Протокол № 520 от 14.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 520 гр. Пазарджик, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500563 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Не се явява жалбоподателят И. П. В. – редовно призован. Явява се лично П. И. В.. За тях се явяват адв. Б. Д. - редовно упълномощена и адв. Н. Б. – редовно упълномощен.

Не се явява ответникът Д. М. Д. - редовно призован. За него се явява адв. П. И. – редовно упълномощен.

Явява се вещото лице С. Б..

АДВ. Д.: Няма процесуална пречка. Да даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 492/10.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20225220101466/2022 г. по описа Районен съд – Пазарджик са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на И. П. В., с ЕГН ********** от с. В., ул. „П.“ № ** и П. И. В., с ЕГН ********** от с. В., ул. „П.“ № **, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр. П., ул. „Ц.С.“ №**, кантора ** - адвокат Б. Д. , против Д. М. Д., 1 с ЕГН ********** от с. В. ул. „Ч.“ № **, с правно основание чл. 109 от ЗС, с искане да бъде осъден ответникът Д. М. Д. да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с. В., като продъление на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298, да преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад вратата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа им до техните имоти, посредством улицата тупик до осова точка № 59, а в случай, че ответникът Д. М. Д., с ЕГН ********** откаже премахването на металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ XVII-292 по плана на с. В. като продължение на границата на УПИ XVII-292 с УПИ XX и достигаща до УПИ ІІ-298 - да заплати равностойността на това премахване, което да бъде извършено, първоначално за сметка на ищците по делото, заедно или по отделно от И. П. В., с ЕГН ********** от с. В., ул. „П.“ № ** и П. И. В., с ЕГН ********** от с. В., ул. „Първа“ № 13, като неоснователни.

ОСЪДЕНИ СА И. П. В., с ЕГН ********** и П. И. В., с ЕГН ********** – и двамата от с. В., ул. „П.“ № ** да заплатят на Д. М. Д., с ЕГН ********** от с. В., разноски по делото в общ размер на 950 лева за първата инстанция.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Б. Ч. Д., като пълномощник на И. П. В. и П. И. В. с излоение оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че не кореспондира с доказателствата по делото, а именно: че ищците не са доказали твърденията, че металната врата е поставена напречно на улицата тупик, като по този начин я заграждали. Напротив. От събраните доказателства това било безспорно установено.

Не кореспондирал със събраните доказателства изводът на съда, че частта от поземления имот, отреден за въпросната улица, бил частна собственост, а не общинска собственост.

Коментират се доказателствата, с краен извод, че тази част не е част от имота на ответника. В тази връзка, макар и в края на жалбата, тезата на жалбоподателите е, че тъй като улицата е проектирана по време на действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ и прилоЖ.е намират нормите на тези законни.

Съгласно § 77 и § 78 от ППЗПИНМ - очуждените части от имотите се отстъпват безвъзмездно от собствениците на имотите, а регулационният застроителен план има непосредствено очуждително действие, поради което всъщност и се претендира, че тази част от имота още с влизането на плана в сила е станала държавна собственост, а не частна, както е приел Районният съд.

Твърди се още, че неправилно Районният съд не е допуснал поисканата допълнителна експертиза и това се отразило на правилността на решението. В тази връзка е поискано назначаването на експертиза пред въззивната инстанция. Цитирани са големи части от решението в обемната 2 жалба.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъде уважени.

Претендират се присъждане на разноски пред двете инстанции.

Поддържа се искането за допускане на експертиза.

С определение на Окръжен съд - гр. Пазарджик от 03.10.2023 г. такава експертиза е допусната по част от формулираните въпроси от жалбоподатели и въпрос от съдебния състав.

Постъпило е заключение от вещото лице Б. на 01.11.2023 г.

От адв. Д. е постъпила и писмена молба, с която прави отвод на вещото лице Б. заради това, че пред Районния съд тя била изготвила заключение, но не била отговорила на поставените въпроси и доверителите й имали съмнения относно достоверността на отговорите пред настоящата инстанция.

Постъпило по този повод е и становище от адв. И., който счита това искане за неоснователно и мотивите, с които се иска, счита за голословни.

В законния срок е постъпил писмен отговор от адв. И., като пълномощник на Д. Д., с искане решението на Районния съд да бъде потвърдено. Анализират се подробно относимите текстове от ЗПИНМ и ППЗПИНМ и тяхното развитие, като е цитирана обемна практика на Върховния съд и на Конституционния съд, отнасяща се до тези текстове.

Прави се анализ на доказателствата с краен извод, че въззивната жалба е неоснователна.

Няма доказателствени искания.

Претендира се присъждането на разноски.

Прави се възраЖ.е за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателите в настоящата инстанция.

АДВ. Д.: Аз поддържам подадената въззивната жалба. Поддържам и искането за отвод на вещото лице.

АДВ. Б.: Поддържам жалбата и искането за отвод на вещото лице, като в добавка към това искане, моля да бъде приет безспорния факт, който установихме, че предишния път пред Районен съд вещото лице беше транспортирано от другата страна, без за това да знаем ние, а таксито е заплатено на вещото лице също от другата страна, защото тези разноски даже не са включени в списъка й с разноските. Тези факти ни навеждат на обстоятелството, че вещото лице е предубедено, с оглед на което Ви молим, да приемете, че с цел гарантиране на справедлив съдебен процес, следва вещото лице да бъде заменено с друго. Показателен е и фактът, че вещото лице не представя цветни копия за плановете и прилоЖ.ята, които прилага към експертизата за нас с оглед да бъдем затруднени и да не можем да 3 защитим тезата си. Ще имаме въпроси към експертизата след като евентуално се приеме, изслуша или след като я оспорим. Оспорвам така подадения отговор. Нямам възраЖ.я по извършения доклад.

АДВ. Д.: Поддържам изцяло казаното от колегата. Нямам възраЖ.я по доклада.

АДВ. И.: Категорично не отговаря на истината заявеното за вещото лице. Аз поне не съм возил вещото лице. Поддържам си писмения отговор.

Вътре подробно съм цитирал практика, защото въпросната практика, цитирана във въззивната жалба категорично не е относима за този случай – за въпросните 6 метра. Описал съм го и практически и с решения на същия съдия докладчик. Искам само да допълня следното нещо, което не е отразено в писмени я отговор. Считам за неоснователно искането за замяната на вещото лице, защото то е абсолютно голословно. Още повече, че беше изказано твърдение че страната – аз или г-н Д. сме транспортирали вещото лице, което категорично не е вярно.

В. Л. Б.: Не е вярно това, което каза представителя на жалбоподателите.

Аз пътувам от П. с транспорт, даже колата беше таксиметрова, така че имам доказателства в този смисъл.

АДВ. И.: Бих добавил само, че това не е първия път, в който се иска отвод на вещото лице от г-н Б.. Ние имаме доста дела. Постоянно се иска отвод. Постоянно се твърдят неистини с надеждата, че нещо може да е истина – това е. Няма абсолютно никаква истина в твърдението му.

АДВ. Б. (реплика): И при искането ми за отвод, тя си го направи сама.

Довършвам репликата, тъй като се каза „бих добавил“.

Съдът отправи забележка към процесуалните представители на страните да спазват реда в залата.

В. Л. Б.: Аз не намирам нищо, което да не е вярно в това, което съм написала в заключението. Не намирам основания за отвод. Не се отвеждам от експертизата.

Съдът намира за неоснователно искането за отвод на вещото лице Б.. На първо място не отговаря на истината твърдението в писмената молба на адв.

Д., че вещото лице не е отговорило на поставените въпроси пред Районния съд. Видно от протокола от съдебното заседание, в което е приета експертизата пред Районния съд, на вещото лице са задавани въпроси, които не са били предмет на изследване на експертизата. Именно поради това въззивният съд допусна изслушването на допълнително заключение с допълнително поставени въпроси. На второ място липсват доказателства за твърдението, че вещото лице е било транспортирано до мястото на извършване на изследването от ответната страна. Вещото лице Б. заяви, че е стигнала до мястото с таксиметров автомобил, ползвайки неговите услуги.

Самото вещо лице заяви, че не си прави самоотвод от разглеждането на 4 експертизата.

Въззивният съд намира, че не са налице пречки вещото лице да бъде изслушано, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на вещото лице С. Б..

Съдебният състав преминава към изслушване на експертизата.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва

С. Г. Б. – ** г., българка, бълг. гражданка, неосъждана, без родство със страните по делото

На вещото лице се разясни отговорността по чл. 291 от НК.