Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1418 от 21.05.2018, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 6208/2017
Вид
Определение № 1418
Подписан
21.05.2018
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер

1418 Година 21.05.2018 Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи май Година 2018 в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6208 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С молба от 18.05.2018 г. ищецът П.Й.С. е поискал съдът да признае на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата се съгласно чл. 23, т. 3 ТДТКССГПК държавна такса от 1.10 лева за искания с молбата му от 11.05.2018 г. препис от протокола за съдебното заседание на 08.05.2018 г. по делото и го освободи от задължението да я внесе, по която му молба, съдът намери за установено следното:

Според нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при тази преценка се вземат предвид не само доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, и възрастта, но и други констатирани обстоятелства.

В случая разпореждането от 19.12.2017 г. по делото, с което е оставено без уважение искането на същия ищец за освобождаването му на същото основание по чл.

83, ал. 2 ГПК от държавни такси и разноски по делото, не е обжалвано от него и е влязло в сила на 03.02.2018 г., а с молбата си от 18.05.2018 г. не сочи доказателства за настъпили междувременно други обстоятелства, които да обуславят различен извод. Тъкмо напротив. И с последната представя декларация, в която е декларирал същите обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, обусловили и оставянето без уважение на искането му за освобождаване от държавни такси и разноски с разпореждането от 19.12.2017 г. по делото (л.

17 и 169). При това положение, финансовите му възможности следва да бъдат преценявани съгласно чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК и с оглед обстоятелството, че тези декларирани от него обстоятелства за доходите, здравословното, семейното, финансовото и имущественото му състояние, не са нововъзникнали в хода на делото, а съществуват още преди образуването му. В същото време не само не е обжалвал разпореждането от 19.12.2017 г., с което е отхвърлено въз основа на същите искането му за освобождаване от държавни такси и разноски по делото, но е и представил с молбата си от 26.02.2018 г. документ за внесена по сметка на съда държавна такса от 10 лева за иска му по делото (л.

64). При това положение, съдът не би могъл да приеме, че няма достатъчно средства да внесе и дължимата се съгласно чл. 23, т. 3 ТДТКССГПК държавна такса от 1.10 лева за искания с молбата му от 11.05.2018 г. препис от протокола за съдебното заседание на 08.05.2018 г. по делото. Поради това молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от задължението да я внесе, ще следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 18.05.2018 г. на ищеца П.Й.С., за признаване, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата се съгласно чл. 23, т. 3 ТДТКССГПК държавна такса от 1.10 лева за искания с молбата му от 11.05.2018 г. препис от протокола за съдебното заседание на 08.05.2018 г. по делото и го освободи от задължението да я внесе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: