Решение № 164 от 18.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова

Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501546 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., с адрес в град ****, чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца В. Я. Т., ЕГН **** против Я. С. Т., ЕГН **********, осъдителен иск, с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на Я. С. Т. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, по изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 - двете по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, в последствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III-ти състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, както и е осъдил, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК, В. Я. Т. да заплати на Я. С. Т., сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят - В. Я. Т. счита обжалваното първоинстанционно решение за недопустимо, в условията на евентуалност за неправилно и незаконосъобразно. Счита обжалваното решение за недопустимо с оглед с обстоятелството, че не може да бъде изведена действителната воля на съда по правния спор, поради множество нарушения на материалния и процесуалния закон. На следващо място счита, че съдът е отхвърлил исковата й претенция променяйки правното основание на иска със съдебното решение. Счита, че 1 правната квалификация на иска следва да е по чл. 403, ал. 1 от ГПК, а не по чл. 45 от ЗЗД.

Правят се оплаквания, че в съдебното решение липсва произнасяне по направените неколкократно искания за отвод на съдебния състав по делото.

По същество моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Я. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д. В. от АК-Варна, е подал отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивната страна – В. Я. Т., чрез процесуалните си представители Д. Ш. – майка на В. Т. и чрез адв. А. А., поддържа въззивната жалба.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Я. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д. В., оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от В. Я. Т. срещу Я. С. Т. осъдителен иск, с който се иска Я. Т. да бъде осъден да заплати на В. Т. сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, което в последствие е отменено с Определение № 4614/12.12.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III-ти състав, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда на 13.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че ответникът Я. С. Т. е баща на ищцата В. Я. Т.. Същият е подал искова молба против дъщеря си, въз основа на която е образувано гражданско дело № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, 43-ти съдебен състав. Я. Т. е предявил обективно съединени отрицателни установителни искове против В. Т. за признаване за установено в отношенията между страните, че Я. Т. не дължи на дъщеря си В. Т. сумите, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2803 и № 2804 от 2011 г., по описа на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. По молба на Я.

С. Т. съдът е допуснал обезпечение на предявените отрицателни установителни искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2803 и № 2804 от 2011 г. Определение № 4914/09.05.2022 г., с което е допуснато обезпечението, е отменено с Определение № 4614/12.12.2022 г., по ч. гр. д. № 20223100502420, 3-ти състав, на Окръжен съд – Варна.

В. Я. Т. твърди, че в периода, в който изпълнението по изпълнителните дела е било спряно – седем месеца, а именно от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г. е останала без издръжка, поради което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, Я. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д. В., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че в периода от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г., когато изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д. са били спрени, не са нарушени безусловните права на дъщеря му да получава издръжка в размер на по 400.00 лева месечно. Счита, че същата не е претърпяла 2 неимуществени вреди, изразяващи се във физически или психически неудобства, дискомфорт и стрес, тъй като редовно е изпълнявал задължението си за плащане на издръжка. Сочи, че в процесния период не е бил на работа и е имал здравословни проблеми, поради което е забавил плащанията, но въпреки това е превеждал суми през целия период.

Целта на искането му за спиране на изпълнението по изпълнителните дела е била да се възпрепятства ЧСИ да изнесе на публична продан притежавания от него недвижим имот, а не да бъде ощетена дъщеря му. По същество моли съдът да отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция В. Т., чрез процесуалния си представител – Д. Ш., поддържа предявения иск и пледира за уважаването му. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция Я. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д. В., оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че Я. С. Т. е баща на В. Я. Т..

От определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№ 16072/2021г. по описа на ВРС, става видно, че е допуснато обезпечение на предявените от Я. С. Т. против В. Я. Т. искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 333,66 лв. - главница дължима сума за издръжка, за периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и сумата в размер на 261,32 лв. - законна лихва за всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до 04.11.2021 г. задължение по изпълнителен лист от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от 2002 г. по описа на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2803 от 2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.; 3000 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен размер на 11533,1 лв. - главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата в размер на 1982,02 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер на 7620,06 лв. закона лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 05.07.2012 г. до 04.11.2021 г. задължение по изпълнителен лист от 05.07.2011 г. издаден по гр. д. №17175/2010 г. на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2804 от 2011 г. на ЧСИ С.Д., чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението" по изпълнително дело № 2803 от 2011 г. и по изпълнително дело № 2804 от 2011 г. - двете по описа на ЧСИ С.Д., на основание чл.389 вр. чл.391, ал.1, т.2 вр.чл.397, ал.1, т.З ГПК, след внасяне от ищеца на парична гаранция в размер на 560 лева.

С определение № 4614/12.12.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 2420/2022 г. по описа на ОС-Варна, е отменено Определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№ 16072/2021г. по описа на ВРС и съдът е отхвърлил молбата на Я. С. Т. против В. Я. Т. за допускане на обезпечение на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

От Нареждане за касов паричен превод № 014DCNF220520003 от 21.02.2022 г.;

Нареждане за касов паричен превод 014DCNF220800001 от 21.03.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF221230001 от 03.05.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF221520003 от 01.06.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF221820502 от 01.07.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF222130005 от 01.08.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF223340002 от 30.11.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF223630501 от 29.12.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF230320501 от 01.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF230371002 от 06.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод 014DCNF230591001 от 28.02.2023 г.; става видно, че всички преводи са с основание „издръжка от Я. Т. по гр. д. № 4810/2021 г. за съответните месеци“. Преводите са правени от 3

Д. Т., за което същата е изрично овластена от ответника, видно от представеното пълномощно на л. 95.

От Амбулаторен лист № 231150042Е82/25.04.2023 г., става видно, че Я. Т. е с основна диагноза „мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде“.

От фискален бон от 17.06.2022 г., фискален бон от 11.04.2022 г., Рецептурна бланка от д-р Р.Я. – хирург; фискален бон от 07.11.2022 г., фискален бон от 09.01.2022 г. и рецептурна бланка от 25.04.2023 г.; Фискален бон от 16.02.2023 г. , се установява закупуването на медикаменти и лекарства.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том І, рег. № 357, дело № 16 от 24.01.2012 г. по описа на Ж.К. – помощник нотариус по заместване при нотариус А.Г., става видно, че на 24.01.2012 г. Я. С. Т. е продал на П.Б.Б. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в град Варна, жк. „Владислав Варненчик“, блок 303, вход 6, ет. 8, с идентификатор по КККР *** по КККР на град Варна.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том 9, рег. № 11673, дело № 1419 от 30.12.2020 г. по описа на И.М.И. – помощник нотариус по заместване на К.К., става видно, че същият имот е продаден от П.Б.Б. на Д.Е.М. на 30.12.2020 г. В нотариалния акт е посочено, че по отношение на имота има вписана възбрана по изпълнително дело № 4119/2002 г. на ДСИ, прехвърлено при ЧСИ Д. с номер на изп. дела 2803 и 2804/2011 г. във връзка със задълженията на ответника, като към 23.12.2020 г. от страна на продавача са входирани искания за заличаване на възбраната.

Разпечатката съдържа 40 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b9ca7cc-2599-4013-b1a5-0b351c33edf5