Решение № 3266 от 03.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3266 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Нели С. Маринова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100509556 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20091866 от 26.05.2023 г. по гр.д. № 13680/2021 г.

Софийски районен съд, 26 състав отхвърлил предявените от Б. П. Л., ЕГН **********, срещу П. Д. Т., ЕГН **********, частични осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21 500 лв., част от вземане в общ размер от 43 000 лв., представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на собствената на ищцата 1/2 идеална част от имот, представляващ едноетажна жилищна сграда с площ от 114.35 кв. м, находяща се в поземлен имот, съставляващ УПИ I3944, кв. 63 „а“ по плана на гр. Костинброд, в резултат от противоправното бездействие на ответника да го поддържа с грижата на добрия стопанин, както и за сумата от 2 000 лв., част от вземане в общ размер от 4 000 лв., представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на липсващия котел в имота, в резултат от противоправните действия на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 650 лв. - разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Б. П. Л., която 1 го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че не следва да бъдат обсъждани представените експертизи по други дела като недопустими доказателствени средства. Тези експертизи следвало да бъдат обсъдени, тъй като били единствените доказателства за състоянието и стойността на имота назад във времето. Към момента на предявяване на иска и след това нямало друга възможност това да бъде установено по несъмнен начин. Съдът неправилно приел, че състоянието на имота е доказано с гласните доказателства и приетите по настоящото дело експертизи - свидетелските показания били противоречиви и непълни, и дори да давали известна представа за състоянието на имота, не доказвали намаляването на стойността му в годините назад. Това не се установявало и от приетите в производството пред СРС експертизи, а това било и невъзможно - вещото лице изрично посочило, че е работило по метода на пазарните аналози и заявило, че изборът му има субективен характер, а стойностите са хипотетични. Съдът неправилно кредитирал показанията на св. Т.а - майка на ответника, въпреки очевидната им пристрастност. Изнесеното от нея, че Л. изнесла вещи, вкл. обзавеждане от имота, било напълно недостоверно, тъй като не било отразено в протокола за въвод на ЧСИ. Това, че в същия протокол било отразено „грубо държане” на ищцата не доказвало нищо - нито изнасяне на много и големи по обем вещи, нито разрушения по имота. Показанията на същата свидетелка изцяло се опровергавали от двете експертизи, които съдът е отказал да цени - от тях било видно, че в имота няма нищо разрушено като това, което описва св. Т.а - нямало изкъртена врата или прозорец, нямало увредени стени. Дори това да се приемело за вярно, сред посочените от ищцата вреди по имота не фигурирали нито липсващи мебели, нито дупки по стените от премахването им, нито разбита дограма. Съдът пренебрегнал описанието на всички вреди по имота, дължащи се на неполагане на грижи като падналия таван в една от стаите, пропадането на част от входното антре, съответно широки пукнатини на пода и на покрива, но по предположеиие приел, че доброто състояние на останалата част - без липсващи мебели и разрушени стени и дограма, са резултат на поправка, извършена от ищцата или от ответника. По отношение партидата за ел. снабдяване съдът приел, че липсата на електричество (битов ток) се дължало на поведението на ищцата.

2

Св. Г. изяснил, че когато тя била отстранена от имота, там имало промишлен ток, без да твърди на чие име е била партидата. Съдът приел, че е била на името на Л., но тези показания на свидетеля се отнасяли до 2022 г., когато вече имало индивидуална партида за битов ток. Ответникът твърдял, че от Електроснабдяване са му отказали да открият партида на негово име.

Всъщност партида, макар и за промишлен ток, имало и не била налице пречка той да се ползва. Не представил обаче никакво доказателство за прекъсване на ел. захранването, нито молба до ЧЕЗ за възстановяване, нито отказ.

Твърденията за липса на съдействие били недоказани. Ответникът бил съсобственик на имота по това време и след като същият му бил възложен за ползване по силата на съдебно решение, не следвало да има отказ. Само твърденията на заинтересования свидетел Т.а не били достатьчни.

Неправилно съдът приел, че ищцата е следвало да докаже дали токът е бил прекъснат, дали Т. е подавал молба за възстановяване на ел. захранването и има ли отказ - това били негови твърдения и той следвало да ги докаже.

Съдът приел, че липсата на ток не е дала възможност на ответника Т. да поддържа имота, а в същото време - пак при липса на ток - приел, че щетите са били отстранени от една от двете страни. Правно необосновано било и застъпеното в мотивите, че макар и отстранена принудително от имота, Л. не била освободена от задължението да полага грижи. Не било ясно как това би могло да стане, след като ищцата носела наказателна отговорност, ако след принудителното отстраняване отново влезе в имота. При наличието на чл. 525 ГПК и чл. 323, ал. 2 НК подобни мотиви били незаконосъобразни.

Неправилни и нелогични били и мотивите на съда относно облагодетелстването на ищцата от ниската стойност, на която е продаден имотът на публичната продан. Тази ниска цена била още едно доказателство за намалената стойност на имота за времето, когато само и единствено ответникът Т. имал достъп до него, съответно правото и задължението да го поддържа. Действително, ищцата била закупила половината от имота на пониска цена, но за да бъде той отново обитаем тя следвало да вложи немалко средства. По отношение на претенцията за липсващия котел за отопление съдът неправилно приел, че по делбеното дело не е доказано, че същият е бил наличен в имота, а след отстраняването на Л. и при огледа на вещото лице е липсвал. След като единствено Т. имал достъп до имота, негова била отговорността за тази липса. Доказателство за това бил и фактът, че съдът 3 присъдил на Л. редуцирана цена - именно защото било доказано, че тя е монтирала такъв котел и защото при огледа той вече липсвал. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените частични искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна П. Д. Т. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство по списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от 17.08.2021 г. – твърди се противоправно поведение на ответника, в резултат на което ищцата претърпяла имуществени вреди, съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени като частични – за сумата 21 500 лв., част от вземане в общ размер 43 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на собствената на ищцата 1/2 идеална част от недвижим имот - едноетажна жилищна сграда с площ от 114.35 кв. м, находяща се в поземлен имот, представляващ УПИ I-3944, кв. 63 „а“ по плана на гр. Костинброд с площ от 659 кв. м, причинени на ищцата в резултат противоправното бездействие на ответника да поддържа имота с грижата на добрия стопанин, и за сумата 2 000 лв., част от вземане в общ размер 4 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на липсващ диализен котел – част от изградена отоплителна система в имота, причинени на ищцата в резултат от противоправните действия на ответника. Претендирана е и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда на 08.03.2021 г. до окончателното плащане.

4

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр.д. № 511/2019 г. на СРС, влязло в сила на 02.08.2010 г. След прекратяване на брака придобитият в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот - едноетажна жилищна сграда с площ от 114.35 кв. м, находяща се в поземлрен имот, представляващ УПИ I-3944, кв. 63 „а“ по плана на гр. Костинброд с площ от 659 кв. м, останал в режим на обикновена съсобственост. С бракоразводното решение имотът бил предоставен за ползване на ответника, като ищцата била принудително отстранена от имота чрез въвод, осъществен на 11.09.2012 г. от ЧСИ Я.С., в имота бил въведен ответникът и от тази дата до подаване на исковата молба в съда единствено той ползвал имота. Твърди, че към датата на напускане на имота същият бил в отлично състояние, след извършен основен луксозен ремонт. По повод водени между страните дела във връзка с имота установила, че имотът е изоставен, неподдържан, като в къщата имало паднал таван и други дефекти и се нуждаел от цялостно пребоядисване, а дворът бил буренясал и по междинните заграждения имало паднала мазилка, както и на външната ограда. Като се позовава на експертизи, извършени по изпълнително дело и по гр. д. № 31408/2020 г. на СРС, 33 състав поддържа, че към м. 08.2017 г. имотът бил оценен на сумата от 234 000 лв., а към м.

02.2021 г. - на 148 000 лв. Стойността на имота била намаляла поради бездействието на ответника да го поддържа, с което причинил на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в намалената стойност на нейната 1/2 част от имота. Твърди още, че заплатила стойността на изградената в имота отоплителна система – локално парно, като закупила диализен котел, който бил монтиран в котелното помещение, но към момента същият липсвал.

Стойността на котела била 4 000 лв., от която претендира частично 2 000 лв.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Ищцата сама не пожелала да упражнява правото си на ползване върху собствената й 1/2 част от имота през цялото делбено дело между страните – гр.д. № 431/2013 г. на РС – Костинброд, като същата получила ключове за имота на 08.04.2021 г.

Оспорил е твърденията за бездействие, което да е довело до занемаряване на имота. Твърди, че в хода на множеството дела между страните са давани различни оценки за стойността на имота, които счита за неверни. Оспорил е ищцата да е извършила плащане на стойността на отоплителна система в 5 имота. Твърди и че тази претенция вече била заявена от ищцата с претенциите й по сметки по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза от делбеното производство и съдът се произнесъл по нея с влязлото в сила съдебно решение по в.гр.д № 200/2019 г. на СОС. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).