Решение № 386 от 09.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Варна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20243100900704 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, чрез адвокат М. Ц., АС Димитровград и съдружници, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №84, ет.4, срещу К. С. М., ЕГН: **********, с адрес: ****, с която съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи нa ищеца сумата в размер на 38 122.15 лева, формирана от сбора на сумите, както следва: 34 417.77 лв. главница, 1 505.77 лв. възнаградителна лихва за периода 18.04.2023г. – 08.01.2024г. и 2 198.61 лв. мораторна лихва за периода 18.04.2023г. – 08.01.2024г., произтичащи от договор за потребителски кредит Nº FL1346529/17.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че К. С. М. е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 17.01.2023 г. с „Юробанк България" АД договор за потребителски кредит Nº FL1346529.

Съгласно сключения договор, кредитополучателят е ползвал отпуснат кредит в размер на 35000лв, като същият е следвало да бъде върнат на 96 равни месечни вноски с крайна дата 17.01.2031г. На дата 18.04.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на 1 дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 18.04.2023 г. С оглед на формираното просрочие банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 20.10.2023 г. с връчена покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК в Районен съд – Варна задължението по кредита е било в размер на 38122.15 лв, от които: - 34 417.77 лева дължима главница за периода 18.04.2023г. до 08.01.2024г. - 1 505.77 лева дължима възнаградителна лихва за периода 18.04.2023г. до 08.01.2024г. - 2 198.61 лева мораторна лихва за периода 18.04.2023г. до 08.01.2024г. Посочените суми се претендират от „Юробанк България" АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 20.10.2023 г. - датата на връчване на поканата до длъжника.

На основание заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от "ЮРОБАНК България" АД, Районен съд - Варна е образувал и разгледал производството по ч. гр. д. № 556/2024г. и издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу К. С. М., ЕГН: **********.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с разпореждане Nº 47960/21.11.2024 г. по ч. гр. д. 556/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Към датата на подаване на исковата молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът К. С. М., чрез назначен особен представител адвокат Ц. К. Л. към Адвокатска колегия – Варна, не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът депозира писмена молба, с която поддържа иска си и моли за уважаването му.

Ответникът К. М., не се представлява от назначения му особен представител.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 904/19.06.2025 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

2

Установява се от представените по делото доказателства, че с договор за потребителски кредит № FL1346529 от 17.01.2023 год. „Юробанк България“ АД е предоставила на К. С. М. потребителски кредит за текущи нужди в размер на 35 000 лева, от която сума в размер на 28 200 лева с цел предсрочно погасяване на задължения към ПИБ, срещу задължението на кредитополучателя да върне ползваната сума, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Възнаградителната лихва по кредита, уговорена в чл.3 от договора, е формирана като сбор от РЛП „Прайм“ на банката, който към момента на сключване на договора е 0.650 %, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.900 %, като определяният от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно Методологията на банката подлежи на преразглеждане на тримесечнна база. Посочено в чл.3, ал.9 от договора е и ГПР по отпуснатия кредит в размер на 7.79 %, както и общата дължима сума, изчислена към датата на сключване на договора, в размер на 46 694.27 лв. и са посочени допусканията, при които е изчислена стойността на ГПР. Договорени между страните са и условията, при които банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Представен по делото е и подписан от кредитополучателя погасителен план, видно от което месечната погасителна вноска е формирана от вноска за главница, вноска за лихва и застраховка.

От назначената по делото ССчЕ, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че сумата по кредита в размер на 35 000 лева е усвоена от кредитополучателя. Установява се също така, че към 08.01.2024 г. плащанията по договора за главница са в общ размер на 582.23 лева, а за договорна лихва в размер на 390.38 лева, като последното извършено от кредитополучателя плащане е на 18.04.2023 год., когато е погасена частично лихва в размер на 67.97 лева. След тази дата задължения те са погасявани. В дадените в открито съдебно заседание обяснения, вещото лице пояснява и размера на просрочената сума за главница към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а именно 1 897.13 лева, формирана от падежирали и непогасени вноски за главница. Към обявяване на предрочната изискуемост на кредита общото задължение по кредита възлиза в размер на 36 114.16 лева, от които главница в размер на 34 417.77 лева, редовна договорна лихва за периода 17.03.2023-20.10.2023 год. в размер на 1 505.77 лева /за посочения в исковата молба период 18.04.2023-20.10.2023 год. в размер на 1414.56 лева/ и мораторна лихва за периода 18.04.2023-08.01.2024 год.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ.

Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното 3 по ч.гр.д. № 556/2024 год. по описа на РС-Варна, 25-ти състав.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи вземането си срещу длъжника /ответник/.

Основавайки исковата си претенция на обявен предсрочно изискуем договор за потребителски кредит, ищецът представя същия. Установено по положителен начин по делото посредством проведената ССЕ усвояването на посочената в договора сума, както и че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение длъжникът е допуснал забава в плащанията по договора. Поради последното, на основание чл. 14 от договора, банката е упражнила правото си да направи цялото вземане за изцяло предсрочно изискуемо.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При сключване на процесния договор няма данни ответникът да е действал във връзка с упражнявана от него търговска дейност или професия, поради което и съдът приема, че той е потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР към ЗЗП и съответно чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение и доколкото не е налице някое от изключенията по чл.4 ЗПК, следва да се приеме, че ЗПК намира приложение по отношение на процесния договор.

Според изискванията на приложимия закон, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите (чл.11, ал.1 т.10 ЗПК). Видно, годишният процент на разходите представлява част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия, на основание чл. 22 от ЗПК.

Същевременно, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти. Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти, законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички случаи на потребителско кредитиране- чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на 4 формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая, към заявлението е представен договор за потребителски кредит № FL1346529 от 17.01.2023 год. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.9 от договора, ГПР е посочен само като цифрова величина, при допусканията (ал.10 на чл.3), че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен и Банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения, лихвите и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичавнето на срока на договора, плащанията ще се извършват съобразно датите и условията, изисквани от банката и лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора за кредит, са тези с най-ниски стойности. Последното е достатъчно, поради изложеното по-горе, да се приеме, че договорът не отговаря на императивните изисквания на закона. Не е достатъчно споразумението да съдържа само цифровата величина на ГПР, а следва да е ясно кои са компонентите, включени в тази величина. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР /независимо дали фактически ГПР съответства на тези разходи/, потребителят се явява лишен от възможността да извърши свободен пазарен избор, преценявайки други сходни продукти. Пропускът се приравнява на липса на ГПР.