Решение № 69 от 18.02.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Благоевград, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201592 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. ИВ. С. от Благоевград против Наказателно постановление №132/19.10.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекцияБлагоевград /РЗИ/, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв. , на основание чл.209а, ал.4 , вр. с ал.1 от Закона за здравето, вр. с т.4 от Заповед №РД-01-273/29.04.2021г. на министъра на здравеопазването, вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа от жалбоподателя, чрез неговият защитник, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати нарушения в процедурата по издаването му-неяснота относно броя вида на вменените нарушения, както и въз основа на порочна заповед на министъра на здравеопазването. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказаващият орган, чрез своят процесуален представител изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.

РП- Благоевград , редовно призовани не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира 1 за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че на 10.05.2021г., св.В Д. /главен инспектор при санкционният орган/, в присъствието на св.Н Щ, е съставил срещу жалбоподателката АУАН №127/ 10.05.2021г. за това, че на

10.05.2021г. в 10.10 часа , при извършена проверка в закрито обществено място- СГКК Благоевград, находящо се в Благоевград, ул.“Иван Михайлов“№49, вх.Б, ет.4, относно спазването на противоепидемичните мерки, въведение със Заповед №РД-01-273/29.04.2021г. на министъра на здравеопазването, е констатирано, че лицето Иванка С., в качеството й на младши експерти в СГКК-Благоевград, се намира на работното си място и непосредствено е обслужвала клиент, като разстоянието между нея и клиента е било по-малко от 1.5 метър, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба . Констатирано било също така, че на гишето за обслужване в обекта не била осигурена механична преграда от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване и дезинфекция. Описаното в акта е квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по т.4 от Заповед №РД-01273/29.04.2021г. на министъра на здравеопазването, във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето. АУАН е връчен лично на жалбоподателката на датата на съставянето му в присъствието и на св.Я.К.. За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол от 10.05.2021г., в който са материализирани същите фактически обстоятелства. /л.4/

Въз основа на АУАН, на 19.10.2021г., Директора на Регионална здравна инспекция - Благоевград, е издал обжалваното НП№132, с което за описаното в акта административно нарушение, на И.С. е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 300.00лв. В НП е пояснено също така, че правното основание за издаването му е и нормата на чл.209а, ал.4, вр. с ал.1 от Закона за здравето. НП е връчено лично на жалбоподателката чрез известие за доставяне на 28.10.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана жалбата по настоящото дело /04.11.2021г./ Разпитани по делото, свидетелите Д., Щ и К. поддържат отразените в акта фактически констатации по случая. От тях свидетелите Д. и Щ твърдят, че възприели лично жалбоподателката в процесният обект, която обслужвала непосредствено клиент на отворено гише, без поставена защитна маска на лицето и при непоставена прозрачна преграда/параван/. Свидетелите установяват, че не са мерили разстоянието от местоположението на С. докато обслужвала клиента, до мястото на клиента, но визуално считат и могли да рпеценят, че разстоянието било по- малко от 1 метър и половина. Св.К. потвърждава, че издаденият на жалбоподателката АУАН е връчен лично на 2 същата и в негово присъствие.

Между страните не е спорно обстоятелство, че издателят на НП е компетентен орган да изготвя такова по чл.209а, ал.4 от Закона за здравето.

При тези фактически дадености, съдът счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.4 от Заповед №РД-01-446/31.07.2020г. на министъра на здравеопазването, вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.

Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган / в тази насока няма и спор между страните/. НП, както и АУАН, са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателката /лично и срещу подпис/. В НП и АУАН се съдържат и всички задължителни реквизити по чл.57 и чл.42 от ЗАНН, в това число е посочено ясно и недвусмислено датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описано е фактически самото нарушение, което напълно кореспондира с текста на цитираната като нарушена Заповед на министъра на правосъдието №РД -01273/29.04.2021г./ т.4/, респ. посочено е кога, как и къде е установено то, отразени са свидетелите, с които е констатирано твърдяното нарушение, като за същото е направена и конкретна правна квалификация. С атакуваното НП изрично е посочена нормата, която оправомощава издателя за съставяне на такъв акт и санкциониране на нарушения по заповеди на министъра като процесната /чл.209а, ал.4 от ЗЗ/, като изрично посочена е и самата санкционна норма-чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Ето защо съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.

Наред с горното съдът счита, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна вмененото й административно нарушение на т.4 от Заповед №РД-01273/29.04.2021г. на министъра на здравеопазването, за което е санкционирана по чл. чл.209а, ал.1 вр. с ал.4 от Закона за здравето.

От обективна страна се потвърди с гласни доказателства /свидетелите Д., Щ, К./, че жалбоподателката се е намирала на процесната дата /10.05.202г. в 10.10 часа/ и на процесното закрито обществено място /СГКК Благоевград, находящо се в Благоевград, ул.“Иван Михайлов“№49, вх.Б, ет.4/, където в качеството си на младши експерт, непосредствено е обслужвала клиент, на разстояние от него по-малко от 1 метър и половина и без да ползва защитна маска за лице. Последното се установи по категоричен начин с разпита на свидетелите по акта, които лично са възприели това поведение и начина на обслужване на клиента от страна на жалбоподателката при проверката / на гише, без предпазна маска на лице и при видимо разстояние между нея и обслужвания клиент по-малко от 1 метър и половина/. Съдът не споделя възраженията на защитата за недоказаност на 3 разстоянието за обслужване между жалбоподателката и клиента в хода на процесната проверка, тъй като такова не било измерено, след като с нарушеният акт не е въведено такова изискване и посоченото в процесната заповед разстояние от метър и половина е обективно възможно да се прецени от контролните лица и само визуално. Не се установи, че в казуса е било налице изключението, при което по процесната заповед на министъра на здравеопазването, е допустимо, обслужващият клиенти служител на гише /затворено работно място/, да не носи защитна маска, а именно при поставянето между обслужващият и клиента, на прозрачен параван, позволяващ влажно почистване или дезинфекция, именно заради което и такъв не е възприет на мястото на проверката от всички свидетели по акта.

Предвид изложеното, се налага извода, че жалбоподателката е извършила от обективна страна нарушение на цитираната в НП Заповед №РД-01-273/29.04.2021г. на министъра на здравеопазването /т.4/ Абсолютно ирелевантна е причината за липса на прозрачен параван на процесното работно място на жалбоподателката, в каквато насока също са наведени неоснователни възражения на защитата, след като С. е имала алтернатива да не нарушава заповедта като носи защитна маска на лицето си при обслужване на клиенти на процесното гише.

След като законодателят изрично в нормата на чл. 63, ал.4 от Закона за здравето е делегирал правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда конкретни мерки за защита на населението от риск при заразно заболяване и пандемична обстановка, в каквато се е намирала цялата страна и към процесната дата, то възражението на защитата за издаване на порочен акт от негова относно -процесната заповед , съдът намира също за неоснователно и не споделя цитираната практика на СРС и СГС по тълкуване природата и естеството на издадената от министъра на здравеопазването Заповед №РД01-273/29.04.2021г. в този казус .

От субективна страна, нарушението е извършено съзнателно и виновно, след като се касае за публично оповестени актове , чрез средствата за масова информация и публикувани /заповед на министъра на здравеопазването-в сайта на министерството и Закон за здравето – в ДВ/, във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка в страната, които актове са били известни на техните адресати - български граждани, каквато се явява и жалбоподателката, но последната въпреки това, не се е съобразила с тези извънредни мерки за опазване здравето и живота на гражданите и предотвратяване риск от зараза и разпространение на COVID-19 и е извършила процесното нарушение .

В процесната хипотеза, съгласно нормата на чл.209а, ал.4 вр. с ал.1 от Закона за здравето , директора на съответната регионална здравна инспекция / за казуса е РЗИ-Благоевград/, е предвидено, че подобно неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с „Глоба“ от 300 4 до 1000 лева. В пълно съответствие и с тази санкционна норма, за извършеното нарушение, с атакуваното НП на жалбоподателката е наложено минималното административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., което предвид липсата на данни за други аналогични нейни противоправни прояви съдът приема, че кореспондира с нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът не констатира, че процесната нарушение се отличава с някакви маловажни последици или изключително незначителна степен на обществена опасност, в сравнение с други аналогични случаи, поради което не са налице предпоставките за приложеното на чл.28 от ЗАНН и не може да се приеме, че се касае за маловажен случай. Предприетите от компетентните държавни органи мерки за предотвратяване разпространението и риска от зараза с COVID-19 към процесната дата и тяхното спазване от гражданите, е счетено от компетентните за това органи /министерство на здравеопазването/, като задължително и необходимо поведение на българските граждани за съхранение здравето и живота на неограничен кръг лица и всяко отклонение от тези мерки , представлява сериозен риск за подобен негативен резултат за хората, поради което съдът приема, че вида и естеството на извършеното административно нарушение, само по-себе си представлява деяние със значителна степен на обществена опасност и изначално не може да се квалифицира като маловажно, при липсата на конкретни други смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства./В тази насока е и съдебната практика Решение №1201 от 02.07.2021г., постановено по кнахд №1998/2021г. по описа на АС-Благовеград./

По изложените съображения, атакуваното НП като правилно и законосъобразно /процесуално и материално/ съдът счита, че следва да се потвърди и на основание чл.63 ал. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ: