Решение № 10557 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10557 гр. С, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110122447 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЗК ЛИ АД, с ЕИК ****** и адрес гр.

С, бул. СШ, №67А срещу СО, ЕИК ******, с адрес гр. С, ул. М, № 33, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за установяване съществуването на вземане за сумата 332,38 лева (триста тридесет и два лева и 38 стотинки), представляваща главница за регресно вземане за застрахователно обезщетение и разноски за определянето му, изплатено по имуществена застраховка "Каско на МПС" 93001810032596 от 25.04.2018 г. за вреди на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с рег. №СВ **** КК от ПТП, настъпило на 28.05.2018 г. в гр.С, на ул. "Р" поради наличие на необезопасена и несигнализирана опасност на пътното платно /хлътнала шахта с висок ръб/ , ведно със законна лихва от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4210/2022 г. на СРС, 118 състав.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2018 г. в гр. С, на ул. "Р" било реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване на МПС марка "БМВ", модел "530 Д" с рег.

№СВ **** КК през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно.

В резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско”, в изпълнение на задълженията по което ищецът изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение за причинените щети в размер на 322,38 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Оспорва механизма на ПТП.

Поддържа, че е изпълнявал задълженията си за поддръжка на пътя и към процесната дата улицата била включена в абонаментна поддръжка по договор с трето лице - „ПС“ ЕАД.

1

Посочва, че третото лице не изпълнило надлежно възложената му работа. Навежда възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът наувреденото МПС не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Поддържа, че обезщетението, което е изплатено е с недоказан размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Приет за съвместно разглеждане е обратен иск от ответника СО срещу привлеченото от него трето лице помагач – „ПС“ ЕАД с ЕИК ****** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 332,38 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, вкл. съдебните разноски, за които СО би била осъдена по настоящото дело. В исковата молба, с която е предявен обратния иск, се твърди, че между СО и третото лице помагач е сключен договор с рег . № СО 15-РД-55241/27.04.2015 г. , по силата на който „ПС“ ЕАД като изпълнител се е задължил да извършва на територията на СО – IV зона м включваща райони „Оборище“, „Сердика“ и „Подуяне“ и „Нови Искър“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения по см. на Закона за пътищата и подзаконовите актове, издадени по изпълнението му, вкл. изграждане, изработване и поддържане на средствата за организация на движението на база посочените в договора режими за съответните обекти. Твърди се, че ответника по обратния иск е поел задължение да следи състоянието на пътната мрежа и да извършва съответните ремонти и да поставя сигнализация. , като е длъжен за своя сметка да отстранява виновно допуснати грешки, недостатъци и дефекти и/или скрити недостатъци в срока на договора. Поддържа, че на третото лице е възложено абонаментно поддържане на посочени в Приложение №11 улици. Едновременно с това на 28.05.2018 г. с констативен протокол приемателна комисия констатирала недостатъци на асфалтовата настилка, поради което не приела обекта и установила, че следва да бъде извършен основен ремонт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск оспорва същия. Поддържа, че улиците са били приведени в договореното ниво на абонаментно обслужване и са поддържани постоянно в това състояние. Възразява, че многократно е информирал ищеца СО, че възможностите за поддържане в рамките на абонаментното обслужване на ул. Р са изчерпани е необходим основен ремонт. Въпреки това сочи,че тази улица в нарушение на договора не е била изключена от Приложение №11 от страна на СО, като това е станало едва с Допълнително споразумение от 25.06.2018 г. и 31.07.2018 г. Твърди, че СО не е предприела действия по извършване на налагащия се основен ремонт на улицата и това е причината за настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че дружеството е направило възможното в рамките на абонаментната поддръжка, но улицата е била за основен ремонт, с който да се осигури безопасно придвижване на участниците в движението. Възразява, е общината не го е уведомила незабавно в писмена форма за необходимостта да предприеме действия за решаване на проблема. Оспорва и да се доказва фактическата обстановка, на която се основава първоначално предявения иск. , оспорва да е доказана причинната връзка и вредите от фактическия състав.

Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква кумултивното установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия фактически състав на регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и трето за производството лице - застрахован; 2/ 2 настъпване на застрахователно събитие – увреждане на застраховано при ищеца МПС; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано от лице - изпълнител при или по повод извършването на работа, възложена от ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Безспорно между страните е, че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, по което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 322,38 лв. за щетите от процесното ПТП и че тази сума е постъпила по сметката на кредитора.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.

Свидетелят К. Ц. В. посочва, че през 2018 г. е претърпял инцидент на ул. Р в посока последната спирка на автобус № 86 и изхода на Малашевски гробища като при разминаване с друг автомобил е преминал с управлявания от него автомобил през дупка, от което настъпили увреждания по гумата. Показанията на свидетеля, макар и неконкретни относно датата на настъпване на събитието, кореспондират на обстоятелствата, описани в представения по делото Протокол за ПТП № 1710516 от 28.05.2018 г., видно от който на 28.05.2018 г. около 12 часа л.а. с рег. № СВ **** КК, управляван от свидетеля при движение в гр. С по ул. „Р“ от кръстовището с ул. ВК с посока към кръстовището с ул. М преминал през необезопасена хлътнала шахта с остър ръб. Отразена като щета по автомобила е предна дясна гума с джанта. За събитието свидетелят подал уведомление до ищеца на същата дата – 28.05.2018 г..

Установява се от заключението на вещото лице по САТЕ, че стойността за възстановяване на вредите по автомобила, изчислена по средни пазарни цени, е в размер на 490,37 лева, Според вещото лице уврежданията се намират в причинно-следствена връзка с описания механизъм.

Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са настъпили именно поради попадането му повреме на движение в необезопасена и несигнализирана неравност на асфалта на пътното платно. Свидетелят, пряк участник в ПТП, дава показания за пряко възприетите от него обстоятелства и ясно установява механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице потвърждава, че от техническа гледна този механизъм е един от възможните за настъпване на уврежданията. Не са налице основания за съмнения в достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни, потвърждават се от останалия доказателствен материал и не се опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е обосновано, пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на експерта.

Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и обосновава изводите си на същите.

Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в населено място – гр. С, която е безспорно между страните, че е общински път, за чиято поддръжката отговорни са служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения / в случая на третото лице помагач – ПС“ ЕАД по силата на сключен Договор с 3 рег. № СО 15-РД-55-241/27.04.2015 г./, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В случая ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е резултат именно от бездействието на длъжностните лица, респ. изпълнителите по поддръжката, на които СО е възложила изпълнението на вменените й задължения по поддръжка изправността на пътя и обезопасяване на неизправните участъци. Доколкото е установено в производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.

Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, които съдът намира, че включват увреждания на предна дясна гума и джанта /изрично посочени в КП/, като конкретно в случая същите възлизат общо на сумата 322,38 лева, изплатена на застрахования собственик, и са в рамките на средните пазарни цени съгласно заключението на вещото лице.