Решение № 13006 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13006 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110106116 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са установителни иск от „Софийска вода“ АД срещу М. Г. Б. по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 1320.78 евро, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 11.05.2022г. – 08.04.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.12.2025г., както и иск чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86 от Закона за задълженията и договорите за мораторна лихва в размер на 434,76 евро за периода 09.07.2022 г. – 08.05.2025 г., за имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ***, за която сума е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2025г. по ч.гр.д.№ 1347/2025г. на Районен съд - Тутракан.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител като собственик на доставената за процесния имот- апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, ***, вода и извършената услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е погасил задължението си да заплати предоставените водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди, че друг състав на съда е постановил решение, с което е установил наличието на облигационна връзка между страните по делото. Релевира, че между страните са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на посочената услуга, като в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка и има 1 открита партида с № 1005097904 и договорна сметка № 2800064387. Заявява, че ответникът е обвързан от ОУ и дължи заплащане, за което е изпаднал в забава.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1347/2025г. на Районен съд - Тутракан, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства. Прави искане за допускане на комплексна счетоводно-техническа експертиза. Претендира разноски.

Ответникът М. Г. Б. – редовно уведомена за депозираната срещу нея искова молба, в указания срок не е подала писмен отговор. Във възражението си по чл. 414 ГПК е посочил, че не дължи вземането.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

За доказване на обстоятелството, че ответникът е потребител на предсотавените ВиК услуги като собственик на имота е представена справка от Служба по вписванията по персоналната партида на ответника, от която е видно, че върху имота има наложени възбрани.

Представеното доказателство, според този съдебен състав, не е достатъчно, за да се докаже облигационната обвързаност между страните. Съдът е разпределил доказателствена тежест за това обстоятелство, като не е имал задължението да укаже дали се сочат или не доказателства за него с оглед представената справка.

Доказателствената стойност на тази справка не е достатъчна, за да се приеме, че 2 ответникът е собственик на имота. Видно се, че е наложена възбрана, но няма начина, по който същият е придобил имота и дали притежава целия имот или част от него.

Предявеният иск се явява неоснователен и защото ищецът не е доказал реда и начина, по който е определил стойността на услугата, която претендира. Според заключението, което съдът намира за компетентно изготвено, поради което го кредитира, за периода от 11.05.2022 г. до 08.04.2025 г., и след запознаване със справка от ищеца, консумацията на вода е начислявана на база брой потребители по реда на чл.

39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4, което не е било обосновано с уведомително писмо.

Вещото лице е посочило, че дължимите суми са дори надхвърлят допустимото по Наредбата при начисляването на база в този случай с 106 % и с 123,7% при начисляването на вода за „общи нужди“. Дадено е заключение, че фактурираните водни количества /респ. дължими суми/ не са в съответствие с нормативните разпоредби и следва да се преизчислят при спазване на разпоредбите на Наредбата и Общите условия на ищеца. Приложена е от ответника завишена водоснабдителна норма /12,33 куб.м./обитател/месец при нормативна стойност 6 куб.м. като няма доказателства за причината на въвеждане. Отговорено е, че при прилагането на изчислението по чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата е рестриктивна мярка и при нея не следва да се начислява допълнително вода „общи нужди“, а съгласно представените от ищеца данни фактурираните водни количества са определени чрез сбора на потребените водни количества и на начислените количества „общи нужди“, при което водоснабдителната норма е станала 13,42 куб.м. на месец, което надвишава с 123,7% нормативно определената база от 6 куб.м. на месец на обитател.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал.

4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К 3 оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4.

Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания, непредставени по делото.

Месечното количество изразходвана вода за потребителите без индивидуални водомери се определя по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ. Същата се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище, като количества вода се завишават на всяко тримесечие с по 1, 0 куб. м за всеки обитател. Съобразно чл. 24 ОУ и чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.

В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината, поради която служебно е отчитан водомера на ответника. видно е от доказателствата, представени от самия ищец, че в имота има представен индивидуален водомер, който обаче няма данни да е отчитан, както и няма данни преди това да е отчитан стария водомер или да са налични заявление, в които се сочи броя на обитателите в имота. Не се представиха доказателства потребителят да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно не е налице извикването в чл. 23, ал. 4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, 4 доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани индивидуални водомери. За наличието на предпоставките по чл. 39, ал. 5 от наредбата не може да се стъпи и върху експертното заключение, както защото там такива констатации липсва /досежно годността на измервателните устройства/, така и защото дали е спазен реда за реален отчет е правен въпрос, който съдът извежда на база всички доказателства по делото. По тази причина и доколкото доказателства следва да се приемат по представяне от страните, не следва да се цени представеното към експертното заключение уведомително писмо, в което като клиент дори е посочено други лице, а не ответницата.

По изложените мотиви, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен.

По разноските

При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилото на чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът обаче не е претендирал разноски, не е представил доказателства за плащането на такива, поради което и не следва да му се присъждат.