Решение № 323 от 14.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500274 по описа за 2026 година

С Решение № 18601/16.10.2025г., постановено по гр. д. № 56322/2024 г. на Софийския районен съд, са осъдени Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и Върховен касационен съд с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, да заплатят при условията на солидарност на В. А. В. с ЕГН ********** и с адрес гр. София, кв. „Манастирски ливади-Б“, бл. 48, ет. 5, ап.

19а, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на съдебното производство по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, и гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 400 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева. Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалба на В. В., Софийския градски съд и Върховен касационен съд срещу горното решение в различни негови части.

Жалбоподателят В. В. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен искът му за разликата между 400 лева и 1000 лева, като моли съда да го отмени в тази му част и да му присъди обезщетение от още 600 лева ведно със законната лихва върху тази сума. Счита, че определеният размер на справедливо обезщетение се отклонява от установената практика на Върховния касационен съд и на Софийския окръжен съд. Изтъква, че делото, по което твърди допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване в 1 разумен срок, е постъпило в СГС по въззивна жалба на 23.04.2021 и е насрочено в открито съдебно заседание едва на 07.10.2022, т.е. след една година и шест месеца. Сочи, че причина за това са непрестанните молби на жалбоподателката М., всяка от които му била връчвана за становище. На 07.10.2022 делото било обявено за решаване, а краен съдебен акт бил постановен едва с решение № 260584 от 07.04.2023, т.е. шест месеца след тази дата, като се има предвид, че става въпрос за дело за владение и след негова молба за определяне на срок при бавност. По жалба на М. делото постъпило във ВКС на 11.07.2023, а краен съдебен акт по него е постановен едва на 23.06.2024 като това се случило поради трикратното му отсрочване за разглеждане в закрито заседание по чл. 288 от ГПК, съответно от 28.09.2023 за 07.03.2024 и от 07.03.2024 за 17.04.2024, като причина за това били множеството молби на М. и отводи на съдии от ВКС. Жалбоподателят В. счита, че шест години не е нормален срок за разглеждане на очевидно неоснователен иск, както и че една година и шест месеца не е нормален срок за насрочване на едно открито съдебно заседание, а шест месеца не е разумен срок за написване на едно решение. По отношение на разглеждането на делото пред ВКС намира, че делото не се отличава с никаква сложност. Позовава се на съдебна практика, че неразумната продължителност на съответното производство (гражданско, административно, наказателно, съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавянето на делото. Сочи съдебен акт, в който за период на забавата от една година и шест месеца, на ищеца е било определено обезщетение в размер на 1000 лв. Цитира и практика на ОС- София, съгласно която е определено обезщетение в размер на 10 000 лева поради това, че делото е било решаващо за ищцата. Тъй като конкретното дело не е било решаващо за него, счита, че десетократно по- малко обезщетение от 1000 лева справедливо компенсира допуснатото забавяне при разглеждането и решаването му.

Намира, че сумата от 1000 лева се явява справедлив размер на обезщетение, а определените 400 лева- занижени. Моли съда да отмени Решение № 18601 от 16.10.2025 по гр.д. № 56322/2024, 29 с-в на СРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата между 400 и 1000 лева, и да осъди солидарно Софийски градски съд и Върховен касационен съд да му заплатят обезщетение в размер на още 600 лева за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото му, въззивното и касационното производство по гражданско дело № 22496/2018 на Софийския районен съд да бъдат разгледани и решени в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Жалбоподателят Софийски градски съд моли за отмяна на първоинстанционното решение, а евентуално – за намаляване на размера на определеното обезщетение като прекомерен. Оспорва изводите на районния съд, тъй като те се основавали на просто отчитане на период от време, през който делото е разглеждано, без съдът да бил отчел особеностите на конкретния казус, отнесени към изведените от практиката на ЕСПЧ критерии за преценка, а именно: натовареността на съда, фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи, поведението на 2 самия носител на правото и не на последно място - значението на делото за лицето. Изтъква, че според практиката на ЕСПЧ е възможно удовлетворяване на изискването за разумен срок при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Сочи, че производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 5396/2021 г. по описа на СГС е продължило общо 1 година, 11 месеца и 16 дни, който период от време не би могъл да бъде оценен като „неразумен“. Счита, че СРС не бил взел предвид факта, че голяма част от времето на разглеждане на процесното дело пред Софийски градски съд попада в обхвата на форсмажорната обстановка, предизвикана от пандемията от вируса „КОВИД-19“, която, заедно с високата натовареност на съда, обективно налагала по- продължително във времето разглеждане на делата.

Подчертава, че по-голямата част от продължителността на съдебното производство пред въззивната инстанция се дължи изцяло на поведението на страните по делото и предимно на въззивника А. Б.. Изтъква че СГС е взел мерки за по- бързото развитие на производството по в.гр.д. № 5396/2021г., като след поредица искания за отвод от страна на жалбоподателя е оставил без уважение исканията на А. Б. за отвод на въззивния състав и се е произнесъл по доказателствените искания на страните, а в следващото съдебно заседание, проведено в рамките на 1 месец въззивният съд е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. Поддържа, че въззивното дело се характеризира с фактическа и правна сложност, като е образувано по две насрещни въззивни жалби от страните в първоинстанционното производство. Цитира решението по делото Boddaert v. Belgium на ЕСПЧ, съгласно което правилото за бърз съдебен процес не е самоцел и не може да взима превес пред равните нему други такива като правото на справедлив съдебен процес, равнопоставеност на страните, решаване на делото въз основа на обективно събран и всестранно преценен доказателствен материал и други. Моли съда да вземе предвид и факта, че процесното дело не е от категорията дела с „висок залог", поради което не се изисква по него да се извършват приоритетно процесуални действия от страна на съда. Навежда довод, че не са налице приетите за доказани от съда неимуществени вреди, като и че евентуално претърпените такива са обичайни, респ. не оправдават присъждането на обезщетение, доколкото то не бива да служи за неоснователно обогатяване. Моли съда да отмени като неправилно и необосновано решение № 18601/16.10.2025 г. постановено по гр. дело № 56322/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 29 състав, в частта му, с която Софийски градски съд е солидарно осъден да заплати на ищеца сума в размер на 400 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на в.гр. дело № 5396/2021 г. на СГС в разумен срок, както и сумата от 0,57 лева - разноски за платена държавна такса в производството, като вместо това отхвърли изцяло иска на В. А. В. по чл. 2б от ЗОДОВ като неоснователен. Евентуално моли съда значително да намали размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение. Претендира разноски.

Жалбоподателят ВКС обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която този съд е осъден да заплати солидарно със Софийски градски съд сумата в размер на 400 лв. на В. А. В., ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 22496/2018 г. по описа на СРС извън разумния срок, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС, както и в 3 частта относно присъдените разноски за държавна такса в размер на 0,57 лв.

Счита решението в тази част за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на решаващия съдебен състав, че, доколкото липсвало усложнение в производство по гр.д. № 2960/2023 г. на ВКС, I Г.О., било налице отклонение от средния период за разглеждане на касационни производства, по които е постановен акт за недопускане по чл. 288 от ГПК, като дори тази минимална забава се била отразила на общата продължителност на спора. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд не бил обсъдил всички въведени с отговора на исковата молба възражения на ВКС относно обстоятелството, че ВКС не е допринесъл с поведението си към общата забава на процесното гражданско производство. Счита че делото пред ВКС е образувано и придвижено изцяло по реда на утвърдените и действащи Правила за образуване, случайното разпределение и насрочване на делата във ВКС съгласно заповед № 645/19.07.2022 г. на председателя на ВКС, а продължителността на делото пред тази инстанция била обусловена от обективни причини. Сочи, че по подадена молба от М. с искане за отвод, първоначално определеният касационен състав си е направил такъв с определение от 02.10.2023 г. по делото, а с друго определение от 27.05.2024г. е отказано последващо искане на касаторката за отвод на новия съдиядокладчик. Така производството било насрочено за закрито заседание на 07.03.2024 г., което е било отсрочено за 17.04.2024 г., а с окончателно определение № 388/24.06.2024 г. по делото не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Подчертава, че разглеждането на делото пред ВКС е съвпадало с периода на съдебната ваканция, който факт не бил отчетен от СРС. Счита, че срокът за постановяване на окончателния съдебен акт в случая не е неразумно надхвърлен. Намира за допустимо, конкретен орган, конституиран като ответник по чл. 2б от ЗОДОВ, да бъде изключен от кръга на пасивно легитимираните ответници при условията на пасивна солидарност, като цитира съдебна практика в този смисъл. Поддържа, че не било установено настъпване на вреди за ищеца, които могат да бъдат обвързани с поведението на ВКС, както и че бил нарушен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че макар присъденото обезщетение от 400 лв. по своя размер да не е значително, то ще доведе единствено до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Държавата. Моли съда да отмени Решение № 18601/16.10.2025 г. на Софийски районен съд, 29 състав, постановено по гражданско дело № 56322/2025 г., в обжалваните му части, и да отхвърли изцяло предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД, от В. А. В. срещу ВКС като неоснователни. Претендира разноски.