Решение № 98 от 12.05.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр. Д.град, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20245610200444 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 административните нарушения и наказания. и следващите от

Закона за

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – К. К. Д. от гр.Д.град е останала недоволна от Наказателно постановление № 254змвр-47/11.10.2024 г. на Началник към РУ гр.Д.град, с което за нарушение на чл.264, ал.2 ЗМВР, на основание чл. 264, ал.2 ЗМВР във вр. чл. чл.53, ал.1 и 2 ЗАНН й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. Счита постановлението за незаконосъобразно и неправилно.

Счита, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, са допуснати съществени проц. нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото НП.

Налице било несъответствие между описанието на нарушението и приложимата норма. Нарушаването на физическата неприкосновеност представлявало деяние по чл.264, ал.2, а осуетяването на проверка – като пречене на извършване на служебни задължения, било съставомерно по ал.1. Не били посочени обстоятелствата при извършване на нарушението. Не била извършила нарушението. В съдебно заседание се релевират допълнителни доводи: АУАН бил връчен при условията на чл.43, ал.2 ЗАНН – при отказ, като били посочени имената на свидетел, но липсвал подпис, което опорочавало процедурата по връчване, а свидетеля бил и пострадал. Нарушението не било доказано по категоричен начин. Моли за отмяна изцяло на НП. Претендира разноски.

ВЪЗЗИВВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК към РУ Д.град не праща представител.

1

ПРОКУРОРЪТ не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 254змвр-47 от 18.04.2024 г. от служителите на РУ Д.град - М. В. Д., П. Г. В. и Недялко Стойчев Василев. Същият е съставен срещу жалбоподателя К. К. Д. за това, че на 18.04.2024 г. около 12,15 ч. в гр.Д.град, ул.4първи май“ до № 28 Д. противозаконно нарушава физическата неприконсновеност на униформени служители на МВР – мл. инсп. П. В. и мл. инсп. Д.Б., при изпълнение на служебните им задължения, изразяващо се в дърпане, бутане, блъскане и опит за осуетяване на полицейска проверка и за задържане на лице. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР.

АУАН е връчен при условията на отказ, а като свидетел на отказа е посочен ДД.Х.Б. – но липсва подпис на този свидетел.

С Постановление от 22.05.2024 г. прокурор при РП-Хасково, ТО-Д.град е отказал да образува ДП и е прекратил пр. вх. № 1872/2024 г. по описа на същата прокуратура, като е постановил препис от постановлението да се изпрати на РУ-Д.град за преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност.

Прието е, че формално е осъществен състава на престъплението по чл.270, ал.1 НК, като е прието, че е налице хипотезата на чл. 9, ал.2 НК.

След получаване на преписката и на базата на съставения акт за установяване на административното нарушение Началник към РУ гр.Д.град издал процесното Наказателно постановление № 254змвр-47 от 11.10.2024 г., с което за нарушение по чл.264, ал.2 ЗМВР, на основание чл.264, ал.2 ЗМВР вр. чл.53, ал.1 и 2 ЗАНН е наложил наказание глоба в размер на 2000 лева.

Постановлението е връчено на 07.11.2024 г.

В съдебно заседание актосъставителят М. Д. потвърждава описаната в АУАН фактическа обстановка. Посочва, че случката се е развила пред „ЖП“ стола на посочения адрес. Двама негови колеги – В. и Б. се опитвали да санкционират господин, който викал и отказвал да си предаде документите, буйствал, опитвали се да го задържат. С него били две жени – едната жена му, а другата неговата майка, ме помагали. През това време били блъскани, дърпани, като в крайна сметка задържали и установили господина и санкционирали двете жени за това, че възпрепятствали да си вършат работата.

Свид. Г. Д. установи, че на посочената дата и място подал светлинен сигнал, за да спре от ляво, за да обядват. Зад него имало патрул, който спрял до него в дясно и един от полицаите започнал да го обижда, като свидетелят попитал защо го обиждат, а 2 след това полицаите поискали документите му, но той отказал да ги представи, защото бил обиждан, представил само личната карта, отказал да представи СУМПС и полицаите поискали да го арестуват, съборили го на земята, съпругата му се притеснила и започнала да вика и кряска. Майка му също била там. Видял само съпругата му да отдръпва свид. М. Д., нямало ритане, блъскане, както било описано.

В преписката се съдържат справка за извършена проверка по преписка, докладни записка и снети писмени обяснения.

Съдът не констатира противоречие в доказателствения материал.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена на 19.11.2024 г.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на Чл. 264. (1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

На първо място съдът констатира допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН – нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 ЗАНН – доколкото нарушителят е отказал да подпише акта, това е следвало да се удостовери чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В АУАН са вписани имена и адрес на свидетел по отказа, но връчването при условията на отказ не е удостоверено с подписа на свидетеля. Нарушението е от рода на съществените, тъй като ограничава правата на нарушителя в административнонаказателното производство.

Допуснато е и съществено нарушение при описание на нарушението – веднъж като изпълнително деяние на нарушението се посочва – противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на униформени служители на МВР при изпълнение на служебните им задължения, а същевременно се посочва, че поведението се е изразило в дърпане, бутане, блъскане и опит за осуетяване на полицейска проверка и задържане на лице. Т.е. има описание елементи на деяние по чл.264, ал.1 ЗМВРпротивозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си и на такова по ал.

2 – нарушение на физическата неприкосновеност на служител на МВР. На жалбоподателя е вменено извършването на двете хипотези на чл.264 от ЗМВР, а е санкциониран на основание чл.264, ал.2 ЗМВР. М този смисъл е допуснато нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй като след като са били налице няколко самостоятелни нарушения 3 на разпоредби от ЗМВР е следвало наказващия орган да наложи отделни наказания за всяко едно от тях. Съгласно константната съдебна практика неспазването на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото внася неяснота досежно обстоятелството за кое нарушение е санкционирано привлеченото към отговорност лице, а това закономерно ограничава правото му на защита.

По същество следва да се посочи и следното: Словосъчетанието „физическа неприкосновеност“ очертава смисъла, вложен от законодателя за едно от основните човешки права – защита от посегателства срещу телесната изапазване на физическата цялост на индивида. Изхождайки от това принципно разбиране, нарушение на физическата неприкосновеност ще бъде налице, когато независимо от механизма и предмета на въздействие, чрез които е осъществено посегателството върху телесната сигурност, на потърпевшия е причинена някакъв вид телесна увреда, т. е. нарушение на физическата му цялост. Формулирано по различен начин – административно наказателната отговорност по чл.264, ал.2 ЗМВР възниква за лице, което не просто противозаконно пречи на полицейски служител да изпълнява функциите си (за което следва наказание по основния състав на ал.1 на чл. 264), но при това противозаконно му причини и някакъв вид телесна увреда – и то само ако същата не съставлява престъпление, например по чл.131, ал.1, т.2 или ал.2 НК.

В конкретния случай данни, твърдения и доказателства наказваното лице К. Д да е причинила някакъв вид телесна увреда на полицейските служители липсват по АНП е не се събраха в хода на съдебното следствие.

Предвид гореизложеното атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1, което е в минимален размер.

С оглед горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 254змвр- 47/11.10.2024 г. на Началник към РУ гр.Д.град, с което на К. К. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Д.град, ул.“Л.“ бл. **, вх. **, ет. **, ап.**, с което за нарушение по чл.264, ал.2 ЗМВР, на основание чл.264, ал.2 ЗМВР вр. чл.53, ал.1 и 2 ЗАНН е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ МВР - ХАСКОВО да заплати на К. К. Д., 4

ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Д.град, ул.“Л.“ бл. **, вх. **, ет. **, ап.**, сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________

5