Решение № 1038 от 18.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500060 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 288957/ 27.10.2023 г., ( по регистратурата на СГС ) на ответника „Д. КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, град София чрез пълномощника му – адвокат Д. П. срещу решение № 261194 от 6.10.2023 г. на СГС, I – 27 състав по гр.д.№ 440/2020 г. , уважаващо предявен срещу него иск по член 49 от ЗЗД във връзка с член 403, ал.1 от ГПК за парично вземане в размер от 79 372,80 лева обезщетение за имуществени вреди от материалноправно неоправдано обезпечение на негов иск срещу ищеца чрез запор, в размер на законната лихва върху запорираната сума от 260 238,72 лева за периода от 12.01.2017 г. до 14.01.2020 г.

Във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на извода в решението за претърпяна от ищеца – ответник по обезпечения иск - вреда, чието настъпване се намира в причинна връзка с допуснатото обезпечение и за неоснователност на допуснатото обезпечение ( с оглед резултатите от развилите се частни производства – ч.гр.д.№ 2098/2018 г. и № 583/2017 г. по описа на САС и определението по т.д.№ 9181/2016 г.).

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна – „ Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД, град София отговаря чрез представителя си по пълномощие адвокат Д. С., че въззивната жалба е неоснователна.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно . .

СГС е сезиран с иск с правно основание член 49 от ЗЗД във връзка с член 403,ал.1 от ГПК на „ Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД, град София срещу „Д. КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, град Бургас за осъждането на ответника да му заплати сумата в размер от 79 372,80 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи , в размер на законната лихва върху сумата в размер от 260 238,72 лева за периода от 12.01.2017 г. до 14.01.2020 г. , по твърдения, че в този период върху банковата сметка на ищеца в Уникредит Булбанк до размера на същата сума е наложен запор по допуснато по т.д.№ 9181/ 2016 г. по описа на СОС, ТО – 16 състав обезпечение на искове на ответника срещу него , които са отхвърлени с влязлото в сила на 29.10.2019 г. първоинстанционно решение и в този период ищецът е лишен от възможността да се разпорежда с вземането по банковата сметка.

Ответникът оспорил иска с възражения, че допуснатото обезпечението не е материалноправно неоправдано , ищецът не е търпял вреди от него , тъй като запорираната сума е лихвоносна, ищецът е получил лихва върху нея и запорът не е възпрепятствал дейността му с оглед декларираните за последните четири години обороти съгласно оповестените в ТР данни .

За да уважи искът, първоинстанционният съд е приел, че исковете на въззивника срещу насрещната страна – предмет на т.д.№ 9181/2016 г. по описа на СГС , VI- 16 състав- са обезпечени при предявяването им със запор върху банковата сметка на ищеца по настоящото дело в Уникредит Булбанк до размера от 260 238,72 лева по силата на определение от 19.12.2016 г. ; след отхвърлянето им с влязлото в сила на 29.10.2019 г. първоинстанционно решение, обезпечението е отменено и обезпечителната заповед обезсилена с определение от 25.11.2019 г. ; сумата е била запорирана в периода в периода от 12.01.2017 г. до 14.01.2020 г.; съгласно допълнителното заключение банковата 2 сметка, върху която е наложен запорът, е разплащателна , а разплащателните сметки на юридически лица и еднолични търговци във всички видове валута не се олихвяват съгласно условията на „ УниКредит Булбанк“ и запорираната сума не е олихвена. Отхвърлянето на обезпечените искове е основание по член 403,ал.1 от ГПК за ангажиране на отговорността на ответника за вреди от неоправданото обезпечение . На обезщетяване подлежат вредите – претърпени загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението. При позоваване на ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС , с което е разяснено, че пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда и се обезщетява само при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на кредитора и казуална практика на ВКС – посочените три решения на състави на ВКС , СГС е приел, че ищецът не е могъл по причина на запора да ползва запорираната сума и да реализира доход от нея, пропуснатата му полза се съизмерва със законната лихва върху нея за посочения период – в размер на 79 372,80 лева съгласно неоспореното заключение по ССчЕ.

Между страните няма спор по фактите : с влязло в сила на 8.02.2017 г., след потвърждаването му от въззивния съд, определение № 6636 от 19.12.2016 г. по т.д.№ 9181/2016 г. по описа на СГС, ТО – VI – 16 състав, е допуснато обезпечение на предявените от „ Д. КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, град Бургас срещу „ Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД, град София искове по член 266,ал.1 и член 86,ал.1 от ЗЗД за парични вземания в размер от 216 000 лева и 44 238,72 лева чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „ УниКредит Булбанк“ АД до размера на обезпечените вземания в размер от 260 238,72 лева при условието на внесена от ищеца гаранция в размер от 26 023,87 лева . Запорът е наложен въз основа на разпореждане от 12.01.2017 г. на ЧСИ М. М. по изпълнително дело № 20177860400049 . С влязло в сила на 26.04.2018 г., след потвърждаването от въззивния съд определение № 1314 от 7.03.2018 г. т.д.№ 9181/2016 г. по описа на СГС е отказана по молба на ответника отмяна на обезпечението на основание член 402,ал.2 от ГПК . С влязло в сила на 19.12.2019 г. определение № 6346 от 25.11.2019 г. по делото обезпечението е отменено на основание член 402,ал.2 от ГПК – цялостно отхвърляне на обезпечените искове с влязлото в сила на 29.10.2019 г. решение № 355 от 19.02.2018 г.

3

Отговорността по член 403,ал.1 от ГПК е специфична безвиновна, деликтна отговорност на молителя ( при обезпечение на бъдещ иск ) / ищеца.

Едно от основанията по член 403,ал.1 от ГПК за ангажиране на отговорността за вреди на ищеца по обезпечения иск е обвързано от изхода по него – ако искът бъде отхвърлен . Ето защо независимо от резултата по развилото се при висящността на делото производство по член 402,ал.1 от ГПК, допуснатото в полза на въззивника обезпечение съставлява неоснователно засягане на имуществената сфера на въззиваемия , тъй като обезпечените искове са отхвърлени с влязло в сила решение .

СГС се е позовал на разясненията в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС за това, че при неизпълнение на договорно задължение пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и тя следва да бъде доказана – съществуването на сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора. Постановките на това ТР за пропуснатите ползи и начина на установяването им са относими и при обезщетяването им в случаите на непозволено увреждане, както е прието в обявеното преди постановяване на обжалвания акт ТР от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Според член 45,ал.2 от ЗЗД при деликт до доказване на противното се предполага само вината. За да бъдат обезщетени пропуснати ползи от деликт, следва да се установят въз основа на преки и косвени доказателства такива факти и състояния, от които да може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице и осуетяването му от деликта .

Както вече се посочи, ищецът поддържа, че пропускането на ползи от него следва от вида на обезпечителната мярка - запор върху вземане към трето лице , в случая запор върху банкова сметка и нейното действие по член 451,ал.1 от ГПК – лишаването му от правото да се разпорежда с вземането и да използва финансовите средства по банковата му сметка. По делото е установено с основното заключение по ССчЕ , че запорираната сметка е разплащателна и по нея към момента на налагането на запора има парична наличност в размер от 260 238,72 лева и законната лихва върху нея за периода 12.01.2017 г. - 14.01.2020 г. се равнява на 79 372,80 лева .

Налагането на запора изважда от разпоредителната власт на ищеца 4 титуляр на разплащателната сметка – паричната сума – предмет на запора, като го лишава от възможност да я получи или да нареди на банката да извършва плащания с нея. Причинената му вреда под формата на пропусната полза се съизмерва със законната лихва върху вземането, което поради запора ищецът не може да реализира за периода от налагането до вдигането на запора. Това е минималният размер на ползата, която той пропуска да получи от неоправданото му запориране. Това е така, защото съгласно член 86,ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, без оглед на правопораждащия го факт, подлежащата на обезщетяване вреда, чийто размер кредиторът е освободен да доказва, е законната лихва от деня на забавата. Установеното със ССчЕ обстоятелство, че банката не е начислявала депозитна лихва върху средствата по разплащателната сметка не изключва действителното настъпване на вредата.

Като е приел , че са осъществени елементите от състава на член 403, ал.1 от ГПК и ответникът отговаря за причинените на ищеца от материалноправно неоправданото обезпечение вреди в размер на законната лихва върху запорираното вземане за периода 12.01.2017 г. - 14.01.2020 г., равняваща се на 79 372,80 лева, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава решението и присъжда на въззиваемото дружество разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 7 000 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 261194 от 6.10.2023 г. на СГС, I – 27 състав по гр.д.№ 440/2020 г.

ОСЪЖДА „Д. КЛИМА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, град Бургас, ЖК „

Меден Рудник“, бул. „ Тодор Грудов“ да заплати на „ Търговска ЛигаГлобален Аптечен Център“ АД, град София, бул. „ Г.М. Димитров“ № 1 разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 7 000 ( седем хиляди ) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

5

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6