Решение № 144 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000553 по описа за 2025 година

С Решение от 07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 1 КЗ и чл. 409 вр. с чл. 405 КЗ от „Хепи фрутс“ ООД, ЕИК: 202425151, срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК: 131421443, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща останала неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени вреди от застрахователно събитие от 11.11.2022 г., дължимо въз основа на застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, сключен под формата на полица № 9100000022083 с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 669,68 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 70 000 лв. за периода 11.11.2022 г. до 27.07.2023 г.

Горният съдебен акт е потвърден изцяло с Решение № 354 от 03.06.2024 г. по в.т.д.

№ 255/2024 г. на САС, ТО, 11 с-в., но въззивното решение е отменено с Решение № 205/18.07.2025 г. по т.д. № 2222/2024 г. на ВКС, ІI т.о. на ТК, а делото е върнато на друг състав на апелативния съд за разглеждане.

В решението на ВКС са дадени указания към новия състав на САС, който трябва да разгледа делото, а именно - съдът трябва да допусне до разпит един свидетел за установяване на обстоятелствата относно момента на откриване на наличните видеозаписи 1 от системата за видеонаблюдение в застрахования обект, както и относно причините те да не са могли да бъдат открити по-рано. След събиране на гласните доказателства въззивният съд следва да се произнесе и по направените във въззивната жалба други искания за събиране на новооткрити доказателства за установяването на съдържанието, на автентичността и на датата на заснемане на видеозаписите от системата за видеонаблюдение на застрахования обект, както и за допускане на пожаро-техническа експертиза, която да работи въз основа на факти, установени от новооткритите доказателства /исканията по т. 1, т. 2 и т. 4 от доказателствените искания на въззивната жалба/.

В изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на Решение № 205/18.07.2025 г. по т.д. № 2222/2024 г. на ВКС, ТК, в откритото съдебно заседание на 03.11.2025 г., САС в настоящия си състав е разпитал като свидетел лицето С. А. К. представител на дружеството „Нет Плюс 100“ ЕООД, инсталирало системата за видеонаблюдение на обекта в с. Ново село на въззивника „Хепи Фрутс“ ООД, засегнат от застрахователно събитие „пожар“ на 11.11.2022 г.

Този свидетел установява, че във връзка със записите на процесното застрахователно събитие, представителят на „Хепи Фрутс“ ООД се свързал с него на 19.01.2024 г. /така на л.

22/, т.е. след обявяването за решаване на първоинстанционното т.д. № 1403/2023 г. на СГС по случая. Същевременно, с това се установява от разпита на свид. К. /л. 24/, че когато е станал пожара на обекта през 2022 г., от същото дружество са се свързали с него и му било заявено, че нямат записи за процесния пожар, както и не са се допитвали до него като експерт за разчитане на такива записи.

От друга страна не се установява, а и не се твърди от въззивника, застрахованото лице да е било лишавано от държането на материалните носители на процесните видеозаписи относно настъпилия пожар или да е узнало за тяхното наличие в по-късен момент. Във въззивната жалба се излагат единствено обстоятелства, че след 16.01.2024 г. /т.е. след обявяване на първоинстанционното дело за решаване/ били събрани новите доказателства /т.е. хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК/, поради което и за пръв път се правят тези доказателствени искания пред въззивния съд.

Но от данните от разпита на свид. К., се налага извод, че активност от страна на представителя на „Хепи Фрутс“ ООД е проявена едва след 16.01.2024 г., когато първоинстанционното дело е било обявено за решаване и в което е била приета пожаротехническа експертиза, съдържаща неизгодни за въззивникаданни и факти. От друга страна обаче, тази експертиза не е била оспорена от процесуалния представител на „Хепи Фрутс“ ООД адв. Г. и е било заявено същата да се приеме, както и че не са налице други доказателствени искания от ищеца.

Ето защо, САС счита, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК – същата визира нови доказателства, за които е била налице обективна /а не субективна/ невъзможност за узнаване, посочване или представяне до подаване на въззивната жалба. В случая обаче, не се установява обективна невъзможност за направата на тези искания пред първоинстанционния съд, а точно обратното - разпитът на свид. К. сочи, че е налице проява 2 на активно поведение за създаване на новите доказателства, проявено след обявяване на първоинстанционното дело за решаване с оглед неизгодните за ищеца данни от изслушаната пред СГС пожаро-техническа експертиза. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че искането във въззивната жалба на „Хепи Фрутс“ ООД за разчитане на данните от флашпаметта във видео-техническа експертиза /респ. същите да бъдат взети предвид при изготвяне на пожаро-техническа експертиза/ е могло и е следвало да бъде направено пред първоинстанционния съд. В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК, което обуславя оставянето без уважение на доказателствените искания по т. 1, 2 и 4 от въззивната жалба на същото дружество.

Поради това, в настоящето второ въззивно производство не са събирани нови доказателства. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество.

Срещу решението на първоинстанционния СГС с посоченото по-горе съдържание е постъпила въззивна жалба от „Хепи фрутс“ ООД чрез адв. А. Г..

В същата се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно и немотивирано. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице умишлен палеж. Излага се, че случилото се е възникнало от самозапалване на машина с транспортни ленти, паркирана откъм вратата на западната фасада на халето, което се подкрепя видеозаписи от система за видеонаблюдение към датата на възникване на процесното събитие. Поддържа се, че са налице основания за присъждане на застрахователно обезщетение поради наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Индустриален пожар и други щети на имущество“ под формата на полица № 9100000022083 с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., между застрахованото дружество и застрахователя по отношение на процесната сграда, находяща се в с. Ново село, ул.

Ормана 1, с основно покритие Клауза А - пожар; настъпило застрахователно събитие на 11.11.2022 г. - пожар; изпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие; установяване вида и размера на щетите, настъпили вследствие на застрахователното събитие и установяване на причинната връзка между процесните щети и застрахователното събитие.

Претендира се да се отмени Решение от 07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано и да се постанови друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Групама Застраховане“ ЕАД чрез юрк. С. П.. В същия се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Въззиваемото дружество счита, че решението, постановено от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага се, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че вредите, чието обезщетяване се иска са настъпили вследствие на непокрит от застраховка риск. Счита се, че приетата експертиза по делото установява, че пожарът е причинен умишлено от трето лице.

3

Ответното дружество излага, че при сключване на процесната застраховка ищцовото дружество е било свободно да избере какво покритие желае да бъде осигурено от застрахователя, като в Общите условия са описани допълнителните рискове, които застрахователят предлага. Налице е ясно разграничение между Клауза А „пожар“- при застрахователно събитие с поява на огън по причина извън непосредствена човешка намеса, и допълнителна Клауза А1 „умишлен пожар“- при застрахователно събитие предизвикано умишлено от трети лица. Въззиваемото дружество отчита, че е безспорно по процесната полица покритието е само за Клауза А „пожар“, като не е предвидено покритие за допълнителна Клауза А1 „умишлен пожар“, нито е направено заплащане на допълнителна премия. Счита се, че ответното дружество не дължи застрахователно обезщетение на застрахования за непокрит с договора застрахователен риск. Претендира се да се потвърди Решение от 07.02.2024 г. по т. д. № 1403/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, и да се остави въззивната жалба без уважение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима-подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ и да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, т.е. да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно 4

Общите условия на договора. 5. да е доказан размера на претенцията. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

В конкретния случай не е спорно, че между ищеца и ответника е бил сключен застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, под формата на полица № 9100000022083 с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., както и че е определено и изплатено от ответника на ищеца обезщетение в размер на 28 359,88 лв. във връзка с настъпило застрахователно събитие „пожар“ на 11.11.2022 г.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед доказателствата по делото вредите, чието обезщетяване се иска са настъпили вследствие на непокрит от застраховката риск, какъвто е палежа. От приетата по делото пожаро - техническа и оценителна експертиза се установява, че не е възможно да бъде направен различен извод, освен този, че пожарът е причинен умишлено от трето лице, като горепосочения механизъм на настъпване на застрахователното събитие не представлява покрит риск. Вещото лице по приетата комплексна пожаро-техническа и оценителна експертиза разпитан в откритото съдебно заседание на 16.01.2024 г. пред СГС е заявил, че е 100% категоричен, че става въпрос за внесен външен огнеизточник - заливане и след това запалване. Следователно не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че следва да се приеме, че не е установено по делото, че е налице „умишелен пожар“, който е непокрит риск. Описаният в експертизата механизма на настъпилото събитие, а именно в резултат на предизвикан от неустановени лица пожар (механично счупване на стъклата; минимум четири броя несвързани огнища) опровергават тезата, че е налице хипотеза по покрития риск „пожар“ - застрахователно събитие свързано с поява на огън с изключена човешка намеса.