Решение № 144 от 12.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Предмет на подадената от М. Д. О., ЕГН: ********** чрез адв. К. Т. жалба с вх.№ 38533/22.12.2023г. са действия на ЧСИ С. К., рег. № ***, район на действие ВТОС по ИД № 2023***0401137, с които са предприети действия спрямо имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, както и с които е начислено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция жалба се отправя искане за отмяна като неправилни и незаконосъобразни на горепосочените действия. В жалбата излагат твърдения, че ЧСИ е предприела действия по принудително изпълнение, като е наложила запор на трудови възнаграждения на длъжника, които са несеквестируеми. Счита, че неправилно ЧСИ е начислила адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, което да бъде събрано в полза на взискателя, който е адвокат, а не на договорения представител, който също е адвокат, в размер на 427,50 лв., както и такси и разноски в размер на 399,95 лв. по ТТРЗЧСИ. Излага становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага становище за нищожност на договора за правна защита и съдействие поради противоречие с императивни норми и заобикаляне на закона. Във връзка с насоченото принудително изпълнение чрез налагане на запор върху получаваното трудово възнаграждение от длъжника, сочи, че същото е в размер по-малък от минималната работна заплата в страната, което обосновава извода, че същото е несеквестируемо. Поради това намира, че действието на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като не може да бъде насочено принудително изпълнение срещу несеквестируемо имущество на длъжника. Моли да бъде отменено разпореждане с характер на постановление от 04.12.2023г. по изпълнително дело № 2023***0401137 по описа на ЧСИ С. К., с което Помощник ЧСИ Е. Р. е определила при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски за защита от адвокат на взискателя, който е адвокат, а не на процесуалния представител, който също е адвокат, в размер на 427,50 лв., като бъде отменено като незаконосъобразно в тази част, а в останалата 1 част на осн. чл. 442а ГПК- съразмерно и съобразно необходимостта от разноски в хода на изпълнението в срока по чл. 428 от ГПК в размер на 399.95 лева. Моли да бъдат отменени действията на съдебния изпълнител, насочени срещу несеквестируемо имущество на длъжника- трудовия му доход- работна заплата, която получава в размер на минималната работна заплата за страната при „Звено за социални услуги и други дейности“- град Стражица. Претендира разноски.

В законоустановения срок не са постъпили възражения от взискателя.

По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 2023***0401137, са приложени писмени обяснения от Е. Р.- помощник- частен съдебен изпълнител при ЧСИ С. К., вписан под № *** в Камарата на ЧСИ в Република България и район на действие ВТОС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление.

Намира процесната жалба за допустима, но неоснователна. Сочи, че относно наложения запор на трудово възнаграждение, законът е въвел изисквания към неговия размер, като не всяко трудово възнаграждение е несеквестируемо. При връчването на запорното съобщение на работодателя, същият определя размера на удръжката, тъй като той разполага с информация относно брутния и нетен размер на възнаграждението на длъжника, като в тази връзка са разписани задълженията на третото задължено лице по чл. 507 и чл. 508 от ГПК.

Сочи, че в конкретният случай работодателят е отговорил в срок, като е посочил, че от длъжника няма да се извършват удръжки, тъй като доходът му е под секвестируемия мининум. Запорът върху трудово възнаграждение, макар и в несеквестируем размер, съставлява допустимо и валидно изпълнително действие, като наложения запор към момента има обезпечителна функция, като в бъдещ момент при евентуално увеличаване на трудовото възнаграждение над несеквестируемия минимум, запорът ще породи последици и ще се правят съответните удръжки. Във връзка с присъденото адвокатско възнаграждение сочи, че същото е съобразено с размера на дълга и изискването на закона. Сочи, че всяка от страните може да упълномощи процесуален представител и когато се присъждат разноски в полза на взискателя, те се събират от длъжника. Сочи, че съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът може да осъществи безплатна правна помощ и ако в производството насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът, респективно съдебният изпълнител, определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Сочи, че в случая е представен договор за правна защита и съдействие във връзка с конкретна хипотеза по чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Намира, че са налице всички законови предпоставки за присъждане на претендираното в молбата за образуване адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, т.е. в тежест на длъжника. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.2 и т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на М. Д. О. чрез адв. К. Т., който се явява длъжник по ИД № 2023***0401137/2023 при ЧСИ С. К., рег. № ***, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.

Видно е, че е образувано първо Изпълнително дело № 20237280400822 по описа на ЧСИ Дияна Колева- Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС въз основа на 2 подадена молба за образуване на изпълнително дело от Ю. М. М. чрез адвокат Г. Г. против М. Д. О. въз основа на изпълнителен лист № 126/27.03.2023г., издаден по гр.д. № 2172/2022г. по описа на ВТРС за сумата от 800 лв. и изпълнителен лист № 63/27.02.2023г., издаден по гр.д. № 1963/2022г. по описа на ВТРС за сумата от 750 лв., приложени към молбата. В молбата са посочени изпълнителни способи. Също така към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 18.05.2023г. между Ю. М. М. и адвокат Г. Д. Г. за подаване и подписване на молба за образуване на изпълнително дело против М.

О., посочване на способи за изпълнение и осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Посочено е, че договорът се сключва при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. С Постановление от 28.11.2023г. ЧСИ Дияна Колева на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК си е направила отвод по изпълнителното дело. В отговор взискателят е пожелал делото да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ С. К..

Образувано е Изпълнително дело № 2023***0401137 по описа на ЧСИ С. К.. След извършени справки е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на М. О., находящ се в гр. Е., ул. „.“ № .., вх. ., ет. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като до работодателя му „Звено за социални услуги и други дейности“ гр. З. е изпратено запорно съобщение, в което е посочено, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК и трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, чийто размер е под минималната работна заплата, е несеквестиурем доход. На 15.12.2023г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че срещу него е образувано изпълнително дело, размера на задължението, включително на разноските, както и че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение при „Звено за социални услуги и други дейности“. Получено е съобщение с вх. № 38319/20.12.2023г. от „Звено за социални услуги и други дейности“ гр. З., в което съобщава, че признават за основателно вземането от лицето М. Д. О. по изпълнителното дело, но не са готови да платят. Посочено е, че няма претенции от други лица върху същото вземане, не е наложен запор, но лицето получава чиста сума в размер на 544,74 лв.- помалко от минималната работна заплата за 2023г./несеквестируем доход съгласно чл. 446 от ГПК/.

Настоящата съдебна инстанция намира, че постъпилата жалба се явява неоснователна.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. В настоящият случай съдебният изпълнител е изпълнил стриктно задълженията си, като е указал на третото задължено лице- работодател, че удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК и трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, чийто размер е под минималната работна заплата, е несеквестиурем доход. В отговор на запорното съобщение и дадените указания, работодателят е отговорил, като е посочил, че няма да бъдат направени удръжки към настоящия момент, доколкото доходът на длъжника е под несеквестируемия минимум. Видно от това, какво съдебният изпълнител, така и третото задължено лице са изпълнили задълженията си, вменени им от закона. Правилно е посочено в мотивите на съдебния изпълвител, че в настоящият момент наложеният запор има обезпечителна функция и същият ще бъде изпълнен само ако трудовото възнаграждение на длъжника надвиши посочения в чл. 446 ГПК минимум. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че за длъжникът не е настъпила вреда и че не е предприето изпълнение спрямо несеквестируемо имущество на длъжника.

Във връзка с жалбата в частта за разноските, възражението на жалбоподателя също е неоснователно. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие 3 на роднини, близки или на друг юрист. Въпреки многократното посочване от страна на жалбоподателя, че взискателят- Ю. М. е адвокат, същото не представлява пречка тя да възложи процесуалното си представителство и защита по изпълнителното дело на друг адвокат, като горепосочената разпоредба на закона дава право този договор да се сключи за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие и ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът съдът/или съдебният изпълнител в настоящия случай/ да определи възнаграждението в посочени в закона граници и да осъди другата страна да го заплати.

Представен е по делото надлежен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Ю. М. и адв. Г. Г., в който е посочен обхвата на процесуалната защита и е посочено, че същият се сключва безвъзмездно на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Въпреки неясните твърдения на жалбоподателя за нищожност на договора доказателства в тази насока не са представени, като настоящият съдебен състав намира представеният договор за валиден. Също така, неоснователни са твърденията за заобикаляне на закона при сключване на посочения договор, доколкото същият е сключен изцяло в съответствие с изискванията за сключване на договор за правна защита и съдействие, уредени в ГПК и Закона за адвокатурата. Доколкото жалбоподателят навежда неуточнени възражения във връзка с това, че възнаграждението за адвокат е присъдено в полза на взискателят, то за длъжника липсва правен интерес да обжалва същото, доколкото от неговия партимониум ще излезе една и съща сума, която в последствие ще бъде съответно разпредЕ. от съдебния изпълнител. Във връзка с възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение, следва да се отбележи, че същото е съобразено с чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определено в размер на дължимия по наредбата минимум.