Решение № 1 от 16.02.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Златоград, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Х. Административно наказателно дело № 20255420200052 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите ЗАНН

Постъпила е жалба от А. Р. Д. ЕГН **********, адрес: гр. Н., с. Е., чрез адв. В. Т., служебен адрес: гр. С., ул.“П. Д. П.“ №**, вх. *, партер, против Наказателно постановление № 25-0371-000287/28.07.2025 г. на Началник Група в ОДМВР С., РУ З.

В жалбата си жалбоподателят, чрез адв. Т. навежда твърдения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалноправните и процесуалните норми.

Наказателното постановление е издадено във връзка с това, че на 02.06.2025г. около 17:00ч. в гр. Н. на кръстовище, образувано от ул. А. С. и ул.

С. р., с посока на движение към центъра на град Н., управлявал личния си лек автомобил марка „С.", модел „Л.", с peг. № ********, като задминава движещия се направо в същата посока велосипед, марка ,,К.‘‘, черен цвят, управлявано от С. М. В. от с. В. д., общ. Н., предприема маневра завой на дясно към улица „С. р.", без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, не се съобразява с положението, посоката и скоростта на движещия се след него велосипедист В., като го удря със задна дясна част на автомобила си и реализира ПТП с пострадало лице – В.. По този начин е извършил предприемане на маневра, създал е опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях, 1 като впоследствие е създал ПТП, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В издадения АУАН и НП не е посочено къде спрямо А. Д. – жалбоподател, се е намирал другия участник в ПТП - С. М. В., а същевременно е посочено, че е реализирано ПТП, което като резултат не е въздигнат в съставомерен елемент на нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Адв. Т. посочва, че е допуснато несъответствие между словесното описаната фактическа обстановка и цитираното изпълнително деяние на нарушението.

Освен това, не са посочени обстоятелствата, при които то е извършено, за жалбоподателят не става ясно с коя точно маневра е нарушил нормата на чл.

25, ал. 1 от ЗДвП - дали със задминаването на велосипедиста или с предприетия завой надясно.

На следващо място, причиняването на ПТП не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, но е въздигнат в такъв в приложената санкционна норма - чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. С оглед това, адв. Т. и доверителя му намират, че административно наказващия орган е приложил санкционна норма, която не съответства на правната квалификация на деянието и в крайна сметка в наказателното постановление се е стигнало до неяснота дали се ангажира административната отговорност на жалбоподателя за това, че е реализирал ПТП или само за това, че е предприел някоя от двете маневри - заобикаляне и завиване надясно, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Не е ясно и коя от всичките хипотези по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е приел за осъществена АНО - с какви точно правила не се е съобразил А. Д. - пътни знаци, маркировка, предимство, заобикаляне и пр.

Адв. В. Т. посочва, че нарушенията, които са посочени са от категорията на съществените и винаги ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере в какво го обвинява административно наказващия орган и да организира по адекватен начин защитата си.

Също така, при съставянето на АУАН не са снети писмени сведения от свидетели - очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетел по съставянето на акта, също неочевидец, макар в протокола за ПТП да е отразено, че има установен свидетел.

Адв. В. Т. моли съда да приеме, че издаденото наказателно постановление № 25-0371-000287 от 28.07.2025 г. на Б. Н. К. - Началник група в ОДМВР - С., РУ - З.не отговаря на формалните изисквания на закона и са допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми, поради което моли съда да го отмени на това основание.

В съдебно заседание, чрез адв. В. Т., жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда да отмени атакуваното НП.

Въззиваемият не се явява и не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и 2 събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С атакуваното НП на А. Р. Д. е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 200лв., на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Постановлението е издадено въз основа на АУАН от 15.06.2025г. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по един и същ начин и е посочена една и съща нарушена разпоредба – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (АУАН, който е приложен по делото, е изпратен от РУ-З. като е изваден от папка и е перфориран точно върху текста за нарушената разпоредба. В електронната папка по делото при сканирането се установява, че АУАН е изпратен по този начин, въпреки това съдът приема, че като нарушена разпоредба е посочен чл. 25, ал. 1). В АУАН обаче не е посочен чл.

25 от кой закон е нарушен.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установява от приложената поделото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя и от ЗДвП.

В АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на 02.06.2025г. в около 17:00ч., тоест АУАН е издаден по-късно, а именно на 15.06.2025г., след извършване на проверка. По повод на тази проверка са изготвени докладни записки, като прави впечатление, че в докладна от датата на нарушението – 02.06.2025г., полицейският служител М. Д., който е и актосъставител, е посочил, че ,,Поради неспазване на дистанция, водачът на велосипеда В. удря вдясно в задната част, движещия се пред него автомобил, управляван от Д., вследствие на което пада и получава разкъсно-контузна рана на главата и съмнения за комоцио.‘‘ Посочва също, че пробата на В. е 0.58 промила алкохол в издишания въздух, а на Д. е отрицателна – 0.00. В констативния протокол за ПТП от същата дата същият полицай вменява нарушение на водача на лекия автомобил, че с поведението си не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движещия се след него ППС. Посочил е, че е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В докладна записка от 15.06.2025г. полицейският служител М. Д. отново сочи, че велосипедиста В. се удря в задна дясна част на автомобила, вследствие на което настъпва ПТП. На същата дата е и съставил АУАН срещу А. Д.. Тоест, прави впечатление едно лутане относно виновния водач.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М. К. Д., Д. Е. Х. и В. Ф.

У. – полицейски служители на РУ-З. С. Б. Д. – съпруга на жалбоподателя; В.

В. Д. и Р. М. В. – свидетели на произшествието, както и пострадалия С. М. В..

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и от същите приема за установено, че на 02.06.2025г., след обяд, А. Д. е карал съпругата си - свидетелката С. Д., от с. Е. до личния й лекар в гр. Н., за да й се постави инжекция. А. Д. е застигнал велосипедиста С. М. В., който карал велосипед по ул. ,,А. С.‘‘ и изпреварил В., след което предприел маневра-завой надясно към ул. ,,С. р.‘‘, при което велосипедиста се ударил в задна дясна част на автомобила на Д., и велосипедиста паднал. Преди В. да тръгне да управлява велосипеда, той и негов приятел изпили едно патронче ракия. В. щял да купи велосипеда от своя приятел и решил, че ще пробва велосипеда и ще отиде да 3 вземе още едно патронче ракия. Самият В. в съдебно заседание сочи, че ударът бил отзад, но уточнява и че нищо не помни. Признава, че употребява много алкохол и постоянно, като обяснява и за семейните си проблеми.

В съдебно заседание на 16.12.2025г. свидетелят С. В. е доведен в РСЗ.от Органи по охрана, но съдът не е извършил разпит на същия като свидетел, тъй като при тестването му за алкохол от органите на РУ-З. се установява, че същия е с концентрация 1.96 промила алкохол в издишания въздух. От гласните доказателства също се установява, че той постоянно употребява алкохол. В тази насока са показанията на свидетеля Р. В..

Съдът приема за установено, че велосипедиста В. се е ударил в автомобила, въз основа на показанията на полицейския служител В. У., който в показанията си сочи, че пострадалия казал само, че е паднал, но не е казал, че е бил ударен. Това обстоятелство се установява и от показанията на найблизо намиращия се свидетел В. Д., който сочи, че първо е минала колата и после колоездача зад колата. Колата вече го била изпреварила и искала да завие надясно, като почти била завила, когато колоездача просто се забил в колата. Колоездачът не опитал да намали. Свидетелят уточнява, че след като колата го изпреварила, тя се прибрала в дясна лента, карала в дясна лента 2-3 до 5м, след това завила надясно и тогава колоездача се ударил в колата.

Високата скорост на колоездача се установява и от показанията на Р. В..

Съдът е извършил оглед в съдебно заседание на записа от видеокамера, от който запис се установява изпреварването от лекия автомобил на велосипеда, установява се непрекъснатата линия, завиването надясно на автомобила, при което завиване се вижда, че велосипедиста пада, но на видеото не се вижда добре дали има удар между автомобила и велосипеда. За този удар сочи горепосочения свидетел Д..

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.

От всички събрани по делото доказателства не може по безсъмнен и категоричен начин да се установи, че А. Р. Д. е причинил ПТП с велосипедиста В., като го е ударил със задна дясна част на автомобила си.

Чисто практически е много трудно, когато автомобил изпревари велосипед, който велосипед се намира зад него, този автомобил да удари велосипедиста.

В конкретния случай се установява бързо каране от велосипедиста, който като водач, изпреварван от друго превозно средство следва да съдейства на изпреварването, дори това изпреварване да е на забранен участък. Няма спор обаче, че на това място е забранено изпреварването.

По делото е установено обаче, че велосипедистът е ударил лекия автомобил – самият актосъставител също се е лутал в обстановката преди да вземе решение кой е виновен.

Тоест, съдът приема че в случая липсва извършено административно нарушение от А. Д., каквото му е вменено с АУАН.

При описание на извършеното нарушение, както в АУАН , така и в НП, 4 е допуснато нарушение на процесуалния закон, тъй като самото нарушението не е описано достатъчно ясно.

Нормата на чл. 179 ЗДвП съдържа в себе си, както описание на нарушенията, така и санкцията. Актосъставителят и наказващия орган са допуснали нарушение, посочвайки че е нарушена общата разпоредба на чл.

25 от ЗДвП, вместо да посочат конкретното нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Нещо повече, след като в чл. 179, ал. 2 е предвидено нарушение по ал. 1, трябваше изрично да се посочи точно и ясно кое от няколкото нарушения, посочени в закона е извършил Д.. Това обаче не е направено, а е описано цялостното му поведение, а именно: предприемане на маневра-завой, не се съобразява с положението, посоката и скоростта на движещия се след него велосипед, удря го в задната част и реализира ПТП.

По този начин за наказания не става ясно кое точно нарушение е извършил.

При описание на нарушението са използвани елементи на фактическите състави на чл.25 и на чл.179, ал.2 от ЗДвП, а като нарушена норма е посочена само тази на чл.25 от ЗДвП.

По сходен случай има произнасяне на АДМС С. – Решение №359/21.09.2018 по к.а.н.д №171/2018г., като в това решение се приема, че следва в АУАН и НП да е посочено конкретно задължение по чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, което наказания не е спазил. Съдът е посочил, че е извършено процесуално нарушение, като е посочена като нарушена разпоредбата, общата такава по чл. 25 от ЗДвП, вместо разпоредбата на чл.