Определение № 484 от 26.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ИРЕНА К. като разгледа докладваното от ИРЕНА К. Въззивно частно гражданско дело № 20244000500388 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Р., ЕГН **********, със служебен адрес град Русе, *********, срещу Определение № 81/17.01.2024г. по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което въз основа на негова молба е изменено Определение № 497/31.05.2023г. по делото в частта за разноските, като ищецът С. А. К. е осъден да заплати на адвокат Д. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 4 696.80 лв. с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Г. по делото. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила необоснованост. Развиват се оплаквания, че съдът е игнорирал факта, че освен иска по чл.92 от ЗЗД, по делото са предявени още два обективно съединени /частични/ искови претенции – по чл.59 ЗЗД и по чл.82 ЗЗД, а при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена цената на всеки един от исковете поотделно, съответно цената на частичните искове в пълен размер в съответствие с разпоредбата на чл.2 ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото безплатната адвокатска защита е осъществена при действието на новата редакция на посочения подзаконов нормативен акт. Счита, че с оглед цената на предявените искове дължимото адвокатско възнаграждение по иска за неустойка е в размер на 3 754 лв. без вкл. ДДС, по иска по чл.55 ЗЗД възлиза на 1 300 лв., а по иска за претърпени вреди – на сумата от 6 250 лв. без ДДС, поради което общият размер на адвокатското възнаграждение за осъществената от него на ответника Т. Г. Г. защита е 11 304 лв. без ДДС 1 или 13 564.80 лв. с вкл. ДДС, доколкото е регистриран по ЗДДС. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което Определение № 497/31.05.2023г. бъде изменено в частта за разноските, като ищецът С. А. К. бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 13 564.80 лв. с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Г. по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ищцовата страна С.

А. К., чрез пълномощник – адвокат К. К., в който е заето становище за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания. Излага, че по делото липсва документ, от който да се обоснове извод коя от трите хипотези за безплатно оказване на адвокатска защита е налице, съответно наличието на условие за предоставяне на правна помощ при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Счита, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение на основание посочената разпоредба и поради липсата на данни по делото адвокат Р. да е оказал правна защита на този ответник. В случай, че се приеме, че същият е изготвил писмения отговор на исковата молба на ответника Т. Г. Г., то му се следва единствено възнаграждение по чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004г., евентуално такова по чл.6 ал.1 т.1 за устен съвет, а според чл.6 ал.1 т.3 – за проучване на дело с даване на мнение по него. Моли да бъде съобразен и факта, че по отношение на този ответник съдебното производство не е приключило с окончателен съдебен акт по същество, а е било прекратено още в началото му поради оттегляне на иска.

Срещу Определение № 81/17.01.2024г. по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе е постъпила частна жалба и от С. А. К., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адвокат К. К., в която се развиват оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Посочените съображения са идентични с тези, изложени от страната в отговора на частната жалба, подадена от адвокат Д. Р.. Прани искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което молбата на последния бъде оставена без уважение или му бъде определено възнаграждение съобразно действително оказаната по делото правна помощ на ответника Т. Г. Г..

Постъпила е и частна жалба от адвокат Д. Р. срещу Определение № 263/28.02.2024г. по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е оставено без уважение искането му за допълване на Определение № 81/17.01.2024г. чрез произнасяне по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение и на база цената на обективно съединените частични искове и чрез посочване на трите му имена, ЕГН, ДДС-номер и служебен адрес с оглед индивидуализирането му като носител на вземането по чл.38 ал.2 от ЗА. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и допусната в резултат на това необоснованост на съдебния акт. Прави искане за неговата отмяна.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С. А. К., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адвокат К. К., в който се заема становище за нейната неоснователност и се моли за отхвърлянето й.

2

След като разгледа подадените от адвокат Д. Р. и С. А. К. частни жалби срещу Определение № 81/17.01.2024г. по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе и изложените във всяка от тях доводи, както и съобрази изложеното в отговора, подаден от С.

А. К. и се запозна с материалите по делото, Великотърновският апелативен съд установи:

Посочените частни жалби са подадени в законоустановения срок, от активно легитимирани лица, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане. По същество се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.дело № 701/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по искова молба на С. А. К. срещу „ЕМ ТИ ДЖИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и Т. Г. Г., с която срещу двамата ответници са предявени три обективно съединени иска, квалифицирани от съда по чл.92 от ЗЗД с цена на иска 38 800.21 лв., по чл.55 от ЗЗД с цена на иска 1 000 лв., предявен като частичен от 10 000 лв. и по чл.45 от ЗЗД с цена на иска 1 000 лв., предявен като частичен от 70 000 лв. В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпила молба от адвокат Д. Р. с искане съдебните книжа, адресирани до ответника Т. Г. Г., да бъдат връчвани на него в качеството му на негов процесуален представител по пълномощие, като към молбата е приложено пълномощно, с което този ответник упълномощил адвокат Р. да го представлява и защитава по делото до приключването му във всички съдебни инстанции. В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от Т. Г. Г..

С Определение от 17.05.2022г., съдържащо се в протокол от проведено на същата дата първо съдебно заседание по делото, съдът прекратил производството по отношение на ответника Т. Г. Г. поради оттегляне на предявените срещу него искове, а адвокат Д. Р., като негов пълномощник, направил искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Определение № 497/31.05.2023г. съдът оставил без уважение.

Срещу посоченото определение е подадена частна жалба от адвокат Д. Р., имаща характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК, с която е направено искане за изменение на Определение № 497/31.05.2023г. в частта за разноските, като бъде уважена претенцията му за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.38 ал.1 т.3 хипотеза втора от ЗА в общ размер от 13 564.80 лв. с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответника Г. в производството при съобразяване цената на всеки от предявените три обективно съединени иска.

С обжалваното определение Окръжен съд-Русе е изменил Определение № 497/31.05.2023г. по делото в частта за разноските, като е осъдил ищецът С. А. К. да заплати на адвокат Д. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 4 696.80 лв. с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ответника Т. Г. Г. по делото.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде 3 удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва това обстоятелство да бъде установено от данните по делото. Изявлението за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38 ал.2 от ЗА е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 от ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Противно на изложеното в подадената от ищеца в първоинстанционното производство частна жалба, с молба с вх. № 6133/23.06.2023г. адвокат Р., действащ в качеството си на процесуален представител на ответника Г., е представил по делото Протокол от 15.06.2023г. за приемане на извършена работа, подписан от двете страни по договора за адвокатска защита, в който се съдържа изявление на доверителя за сключен между тях устен договор за адвокатска защита и съдействие, по който довереникът се е съгласил на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА поради близките си приятелски отношения с доверителя безплатно и безвъзмездно да го представлява и защитава по гр.д. № 701/22г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и че в изпълнение на поетите по договора задължения довереникът е извършил проучване на материалите по делото, провел е три устни консултации с доверителя и е подал подробен и мотивиран отговор на исковата молба, съответно е информирал последния за постановяване на благоприятното за него окончателно определение за прекратяване на производството.

С оглед изложеното, адвокатът има право на възнаграждение за положения труд и искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на този ответник по делото правилно е счетено за основателно.

При определяне на неговия размер следва да бъде съобразено решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. чл. 4 § 3 от ДФЕС. Съгласно цитираното решение, имащо задължителен характер по правилото на чл.

633 ГПК, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/2004г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101 § 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В същото решение е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като 4 нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи нейни последици.

Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, § 1 от ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Заключено е, че с оглед абсолютната нищожност на подобно споразумение националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 ЗА, установяваща задължение за съда да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения по наредбата, без възможност да прецени вида и количеството извършена работа, както и правната и фактическа сложност на делото, следва да се приеме за ограничаваща конкуренцията практика, в нарушение на чл.