Акт № 2972 от 06.07.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 1405

Номер

1405

Година

10.4.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

01.22

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

Лилия Масева Анета Илинска

Прокурор: като разгледа докладваното от

Анета Илинска дело номер

20121200501010 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 227 от 05.09.2012 г., постановено по Г.д. № 658/2011 г. по описа на Районен съд – П. са депозирани пред Окръжен съд Б., въззивни жалби от Д. И. Д. с ЕГН: *, с адрес Г. П., У.”Д. Г. ” № 17, подадена чрез пълномощник и неин процесуален представител – А. Е. Г., с адрес : Г.П., У.”Ц. Борис ІІІ” № 32 А, както и от И. К. Д., с ЕГН:*, с адрес Г. П., У.”Д. Г. ” № 17, подадена чрез пълномощник и негов процесуален представител – А. Мариана Х. от БлАК, Г.П., У.”Рокфелер” №27, с искане за отмяна на атакуваното решение и произнасяйки се по съществото на спора - да отхвърли предявения иск.

Въззивницата Д. И. Д. не претендира с жалбата направените по делото разноски. Такива се претендират единствено от въззивника И. К. Д..

С атакуваното Решение, РС П. е ОБЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищците Г. В. С., Л. А. С. и Л. В. Я. - договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 124, том I, рег. № 1920, дело № 112 от 2007 год., на Нотариус Фани ШУТОВА, с район на действие Районен съд – П., вписан в Сл Вп при РС П., с вх. рег. № 1235 от 21.05.2007 год., акт № 76, том пети, дело № 1044/07 год, по силата на който първият ответник - И. К. Д., със съгласието си на съпругата му Е. К. Д., е продал на третия ответник /негова дъщеря/ - Д. И. Д., недвижим имот, находящ се в Г.П. и представляващ - жилище/втори жилищен етаж/, с идентификатор *** по кадастралната карта за Г. П., О.П., О. Б., ведно с идеалните части от сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо самостоятелен обект, находящо се на първо ниво от сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ***. и над обекта – няма. Пъвостепенният съд осъдил ответниците И. К. Д. и Д. И. Д. да заплатят солидарно на ищците Г. В. С., Л. А. С. и Л. В. Я., тримата с посочен адрес за призоваване с. П., О. Б., У.”Ц. С. ” № 5, действащи в процеса чрез адвокат П. Т. сумата от 2704 лева/две хиляди седемстотин и четири лева/– сторени по делото разноски/държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/.

С въззивната жалба на А. Е. Г., упълномощен процесуален представител на Д. Д., са наведени оплаквания, че атакуваното решение на Районен съд - П. е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се излагат съображенията за това. Навежда доводи, че съдът неправилно е възприел доказателствата по делото, като излага становище, че оборимата презумпция за знание за увреждане интересите на кредиторите била оборена в процеса. Излага съображения във връзка с кредитирането от страна на първостепенния съд на изготвените съдебни експертизи. Прави оплакване, че съдът не се произнесъл по възражението и за прекомерност на адвокатския хонорар на ищците и не е съобразил оплакването и за нередовност на исковата молба по отношение определената цена на иска. Не са направени доказателствени искания .

С въззивната жалба на А. М. Х., упълномощен процесуален представител на И. Д., са наведени оплаквания, че атакуваното решение на Районен съд - П. е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се излагат съображенията за това.

Наведени са доводи, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице втората обективна предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135 ал.1 ЗЗД – извършване на действие, което уврежда интересите на кредитора, тъй като ищците не били доказали същата. По делото били представени от ответната страна, че Д. притежава и други недвижими имоти – 2 бр. ниви. Спрямо тези имоти, ищците, като кредитори имали същите възможности за реализация на вземането си, каквито са имали и спрямо апартамента, продаден с нот. акт № 76/2007 г. и Д. бил готов да ги удовлетвори чрез продажбата им, във връзка с образуваното изпълнително дело. Неправилно съдът е кредитирал дадената оценка по първоначално изготвеното заключение относно стойността на земеделските земи и процесния апартамент и не се бил съобразил с изготвеното допълнително заключение. Твърди се, че за ищците не е настъпило увреждане и искът им е останал недоказан в процеса. Не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна е постъпил отговор по подадените въззивни жалби. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. С отговора не са направени доказателствени искания от въззиваемата страна. Въззиваемата страна желае съдът да потвърди първоинстанционното решение като валидно, правилно и допустимо.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от А. Т., който от името на доверителите му заявява, че поддържа депозирания отговор по постъпилите въззивни жалби и развива съображения за липса на прекомерност на присъдения като сторени разноски адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането им, поради което съдът ги намира за допустими.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС П. е валидно, допустимо и правилно. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск, поради което е и допустимо.

Окръжен съд – Б. като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема, че разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, поради следното:

Предявен е пред първоинстанционния съд иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, от Г. В. С., Л. А. С. и Л. В. Я., тримата от с. П., О. Б., У.”Ц. С. ” № 5, чрез адвокат П. Т. против ответниците И. К. Д., Е. К. Д. и Д. И. Д., тримата с адрес Г. П., У.”Д. Г. ” № 17 за обявяване за недействителен спрямо тях сключения договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 124, том I, рег. № 1920, дело № 112 от 2007 год., на Нотариус Фани ШУТОВА, с район на действие Районен съд – П., вписан в Сл Вп при РС П., с вх. рег. № 1235 от 21.05.2007 год., акт № 76, том пети, дело № 1044/07 год, по силата на който първият ответник - И. К. Д., със съгласието си на съпругата му Е. К. Д., е продал на третия ответник /негова дъщеря/ - Д. И. Д., недвижим имот, находящ се в Г.П. и представляващ - жилище/втори жилищен етаж/, с идентификатор *** по кадастралната карта за Г. П., О.П., О. Б., ведно с идеалните части от сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо самостоятелен обект, находящо се на първо ниво от сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ***. и над обекта – няма.

В молбата, са изложени фактически твърдения, обуславящи съществуване вземането на ищците спрямо ответниците, представляващо обезщетение за нанесени неимуществени вреди настъпили при причинено от първия ответник - И. К. Д. ПТП на 08.08.2006г. вследствие на което е причинена смъртта на В. Г. С. – наследодател на тримата ищци. Посочено е, че съществуването на вземането е установено с влязла в сила присъда № 97 на БОС, постановена по нох.д. 105/2007г. по описа на БОС, с която първия ответник И. Д. е признат за виновен в извършване на описаното престъпление, като е осъден да запати обезщетение за нанесени неимуществени вреди на ищците общо сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деликта, 08.08.2006г. до погасяване на задължението.Посочено е, че така присъденото общо обезщетение е определено от съда, като за Л. С. сумата от 40000 лева, а за останалите двама ищци на всеки един от тях сумата от 25 000лева/, ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на деликта – 08.08.2006г. до погасяване на задължението . Ищците твърдят, че в края на 2009г. Г. С. и Л. Я. са получили по 20 000 лева, като частично плащане на присъденото обезщетение, а Л. С. сумата от 25 000 лева от застрахователя ЗАД”Виктория” ., като в останалата част първият ответник не е предприел действия по плащане на дължимото обезщетение.Същевременно се твърди, че същият е предприел действия представляващи разпореждане с притежаваното от него имущество, като по този начин е затруднил удоволетворяването на ищците, в качеството им на кредитори с установено вземане.Посочено е, че приобритателя на процесния имот - дъщеря на първите двама ответници е знаела за задълженията на своя баща и по презумпцията на закона имущественото разпореждане от страна на първия ответник И. Д. е извършено с цел на съконтрахентите да се увредят интересите на кредиторите/ищците/, като за тях е налице правен интерес за предявяване на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, при наличие на всички предпоставки, тъй като длъжникът с действията си намалява своето имущество и с това затруднява и осуетява удовлетворяването на ищците , в качеството им на кредитори, поради което последните разполагат с правото да поискат обявяване за недействителни спрямо тях увреждащите ги действия на длъжника.

В хода на висящото исково производство, ищците са направили отказ от иска спрямо ответника - Е. К. Д., като първоинстанционния съд, с протоколно определение от 15.12.2011 г. е прекратил производството по отношение сочения с исковата молба ответник.

По основателността на предявения иск, ответниците изразяват становище, че същият е неоснователен, с твърдение, че извършената от тях сделка е законосъобразна, с аргумент, че към момента на извършеното разпореждане от страна на първият ответник – 21.05.2007г. липсва влязъл в сила съдебен акт, с който същата страна да е призната за виновна по обвинение по смисъла на НК, както и че по отношение процесния недвижим имот липсват каквито и да се възбрани и запори, тъй като същият към датата на сделката не е имал качеството длъжник. Ответниците оспорват наведените от ищците твърдения за настъпило увреждане, като последица от изповяданата и поставянето на ищците в неизгодно положение за удоволетворяване на вземането им, като излагат правни доводи, че не е налице втората предвидена в нормата на чл.135 ЗЗД предпоставка за извършено от тяхна страна действие, което уврежда кредитора. В подкрепа на изложеното ответника И. Д. представя писмени документи, установяващи правото му на собственост върху друго недвижимо имущество, имащо характер на зeмеделска земя, и за които имоти ответниците твърдят , че в хода на образувано изп. производство от страна на първия ответник е предложено на кредиторите/ищци/ принудителното изпълнение да бъде насочено именно срещу тези имоти, на 08.06.2011г., като не бил получил отговор, и поради наличието на тези обстоятелства се прави възражение за липсата на правен интерес от страна на ищците за водене на настоящото производство.

Ответникът Д. Д., освен направените възражения за нередовност на исковата молба досежно определената и посочена от ищците цена на иска, възразява и срещу твърдението за знание от нейна страна, в качеството и на трето лице и съконтрахент по разпоредителната сделка, за съществуване вземането на ищците спрямо първия ответник, т.е. за качеството му на длъжник и съответно за твърдяното увреждане, като в подкрепа на това посочва, че от четири години живее в самостоятелно домакинство в Г. Б., както и че през този период от време след настъпилото ПТП е била извън страната - в Америка. Прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателства.

Разпечатката съдържа 40 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b9b4995-ebab-467e-b877-4398b77591bd