Определение № 945 от 08.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 945 гр. гр. Добрич, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500698 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Е. А. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Балчик,ул.“Ропотамо“ №28 и настоящ в гр.Берлин,Германия срещу определение №276/01.06.2023 г. по гр.д.№484/2022 г. на Балчишкия районен съд,с което е прогласено,че Балчишки районен съд не е международно компетентен да разгледа спора,производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на частната жалбоподателка-неин подател.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му и за връщане на делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна по частната жалба С. А. Ш. с ЕГН ********** чрез особения си представител по чл.47 ал.6 от ГПК адв.Г. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК /частната жалбоподателка е уведомена за определението на 03.07.2023 г.,а жалбата е депозирана чрез ЕПЕП на 07.07.2023 г. при изтекъл срок за обжалване на 10.07.2023 г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него преграждащо 1 определение от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№484/2022 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от Е. А. Ш. от гр.Балчик срещу С. А. Ш. от гр.Балчик обективно кумулативно съединени искове за определяне местоживеенето на родените от брака между страните две деца-*** и *** при майката,за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на майката и определяне режим на лични контакти между бащата и децата,респ. за присъждане на месечна издръжка в полза на децата,платима от бащата,както и молба на основание чл.127а ал.2 от СК за даване разрешение от съда,заместващо съгласието на бащата,за пътуване на децата в чужбина.Доколкото се твърди от ищцата,че бракът между страните вече е прекратен с развод с решение по гр.д.№439/2016 г. на БРС,с което са били решени и въпросите относно родителските права,режима на лични контакти и издръжката на децата,то настоящите искове относно родителските права,местоживеенето на децата,режима на лични контакти и издръжката за децата следва да се третират като такива за изменение на мерките относно горните въпроси на основание чл.59 ал.9 от СК.

В исковата молба е изложено,че ищцата и двете деца-*** на 15 години и *** на 13 години-живеят заедно от години в Р.Германия,като ищцата е посочила и настоящия си адрес там в гр.Берлин.Представено е и становище /на немски и в превод на български език на листи 21-26 от делото на БРС/ на Регионална социална служба,Районна служба Темпелхоф-Шьонеберг на Берлин от 23.06.2020 г.,в което е обективирана констатация на социалната служба,че родителите и децата пребивават в Германия към горната дата повече от пет години.Посочено е в доклада,че детето *** се държи спокойно в училище,а детето *** има доста големи проблеми там,т.е. и двете деца посещават учебно заведение в Германия.Обоснован е и извод,че децата познават България само от „отпуските“ там,т.е. за тях България е неособено позната страна.Ищцата също не отрича,че тя и децата не са се връщали в България от дълги години и живеят в Германия,както към датата на предявяване на настоящите искове 23.09.2022 г.,така и до настоящия момент.Изложените и в доклада на немската социална служба факти и изводи обосновават,че децата са трайно установени в Германия и са свързани повече с нея,отколкото с България,която познават бегло от пребиваване по време на 2 почивки.

От гореизложените факти е безспорно ясно,че обичайното местопребиваване на децата към датата на предявяване на исковете /23.09.2022 г./ е в Германия,като това пребиваване там е постоянно и без прекъсване от повече от пет години към настоящия момент.

За да постанови липса на своя компетентност да разгледа предявените искове,районният съд се е позовал на разпоредбите на Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на

Съвета от

27.11.2003 г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент /ЕО/ №1347/2000.Приел е,че съгласно чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда и съобразно чл.17 от Регламента служебно е прогласил своята некомпетентност,респ. е указал компетентност на немския съд като такъв на държава-членка,в която децата на страните обичайно пребивават.

Под обичайно местопребиваване на детето се разбира мястото,където то фактически постоянно и продължително живее,където е създало трайни социални контакти,където посещава учебно заведение и се е интегрирало в обществото.Безспорно в случая двете деца имат обичайно местопребиваване във ФР Германия отпреди завеждане на настоящото дело.

Според общата компетентност по чл.8 параграф 1 от горния Регламент настоящото дело е подсъдно на немския съд като такъв по обичайното местопребиваване на децата в Германия по времето,когато БРС е сезиран.При определяне компетентността на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл.12 параграф 3 от цитирания Регламент,в които е уредено изключение от общото правило на чл.8 параграф 1 от Регламента,т.нар. „пророгация на компетентността”.Според чл.12 параграф 3 съдилищата на държавите-членки също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производство,различно от това по смисъла на пар.1 на чл.12 /забел. имат се предвид в пар.1 производства по молби за развод и унищожаване на брака,в които се разрешават и въпроси относно родителската отговорност/,т.е. са компетентни в самостоятелни производства относно въпроси на родителската 3 отговорност като настоящото,когато кумулативно са налице следните предпоставки-б.”а”/детето има основна връзка с дадената държава-членка и особено по силата на факта,че единият от родителите има обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин на тази държава-членка и б.”б”/компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.

В случая децата са български граждани,т.е. едната от двете изискуеми алтернативни предпоставки на б.”а” е налице.Не са налице обаче кумулативно изискуемите предпоставки на б.“б“.Майката е избрала компетентността на българския съд,но този й избор е бил оспорен от другия родителбащата,който в отговора на исковата молба е възразил изрично срещу компетентността на българския съд.Ирелевантно е,че възражението е наведено не лично от страната или чрез неин упълномощен процесуален представител,а чрез назначен служебно от съда особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК.Особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК по аргумент за противното от чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва всички възможни процесуални действия от името на представлявания,като само за действия,за които се изисква изрично пълномощно /такива по чл.34 ал.2 и ал.3 от ГПК/,се нуждае от одобрението на съда.Въвеждането на възражение срещу компетентността на българския съд не е сред процесуалните действия,за които се изисква изрично пълномощно,поради което може да бъде сторено от особения представител на страна.Тъй като обичайното местопребиваване на децата е в Германия от дълги години преди завеждане на делото,вкл. и към настоящия момент,респ. няма съгласие между родителите делото да се гледа от българския съд,последният не е компетентен да разгледа спора.

Следва да се подчертае,че и молбата по чл.127а ал.2 от СК за даване разрешение от съда,заместващо съгласието на бащата,за пътуване на децата в чужбина също подлежи на разглеждане от немския съд според постановките на Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност.Приема се,че такова искане също има за предмет упражняването на „родителската 4 отговорност“ за детето по смисъла на чл.1 пар.1 б.“б“ от Регламент /ЕО/ №2201/2003 и че също попада в приложното поле на Регламента,т.е. международната компетентност и по това искане се определя от същите правила като по исковете относно родителските права /в тази насока решение на СЕС-четвърти състав от 21.10.2015 г. „Василка Иванова Гогова срещу Илия Димитров Илиев“ по дело С-215/15 на СЕС/.

Предвид горните изводи първоинстанционното законосъобразно и следва да бъде потвърдено. определение е

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №276/01.06.2023 г. по гр.д.№484/2022 г. на Балчишкия районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5