Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 642 от 19.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 297/2022
Вид
Решение № 642
Подписан
19.05.2022
В сила
08.07.2022
Състав
Марин Георгиев Маринов, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223100500297 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 50765/13.12.2021г. на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, ЕИК 000694286, със седалище гр. София, чрез пълномощника му юриск. Н.З., против решение № 1676/15.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6226/2021 г. на ВРС, VIII-ми състав, в частта, с която е уважен предявеният от СТ. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Филип Тотю“ № 5, осъдителен иск срещу жалбоподателя за заплащане на сумата от 7680.43 лева (седем хиляди шестстотин и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане, на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата си въззивното дружество, излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на дозастраховане след изплащане на всяко едно застрахователно обезщетение. Като се позовава на Глава трета, раздел VI, т. 3 от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ сочи, че всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на застрахователно покритие, като при изчерпването й, покритието за периода се прекратява.

Сочи се, че посоченото правило не се прилага, само ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък след заплащане на 1 допълнително начислена премия.

В тази връзка въззивникът сочи, че по процесната застрахователна полица, освен за процесното събитие от 09.04.2021 г., са завеждани още три щети за застрахователни събития, настъпили на 29.09.2020 г., 09.02.2020 г. и на 07.04.2021 г. По тези щети жалбоподателят извършил плащания по следния начин:

За събитието, настъпило на 29.09.2020 г., е образувана щета № 470420202045932 и изплатено обезщетение в размер на 810.50 лева, а с Решение от 30.05.2021 г. по гр.д. № 14806/2020 г. по описа на ВРС в полза на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в размер на 2 169.31 лева, с които суми следва да се намали застрахователната сума;

За събитието, настъпило на 09.02.2021 г., е образувана щета № 470420212106159 и изплатено обезщетение в размер на 693.41 лева, а с Решение по гр.д. № 2564/2021 г. по описа на ВРС в полза на ищеца е присъдено допълнително обезщетение в размер на 1 626.88 лева, с които суми следва да се намали застрахователната сума;

За събитието, настъпило на 07.04.2021 г., е образувана щета № 470420212116818 и изплатено обезщетение в размер на 193.04 лева, с която сума следва да се намали застрахователната сума.

Жалбоподателят претендира за намаляване на застрахователното обезщетение с посочените суми, тъй като ищецът не е извършвал дозастраховане след всяко плащане на обезщетение, а първоинстанционният съд не е взел предвид изплатеното по доброволен ред обезщетение.

На следващо място е въведено оплакване във връзка с нарушаване разпоредбата на чл.

235, ал. 3 от ГПК, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът не съобразил наличието на постановените и влезли в сила решения по други преюдициални производства между същите страни. Изложено е оплакване и във връзка с неправилно разпределяне на доказателствената тежест по делото. На ответника не било указано, че не сочи доказателства за платеното застрахователно обезщетение, поради което е отправено искане за разпределяне на доказателствената тежест между страните от въззивния съд, както и указания на страните за кои обстоятелства следва да представят доказателства, въз основа на които страните да предприемат доказателствени искания.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна СТ. ЦВ. Д., представлявана от адв. Й.А., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

Сочи, че между страните е установена облигационната връзка по силата на договор за застраховка „Каско“, настъпилото в срока на договора застрахователно събитие, както и факта на заплащане на обезщетение в размер на 332.63 лева от застрахователя. Твърди, че спорен е единствено размера на дължимото обезщетение. Като се позовава на данните от заключението по проведената по делото САТЕ, излага, че стойността на вредата към датата на събитието по средни пазарни цени е 8 130.33 лева, а не както е приел първоинстанционния съд в размер на 8 013.06 лева.

Оспорват се доводите на въззивника, че застрахователното обезщетение следва да се определи при условията на подзастраховане, доколкото при сключване на застрахователния договор, застрахователната сума не е по-ниска от действителната стойност на застрахования автомобил, а при условията на Глава трета, раздел VI, т. 3 от Общите условия по договора се стига до последващо намаляване на уговорената в договора застрахователна сума чрез приспадане на вече заплатените обезщетения за текущия период.

Претендира се за определяне на дължимото обезщетение от съда без да се съобразява методиката на застрахователя, определена от същия едностранно по вътрешни правила, както и цените предлагани от доверен сервиз на застрахователя, а единствено 2 действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество в размер на 8 130.33 лева и след приспадане на вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 332.63 лева. Тъй като решението не се обжалва в отхвърлителната му част, искането е за потвърждаването му в частта, с която се уважава претенцията до размера от 7 680.43 лева, както и за присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание представител на въззивното дружество не се явява.

Представител на въззиваемата страна се явява, по същество моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск от СТ. ЦВ. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 7 797.70 лева (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в о. с. з. на 04.11.2021 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 30.04.2020 г. за Застраховка „Каско Стандарт”, клауза „Пълно каско“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 09.04.2021 г. в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 на л. а. марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № 47042017803000046 от 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане.

Tвърденията на ищеца са, че на 30.04.2020 г. е сключил с ответника Застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с peг. № ********, със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г. Сочи се, че автомобилът бил застрахован за

12 500 лева, като застрахователната премия възлизала на 742.66 лева, която до настоящия момент заплатил на четири разсрочени вноски. Изложено е, че вечерта на 08.04.2021 г. ищецът паркирал автомобила в гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ до бл. 1 и сутринта на 09.04.2021 г., отивайки до автомобила установил, че е счупено малкото триъгълно стъкло на задна дясна врата и е направен опит за кражба на навигационната система, но същият е неуспешен и системата е увредена.

Уведомил Трето РУ – Варна при ОД на МВР – Варна и по случая била заведена преписка УРИ: 4390007783/2021 г. Твърди, че на същата дата уведомил за събитието застрахователя, който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция от 09.04.2021 г. В описа били описани като увредени детайли триъгълно стъкло на задна дясна врата и навигационна система. Навежда довод, че на 12.04.2021 г. му било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 332.63 лв., която сума счита за недостатъчна да покрие щетите. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента. Навежда се довод, че съгласно Общите условия на застрахователя всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия период на застрахователното покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се прекратява, освен ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което обстоятелство се издава добавък след заплащане на допълнително начислена премия, което в случая не е налице. Поддържа се, че по процесната застрахователна полица са завеждани още три щети за застрахователни 3 събития на 29.09.2020 г., 09.02.2021 г. и 07.04.2021 г., като по тях са заплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 3 866.26 лева, с които следва да се намали застрахователната сума. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за сумата от 7680.43 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната полица за застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2021 г., до окончателното й заплащане, като е отхвърлил същия за горницата до предявения размер от 7 797.70 лева.

Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест между страните, респ. за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, е разрешен с определение № 765/ 23.02.2022 г. по делото.

За да бъде доказана претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1/ Наличието на валидно застрахователно правооотношение между дружеството - застраховател и застрахования към момента на настъпване на застрахователното събитие, което следва да е покрит от застраховката риск; 2/ Настъпване на събитието; 3/ Своевременно уведомяване на застрахователя за настъпването му; 4/ Претърпени вреди и причинна връзка със събитието.