Решение № 2066 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2066 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110201120 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „,,***''“ ЕООД, ЕИК ********, с управител И.М.З., със седалище и адрес на управление гр. София, у,,***'', чрез пълномощника му – адв. Х. Р. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 743316-F739676/12.12.2023 г., издадено от С.К.Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С жалбата се иска отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че наказващият административен орган не е извършил преценка за приложението на чл. 28 ЗАНН. Излагат се съображения, че нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на дружеството представлява „маловажен случай“.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено се представлява от адв. з. – преупълномощена от адв. Р., която поддържа жалбата.

1

В пледоарията си повтаря твърденията, изложени във въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, редовно уведомена, се представлява от юрк. С., с пълномощно по делото. Пледира за потвърждаване на процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2023 г., около 12:48 часа, служители на НАП, сред които и свид.

М. И. извършили проверка в търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци „,,***''“, находящ се в гр. София, ,,***'' стопанисван от жалбоподателя „,,***''“ ЕООД. Проверяващите извършили контролна покупка на стойност 48.24 лева, за която им била издадена кантарна бележка (кантарен контрол) от дата 11.10.2023 г. и фискален бон. Фискалният бон бил с издател „,,***''“ ЕООД, а на бележката „Кантарен контрол“ фигурирал надписа: „Бъдете здрави с Фреш дом ,,***''“.

При проверката е установено, че в обекта е монтирано регистрирано и се използва фискално устройство: Datecs DP-150 с инд. № на ДУ DT896036, № на ДП 02896036, рег. № 4493574 от 31.05.2021 година. Била направена разпечатка КЛЕН за 28.09.2023 г., при което е установено, че няма издаден фискален касов бон за направена покупка на стойност 10.59 лева на 28.09.2023 г. в 16:04:35 часа, за която е издадена кантарна бележка. Въпросната кантарна бележка била приложена към сигнал до НАП, въз основа на който е извършена проверката на обекта. Служителите на НАП приели, че „,,***''“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Проверяващите служители на приходна администрация съставили протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0133996/11.10.2023 г., в който отбелязали констатациите направени от тях свързани с конкретния случай, както и направили опис на парите в касата.

Във връзка с констатираното, на 16.10.2023 г., свид. М. И. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F739676/16.10.2023 година. Акта бил съставен в присъствието на свидетел и на управителя на дружеството – Иво Златков, като препис от акта бил връчен на последния срещу разписка. Съставения АУАН бил подписан от съставителя, свидетеля и управителя, като последния не направил възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, постъпили писмени възражения, но АНО преценил (неправилно), че са подадени след изтичането на срока.

Въз основа на съставения АУАН, при идентично излагане на фактическата обстановка било издадено процесното НП № 743316-F739676 от 12.12.2023 г.

2 от С.К.Д., на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 53 вр. чл. 83 ЗАНН, вр. чл.

185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Наказателното постановление било връчено на Л.К. - упълномощено лице, лично срещу подпис на 19.12.2023 година.

Горната фактическа обстановка се установи въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства както следва: гласните – показанията на свид. М. И. (актосъставител), свид. В.Б.; писмените, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото – ПИП сер.

АА № 0133996; Опис на парични средства; кантарна бележка от 28.09.2023 г.; дневен Х отчет; КЛЕН; възражение с вх. № 26-Ж-82/24.10.2023 г.;

Пълномощни; Заповед 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; извадки от ТРРЮЛНЦ; фискален бон от Български пощи ведно с обратна разписка.

Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя М. И. и ги кредитира като последователни, безпротиворечиви и съответни на изложените в АУАН фактически констатации. От показанията на свид. И. стават ясни и причините за проверката – резолюция за извършване на проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, въз основа на сигнал с приложена кантарната бележка от 28.09.2023 г. Същите кореспондират с останалите приобщени по надлежния процесуален ред доказателства по делото, относими към предмета на доказване. Поради изложеното са кредитирани в цялост.

Съдът частично се довери на показанията на свид. Бойновски, който е бил именно служителят присъствал по време на проверката. Неговите показания кореспондират с останалия доказателствен материал единствено в частта за мястото и времето на проверката, но не и за други обстоятелства свързани с нея. Показанията му в частта свързана с начина на осъществяване и протичане на проверката не се подкрепят, напротив, опровергават се от ПИП сер. АА № 0133996, който свидетелят е подписал без възражения на процесната дата (11.10.2023 г.). Показанията му в описаната част се опровергават и от приложения дневен Х отчет, както и от кантарна бележка от дата 11.10.2023 година. Поради изложеното ги кредитира само в частта, че именно той е присъствал по време на проверката на процесните дата, час и място.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства по делото. Същите са взаимодопълващи се и безпротиворечиви, като допринасят за еднозначно установяване на фактите, относими към предмета на доказване.

Основният спор между страните относно фактите е на плоскостта, че кантарната бележка от 28.09.2023 г., в която е вписана фирма на друго юридическо лице – „Фреш дом ,,***''“, не е издадена в проверения търговски обект, съответно не там е била извършена покупката, за която се твърди, че не 3 е издаден касов бон, съответно дружеството-жалбоподател не е отговорно за нея. В тази връзка следва да се посочи, че от приложените извадки от справки от публичния регистър на юридическите лица е видно, че „Фреш дом ,,***''“ не е някакво неизвестно за представляващия жалбоподателя дружество, а е друго, на което Златков (управител на санкционираното дружество) е бил управител към процесната дата (вж. л. 112). От справките от ТТРЮЛНЦ, дружеството-жалбоподател и дружеството, чието наименование е изписано на кантарните бележки делят един и същ идентичен адрес на управление.

Безспорно се доказва от извършената контролна покупка от служителите на НАП, че от същия търговски обект е издадена на 11.10.2023 г. кантарна бележка, идентична като реквизити с тази от 28.09.2023 г. Същевременно за покупката на стойност 10,59 лв. от 28.09.2023 г. не е издаден фискален бон, видно от разпечатка КЛЕН. Кантарната бележка от 28.09.2023 г. е идентична по вид, реквизити, местоположение на изписването им и форма, като тази, която е издадена в деня на проверката 11.10.2023 г., което допринесе за изводите на съда, че в случая се касае за извършване на търговска дейност именно от стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци „,,***''“.

В светлината на изложеното до тук, съдът намери, че макар на бележките от кантар в процесния търговски обект да се изписва (при издаването им) фирмата на различно юридическо лице (със същия управител и адрес на управление), то именно дружеството жалбоподател е длъжно да отчита извършените продажби, чрез издаване на фискална касова бележка съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС, доколкото в търговския обект е установен касов апарат само на това дружество и продавачът има трудов договор именно с дружеството-жалбоподател, т. е. само това дружество осъществява дейност в обекта.

Така обсъдените доказателства, разгледани заедно и поотделно в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното ЮЛ) и против подлежащо на обжалване наказателно постановление, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, инкорпорирана на страница трета от наказателно постановление, същото е връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице на 19.12.2023 г., а жалбата е входирана в НАП на 21.12.2023 г.), поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съставеният АУАН и издаденото НП изхождат от материално и териториално компетентни органи и при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложените заповеди е видно, че актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени за извършените от тях действия по съставяне на АУАН и издаване на НП. Спазена е предвидената писмена форма и са налице предвидените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН 4 необходими реквизити. Следва да се отговори на възражението относно отсъстващ реквизит в съставения АУАН, съответно твърдяно нарушение на чл.

42, т. 7 ЗАНН. Същото е неоснователно, тъй като не е съобразен действителния текст на разпоредбата. В чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН е посочено, че АУАН трябва да съдържа имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, а не както твърди жалбоподателя „единен граждански номер“. В конкретния случай това изискване е изпълнено видно от съдържанието на АУАН.

Неоснователно е и възражението относно непосочване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Както в АУАН, така и в НП присъства ясно и недвусмислено словесно и цифрово описание на нарушението, както и описание на обстоятелствата, при които е било извършено, като е записано, че няма издаден фискален касов бон за направена покупка на стойност 10.59 лв., на 28.09.2023 г. в 16:04:35 часа. Нарушението е точно описано, като са изведени обективните елементи от неговия състав.

Описанието на нарушението в АУАН и НП позволява в максимална степен на санкционираното дружество да разбере, в следствие на кой свой пропуск (неиздаване на фискален касов бон) е санкционирано.

Основателно е възражението относно пропуска на наказващия орган да разгледа възражението от дружеството жалбоподател. АНО неправилно е преценил, че възражението е подадено след изтичане на предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН 7-дневен срок. Видно от материалите по делото, актът е съставен на 16.10.2023 г., а възражението е подадено чрез „Български пощи“ ЕАД на 19.10.2023 година. Пропуска на наказващия орган да разгледа срочно депозираното възражение обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на санкционираното юридическо лице, доколкото му е предоставена възможност да представи писмени възражения, като АНО е издал процесното НП след изтичане на този срок. Също така съдържанието на писменото възражение е напълно повторено в жалбата сезираща съда.