Решение № 163 от 16.10.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Ант. Г.ева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Л. Ант. Г.ева Гражданско дело № 20251880100846 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „...“ ЕООД с ЕИК ... срещу С. Б. Р., ЕГН: **********, с която е предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2556, 46 евро, с левова равностойност 5000 лева - главница по Договор за потребителски кредит „...“ № ... от 24.11.2020г.; 1031, 89 евро, с левова равностойност 2018, 21 лева – договорна лихва, дължима за периода 01.01.2021 г. – 05.01.2022 г.; 235, 62 евро, с левова равностойност 460, 84 лева – мораторна лихва, дължима за периода 02.01.2021 г. – 05.01.2022 г.; 2181, 70 евро, с левова равностойност 4267, 04 лева – мораторна лихва, дължима за периода 05.01.2022 г. – 28.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.04.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 171/ 28.05.2025г. по ч.гр.д. № 313/ 2025г., по описа на Районен съд- Своге, III- ти с-в.

С исковата молба се предявяват и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми за допълнителни услуги, дължими по силата на процесния Договор за потребителски кредит „...“ № ... от 24.11.2020г., а именно: 639, 11 евро, с левова равностойност 1250 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1175, 97 евро, с левова равностойност 2300 лева – възнаграждение за закупена услуга „...“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.04.2025 г. до окончателното им изплащане и за които суми с разпореждане от 28.05.2025 г. (обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по 1 чл. 410 ГПК № 171/ 28.05.2025г. по ч.гр.д. № 313/ 2025г., по описа на Районен съд- Своге, III- ти с-в) е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че между него в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит „....“ № ... от 24.11.2020г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 5000 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 36 месечни вноски до дата 01.12.2023г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, поради което всички вземания са обявени за предсрочно изискуеми считано от 05.01.2022г. Сочи се, че заповедният съд е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница, договорна лихва и мораторни лихви в горепосочените резмери. За вземанията за допълнителни услуги (посочени по- горе) е поставен отказ да се издаде заповед по чл. 410 ГПК. Разпореждането на съда, с което се отказва издаването на заповед по чл. 410 ГПК не е обжалвано от заявителя /ищец в настоящото производство/ и същото е влязло в сила на 19.06.2025 г. Въпреки това, ищецъткредитор счита, че сумите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са дължими. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК се предявяват и осъдителни искове за тези суми. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Релевира се възражение, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по договора, доколкото волеизявлението на кредитора за нейното обявяване не е достигнало до знанието на длъжника. Възразява се и срещу дължимостта на претенциите за възнаградителна лихва и за мораторни лихви, като се посочва че правният ред и в частност ЗПК не допуска кумулиране на две мораторни лихви, касаещи един и същия период. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че кредиторът въвежда длъжника в заблуждение досежно общо дължимите по договора суми и посочва ГПР, който не отговаря на действителния размер на разходите. Поддържа се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора води до недействителност на кредитното правоотношение. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 313/ 2025 г., по описа на Районен съд Своге, III-ти състав, образувано по депозирано от „...“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 171 от 28.05.2025 г. Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е редовно връчена на длъжника на 20.06.2025 г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок (на 14.07.2025г.) е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено на 24.09.2025 г., а исковата молба е подадена на 25.09.2025 г. Ето защо и предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

2

С разпореждане от 28.05.2025 г. искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на сумата от 1250 лв. – възнаграждение за услуга "Фаст", сумата от 2300 лв. възнаграждение за услуга "Флекси" е било отхвърлено, като на заявителя /ищец в настоящото производство/ са били дадени указания, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от вземането, в месечен срок от получаване на съобщението за това, като довнесе дължимата държавна такса. Предвид това и предявените претенции с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД също са допустими за разглеждане в настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, то следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът да установи предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит „...“ №... от 24.11.2020г., както и обявяването й на длъжника. Следва да установи и че е уговорена договорна лихва по кредитното правоотношение, като следва да установи размера и периода на дължимост на същата. Следва да установи и че ответникът като заемател е изпаднал в забава по отношение на задължението си да заплати главницата по договора за кредит, периода на забавата и размера на мораторната лихва.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства. Ответникът следва да установи и възраженията си, касаещи недействителност на процесния договор за кредит. Следва да установи и своите твърдения, че кредиторът неправилно формира приложимия по договора ГПР. Следва да установи и че е налице разминаване между приложимия по договора ГПР и действителния размер на разходите.

За да бъдат уважени обективно, кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът да установи че между страните са постигнати горепосочените уговорки за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като част от съдържанието на Договор за потребителски кредит „....“ № .... от 24.11.2020г., цената на допълнителните услуги, тяхното съдържание, както и че ищецът ги е предоставил на ответника.

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „....“ ЕООД като заемодател и ответника като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „....“ № ... от 24.11.2020г. По силата на посочения договор за кредит, на длъжника е предоставена (съответно усвоена от него) сума в размер от 5000 лв.

По силата на цитирания договор, ответникът е следвало да върне усвоената парична сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на 36 месечни вноски до дата 01.12.2023 г. В договора е отразено, че годишният процент на разходите е 48, 90 %.

3

Липсва спор между страните и че в договора за кредит е било уговорено закупуване от ответника на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. При прочита на процесния договор за кредит се установява, че услугата „Фаст“ включва предоставяне на право за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, а услугата „Флекси“ – предоставяне на право за промяна на погасителния план на потребителския кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което вещото лице защити в ОСЗ, проведено на 15.09.2026 г., се изяснява че сумата от 5000 лева, предоставена по силата на Договор за потребителски кредит „....“ № ... от 24.11.2020г. е послужила за рефинансиране на непогасени задължения на ответника по кредитни правоотношения с ищеца. В заключението се поддържа също, че ответницата С. Р. не е извършвала плащания по процесния договор за кредит, както и че размерът на ГПР по кредита, ако в него бъдат включени възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ и допълнителната услуга „Флекси“ би бил в размер на 101,28 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "...." ЕООД като заемодател и С. Б. Р. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в общ размер от 1815, 09 евро за услугите „Фаст“ и „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит, в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел V I - ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че предсрочната изискуемост на вземането не е била обявена на длъжника, доколкото същото е било извършено с връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея, където е било обективирано изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда на 4 основание чл. 235, ал. 3 ГПК. /в този смисъл Решение № 50098 от 10.10.2022 г. на ВКС по т.д. № 869/2021 г. на II Т.О./.

Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b9be9d6-559f-4616-9c54-a533ecc48419