Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501773 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. В. Г., ЕГН **********, чрез адв.С. П., против Решение № 1707/11.04.2025г., постановено по гр.д.№ 11280/2024г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлен предявеният от нея против *********, установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 918446 от 10.05.2022г., сключен между *******, като заемодател и М. В. Г., ЕГН **********, като заемател, поради противоречието му със закона, като неоснователен и недоказан. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

От въззиваемата страна *********, чрез **********, представлявано от адв.Х. М., САК, е депозиран писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните 1 доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от М. В. Г. против „******* е заведена искова молба, с която е посочено, че на 10.05.2022 г. е сключен с ответното дружество договор за паричен заем, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 3800 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 44,5% и ГПР- 56,64%. Описано е също, че съгласно чл.11 от Договора, следвало заемът да бъде обезпечен, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията същият дължи неустойка в размер на 1560,40 лв., която да се престира разсрочено заедно с всяка една погасителна вноска и която неустойка не била включена в ГПР, като са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, а договорът е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Поддържа се и че е нарушена нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Уточнено е от ищеца, че по договора е заплатена сумата 3732,32 лв.

С исковата молба е направено доказателствено искане, на осн. чл.190 от ГПК, да бъде задължен ответника „*******, да представи по делото заверен препис от кредитното досие по Договор за паричен заем № 918446 от 10.05.2022г., както и всички документи свързани с погасяването на задължението по кредита, като му се окаже отговорността по чл. 161 от ГПК в случай на непредставянето му.

От ответника „****** в срока на чл.131 от ГПК е подаден Писмен отговор, с който е направено възражение, че между страните не е сключван договор с посочен номер в исковата молба 918446 от 10.05.2022г. и с описаните параметрите. Оспорено е изрично съществуването на сключен договор между страните от тази дата. Поддържа се също, че на осн. чл.127, ал.2 от ГПК ищцата е била длъжна да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, на които се позовава и съответно да представи всички писмени доказателства. Това не било сторено, а вместо това се искало от съда да задължи ответната страна на осн. чл.190 от ГПК да представи заверен препис от кредитното досие. Отделно от това, счита, че тъй като договорът за кредит по дефиниция е писмен и двустранен, затова и екземпляр от документа се съдържа във всяка една от страните по него.

В първото съдебно заседание на 25.11.2024г. от адв.П. е направено 2 изявление, че ищцата не разполага с договора, тъй като дружеството не е било дало екземпляр от него. В тази връзка, е направил на осн. чл.192 от ГПК искане към съда за задължаване на трето неучастващо лице в спора ЦКР при БНБ да представи информация относно наличието на Договор за потребителски кредит № 918446, сключен между „********* и М. В. Г.

Районният съд е уважил направеното искане, предвид на уточнението на пълномощника за липсата на екземпляр в страната поради непредаването на документа от дружеството.

С оглед на доказателственото искане, по делото от третото неучастващо лице в спора ЦКР при БНБ е постъпила Справка /на л.53 и сл./, която съдържа информация за сключването на Договор за потребителски кредит № 918446 между „****** и М. В. Г., но на датата 28.08.2023г. В придружителното Писмо с изх. № БНБ-03910/10.01.2025г. от ЦКР при Дирекция „Регистри“ е пояснено, че данните са от информационната система за предоставени кредити от финансова институция „******.

По делото са били приети гореописаните Справка и придружително писмо с данни за сключен Договор за потребителски кредит № 918446.

Районният съд, за да отхвърли иска с Решение № 1707/11.04.2025г., е изложил основни съображения, че между страните по делото е налице спор за обстоятелствата, че е сключен Договор за паричен заем № 918446 от 10.05.2022г., по силата на който е отпусната сумата от 3800 лв., при фиксиран лихвен процент 44,5% и ГПР 56,64%. Ищецът не е представил твърдения за сключен договор, като е възразил, че при подписването му не му е предаден екземпляр от същия. От Централния кредитен регистър е представена по реда на чл.192 от ГПК справка за кредитната задлъжнялост на ищцата, от която се е установило, че между страните е сключен Договор за заем с № 918446 за сумата от 3800 лева, но на датата 28.08.2023 г., а не както е посочено в исковата молба на дата - 10.05.2022г., и който именно договор ищецът иска да се прогласи за нищожен. Районният съд е аргументирал, че доколкото ищецът не е доказал сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, налице е невъзможност да се извърши преценка за неговата действителност. При липса на ангажирани от ищеца несъмнени доказателства за сключване на договора за паричен заем от датата 10.05.2022г., както и с оглед изричното оспорване на този факт в Писмения отговор по 3 чл.131 от ГПК на исковата молба, то затова искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.

С въззивната жалба на М. В. Г. са направени възражения, че от Районния съд не е било отчетено обстоятелството, че е задължил ответното дружество „****** да представи Договор за паричен заем № 918446, както и всички документи, свързани с погасяването на задължението по кредита от ищеца, като е указана и отговорността по чл. 161 от ГПК в случай на непредставянето му, а именно, че ще бъдат приети за установени твърденията изложени в исковата молба, че е сключен договор за кредит с посочените параметри свързани с размер на кредита, лихвен процент, ГПР, договорена неустойка при отразените в исковата молба условия. Въпреки това ответното дружество „******* до датата на съдебното заседание 08.04.2025г. не е представило Договор за паричен заем № 918446. Затова, Районният съд е следвало да приеме последиците по чл. 161 от ГПК, тъй като ответното дружество „****** е възпрепятствало доказването, че е сключен договор за паричен заем № 918446. В тази насока е и постъпилата по делото Справка от БНБ с посочените в исковата молба параметри на договора.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С подадената искова молба от М. В. Г. са описани твърдения, че е сключила Договор за паричен заем № 918446 на датата 10.05.2022г. с ответника „*********, при описани подробно параметри. Ищецът е посочил, че не разполага с от документа, тъй като дружеството не е спазило задължението си да предаде екземпляр от него. Въз основа на тези твърдения, от Районния съд правомерно е наложен правен извод за допустимост на доказателственото искане за изискване на осн.чл.192 от ГПК от трето неучастващо лице ЦКР при БНБ да представи данни досежно съществуването на Договор за потребителски кредит № 918446, сключен между „********* и М. В. Г.. От ЦКР при БНБ е изпълнено вмененото задължение и е изпратена по делото подробна Справка 4 за кредитна задлъжнялост, изд. на основание Наредба №22 на БНБ за ЦКР, с уточнение, че информацията е за сключените договори на М. В. Г. със „****** за периода от 31.08.2023г. до 30.11.2024г. В този период са налице данни за Договор за потребителски кредит № 918446, но за датата 28.08.2023г. Предвид на това, че с исковата молба са описани твърдения за Договор за потребителски кредит № 918446, но с дата на сключването на 10.05.2022г., законосъобразно Районният съд е аргументирал, че липсва идентитет между описаните договори и затова не може да се направи извод за съществуването на Договор за потребителски кредит № 918446 от 10.05.2022г. и съответно да се пристъпи към обсъждане на възраженията на ищцата за нарушения на чл.11 т.7 - т.11 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, по делото не е доказано възникването на облигационно отношение между страните, респ. и предаване на заемната сума, поради което и не могат да се приложат спрямо ответното дружество последиците на чл.161 от ГПК - да се приемат за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Тази разпоредба би била приложима, ако в Справката за кредитна задлъжнялост, изд. на основание Наредба №22 на БНБ за ЦКР, примерно са били въведени данните за Договор за потребителски кредит № 918446 от 10.05.2022г., сключен между М. В. Г. със „******, и съответно е налице последващ отказ на дружеството да представи документа по делото, но процесната хипотеза не е такава.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат по делото жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата в размер на 480 лв./с вкл.ДДС/ за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

5

Потвърждава Решение № 1707/11.04.2025г., постановено по гр.д.№ 11280/2024г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с.

Осъжда М. В. Г., ЕГН **********, гр.********, да заплати на „*********, сумата в размер на 480 лв./с вкл.ДДС/ за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1773/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6