каско +“, е Софийски районен съд.

Делото да се изпрати на Софийски районен съд за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3