Решение № 141 от 21.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500262 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260007/24.02.2023 г., постановено по гр.д. № 528/2020 г. на ОС - П., в неговите части, с които търговското дружество „В. Т.“ООД-с. М. е осъдено да заплати на Н. Т., роден на **********г., гражданин на **, сумите 1818,92 лева обезщетение за пропуснати ползи, както и 400 лева – обезщетение за претърпяна загуба (платено адвокатско възнаграждение) от неправомерно използване на ф.та „А.“ през периода 02.08.2019г. – 27.02.2020г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от подаване на исковата молба 02.03.2020г. до окончателното изплащане, 106,10 лева, представляваща законна лихва върху главницата 1818,92 лева, дължима за периода 02.08.2019г. – 27.02.2020г., както сумата 946 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Жалбоподателят „В. Т.“ООД-с. М. моли решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално, да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно, по съображения, изложени във въззивната жалба от 27.03.2023 г., като делото бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по спора от друг състав с ново решение, евентуално, да се постанови от въззивната инстанция решение, с което предявените срещу дружеството искове да бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Н. Т., гражданин на **, моли тя да бъде отхвърлена като 1 неоснователна по съображения, посочени в подадения на 11.05.2023 г. писмен отговор. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 2.03.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП и чл.

86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 2 886,72 лв. като обезщетение за вреди вследствие на нарушено негово авторско право чрез неправомерно използване, без негово авторско съгласие и разрешение, на ф.та „А.“, чийто автор е ищецът, през периода 02.08.2019г. – 27.02.2020г. с публикуването на снимката на сайта на дружеството при публична оферта за екскурзия, която сума 2 886,72 лв. включва сумата 1 858,32 лв. за пропусната полза - неполучена цена (възнаграждение) за продажба/лицензия на ф.та, сумата 420 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение за квалифициране на нарушението съгласно българското право, изготвяне на покана, обезпечаване на нотариално доказателство за нарушението и преговаряне с нарушителя извънсъдебно, сумата 500 лв. частично от 1 000 лв. – обезщетение за търпени неимуществени вреди и сумата 108,40 лв. – мораторна лихва, изчислена върху главницата от 1858,32 лв. за периода 2.08.2019 г.27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаването на исковата молба в съда 2.03.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Жалбоподателят твърди, че постановеното от окръжния съд решение по спора е нищожно като постановено от незаконен състав в лицето на с. К. Д., тъй като, на първо място, е нарушена административната процедура за избор на с.-докладчик на случаен принцип (нарушен е принципът на случайния подбор като гаранция за безпристрастност на решаващия с.) и, на второ място, постановяването на решение при системно и явно игнориране на факти и обстоятелства, които биха били във вреда на ищеца, е формирало убеждението у ответника, че смените на съдии в производството пред окръжния съд по делото, при нарушаване на принципа на случайния подбор, не са били обективно необходими, а за да се стигне до точно определен с., който ще постанови „правилното“ решение. Твърди, че по делото на л.751 на хартиен носител се намира протокол за преразпределение, като делото се изземва от с.-докладчик Д. А. и за такъв се определя с. К.

Д., като преразпределението е било извършено „ръчно“ на основание заповед № ******* г. на председателя на ОС - П.. Твърди, че това „ръчно“ преразпределение е извършено в нарушение на пункт 12 от Методическите указания за работа на съдилищата с ЕИСС (приети с решение на СК на ВСС по протокол № 21/23.06.2020 г.), според който ръчно разпределение се допуска единствено при заместване на временно отсъстващ с. до завръщането на титуляра, а ако в резултат на преразпределение с. К. Д. е била определена за с.-докладчик, който ще постанови решението по делото, то тогава не би могло да се използва ръчно преразпределение. Твърди, че с постановеното решение в интерес на ищеца 2 определеният с.-докладчик К. Д. е показала пълно игнориране на задължителните указания в ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК относно пропуснатите ползи от деликт, както и трайната практика на ВКС по чл. 12 от ГПК, обосноваваща задължението й при произнасянето си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с всички доводи и възражения на страните. Твърди, че без да излага мотиви съдът е пренебрегнал заключения по допълнително назначената комплексна СТЕ и отговорите на вещите лица Л. и К. в открито съдебно заседание, доколкото обосновават отхвърлянето на предявените искове. Твърди, че съдът не само не е обсъдил всички доводи на ответника, но е избегнал обсъждането на всички онези доводи и/или признания на самия ищец, които биха могли да бъдат тълкувани в негова вреда. Твърди, че системното и целенасочено нарушаване на процесуалните правила от с.-докладчик К. Д., изискващо обсъждане на всички доводи на страните и на всички събрани доказателства по делото, е до толкова очевидно и фрапиращо, че изключва вероятността това да е станало случайно или поради незнание. Счита, че с оглед налагащата се практика на ВКС по чл. 22,ал.1,т.6 от ГПК липсата на безпристрастие е очевидна и несъмнена винаги когато при постановяването на решението съдът избирателно използва доказателства и факти, подкрепящи конкретна теза, и без да излага мотив не обсъжда и пренебрегва други относими такива, които са несъвместими с позицията, защитавана от съда. Счита, че по този начин, постановявайки решение без да претегли всички „за“ и „против“, с.та вече не действа като безпристрастен съд, а се превръща в защитник на страната, в полза на която е постановено решението.

Счита, че е налице хипотезата на чл. 22,ал.1,т.6 от ГПК – наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на с. К. Д., постановила решението по делото. Счита, че поради очевидната липса на безпристрастност в конкретния случай съдът е действал в незаконен състав по смисъла на закона, поради което постановеното решение от 27.02.2023 г. следва да бъде обявено за нищожно.

Нищожността на съдебно решение е следствие от порочни процесуални действия на съда, които поради своята тежест са незаздравими и несъвместими със запазването на негова сила. Нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидно решение, едно от които несъмнено е то да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. В случая не се твърди с.та, постановил съдебното решение по спора, да не е назначен за с. или да е бил освободен от тази длъжност. Твърди се, че този с. е определен за с.-докладчик в нарушение на принципа на случайния избор. Съгласно разпоредбите на чл.

9,ал.1 и ал.2 от ЗСВ, разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазването на изискванията на чл. 360л. от ЗСВ, като принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на отделенията. В случая е несъмнено, че не се касае за първоначално разпределение на делото, а за негово преразпределение в хода на производството по него, което преразпределение е извършено при използване на информационната система, одобрена от Пленума на ВСС. Видно от протокола за преразпределението, намиращ се на лист 751 от досието на делото на окръжния съд, делото е преразпределено на 10.10.2022 г.

3

„ръчно“ от досегашен с.-докладчик Д. А. на с.-докладчик К. Д., като причината за преразпределението е заповед № РД 161/10.10.2022 г. на председателя на ОС - П.. С оглед заявеното от жалбоподателя във въззивната жалба искане апелативният съд с определението от 17.05.2023 г. изиска тази заповед и я приложи по делото в съдебното заседание на 28.06.2023 г. Видно от тази заповед, с. К. Д., считано от 10.10.2022 г., е включена в работата на Гражданското отделение на съда-първа инстанция като титуляр на 22 гр.с., като от същата дата поради настъпилото основание за прекратяване на командироването на с. Д. А. разпределените до момента дела на с. А., които не са приключени, да се преразпределят на с.

К. Д.. В мотивната част на заповедта изрично е посочено, че тя се издава, тъй като с решение на СК на ВСС от 20.09.2022 г. с. К. Д. е назначена на длъжност „с.“ в ОС - П., и тъй като с решение на Общото събрание на ОС - П. от 10.10.2022 г. с. Д. е разпределена в Гражданско отделение-първа инстанция, като й е възложен 22 граждански състав, както и поради отпадане поради встъпването в длъжност на с. Д. на основанието за командироване на с. А., титуляр на същия състав до този ден. Установява се следователно, че преразпределението е направено поради прекратяването на командироването на с. А. и с оглед назначаването и встъпването в длъжност като окръжен с. на с. Д., на която с решението на Общото събрание на съда е определено да поеме делата на 22 гр.с., едно от които е именно делото, решението по което сега се обжалва. Няма пречка това преразпределение на делото да се извърши именно „ръчно“, както е разпоредено и изпълнено съгласно заповедта, който начин всъщност е и съответно възможният, за да се осъществи промяната на с.та-докладчик в този случай – при прекратяване на командироването на досегашния с.-докладчик и поемането на работата по разглежданите от него до момента дела от новоназначения с.. Неоснователно е позоваването в случая от жалбоподателя на т.12 от Методическите указания за работа на съдилищата с ЕИСС, приети с решение на СК на ВСС по протокол №21/23.06.2020 г., тъй като това указание е конкретно и касае само начина на разпределяне на дело в ЕИСС на заместващ с., какъвто не е настоящият случай, като това указание несъмнено не се отнася за случай, при който докладчик се сменя не по конкретно дело, а по множество съдебни дела (всички несвършени дела на състава) по причина прекратяване на командироване на досегашния докладчик и поемането на неговата работа (всички неприключени дела) от новоназначен с.. Няма следователно основание, както на първо място твърди жалбоподателят, да се счита, че с преразпределението на делото на 10.10.2022 г. „ръчно“ е нарушено изискването за избор на с.-докладчик на случаен принцип. Неоснователно затова, съответно, е и разбирането на жалбоподателя, че тази смяна на с.та-докладчик не е била обективно необходима, а за да се стигне до точно определен с., който ще постанови „правилното“ решение. Оплакването на жалбоподателя, че с.та-докладчик е постановила решението в нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон (несъобразяване с тълкувателно решение на ВКС, необсъждане на всички събрани доказателства в съвкупност и във връзка с всички доводи и възражения на страните, неизлагане на мотиви относно събрани доказателства, необсъждане на всички доводи на ответника, необсъждане на доводи и признания на ищеца), следва да се проверява и преценява при произнасяне от апелативния съд относно правилността на обжалваното 4 решение и по начало не може да обоснове липса на безпристрастност, а в случая категорично няма основание да се счита, че конкретното дело е разпределено на конкретен докладчик, за да бъде именно той, според жалбоподателя, с.та, който ще постанови „правилното“ решение. Установява се следователно, че неоснователно жалбоподателят счита, че в случая има наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на с.та, постановил обжалваното решение. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, поради което неоснователно жалбоподателят претендира то да е нищожно.