Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260035 от 22.09.2020, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 1529/2019
Вид
Решение № 260035
Подписан
22.09.2020
В сила
17.10.2020
Състав
МАЯ АНДОНОВА МИЛЕНКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............................. гр. К.,21.09.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

К.ският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря

Цветанка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1529 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството си на управител на „К.***, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“И.№*, чрез адв. Е.П. от САК обжалва наказателно постановление №10-0000952/04.10.2019 г. , издадено от **** на дирекция“И.по т.” гр. К., с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева за административно нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Иска се отменяне на постановлението. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се твърди назоконосъобразност по същество на атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез своя повереник ю.к. Г., оспорва жалбата. Приема, че ЮЛ е осъществило състава на соченото административно нарушение и че законосъобразно е ангажирана отговорността му.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 05.06.2019, по повод сигнал за трудова злополука на дърводобивен обект в мах.“Т.“, общ.Т., служители на Д“ИТ“ К., свидетелите Л.И. и Р.Я., извършили проверка на обекта. На място било установено, че работещите на обекта лица имат сключени трудови договори от същата дата с „К. **“***. В тази връзка, на мястото на проверката работниците Г.Г. и В. К. попълнили декларации във вр. с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ и чл. 39, ал.1 и чл. 40, ал.1 от АПК и чл. 110 от ДОПК , в която декларация декларирали , че работят в „К.*****, считано от 05.06.2019 г. Във връзка с извършването на документална проверка на дружеството е насрочена допълнителна проверка на 19.06.2019 г. в хода на която са представени трудовите договори на работниците, справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.3 от КТ, уведомления по чл. 62, ал.3 от КТ . В хода на извършената на 19.06.2019 г. проверка по документи контролните органи установили редица нарушения на трудовото законодателство сред които и това, че лицето Г.Г. е допуснат от работодателя да изпълнява трудовите си задължения като „общ работник, горско стопанство“ без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено в ТД НАП. Трудовият договор между „К.****и Г.Е.Г. е сключен на 04.06.2019 г. и заверен в ТД на НАП на 05.06.2019 г. в 17:03 ч./ след извършване на проверката на дърводобивния обект, на който Г. е установил да престира труд/.

На 19.06.2019 г. до управителя на дружеството е изпратена покана да се яви на 01.07.2019 г. Д“ИТ“ К. за съставяне и връчване на АУАН. Получена е от Дж. К. на дата 20.06.2019 година, като самото получаване е удостоверено чрез подпис върху обратната разписка. На 08.07.2019 година инж. Р.Й.Я. е съставил АУАН № 10-0000952 , в който описал установеното при проверката. АУАН е съставен в присъствие на управителя на дружеството, но същият отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписа на св. А.К.. На 12.07.2019 година така съставения АУАН е получен и съобщението за предявяването му е подписано от Дж. К..

По АУАН в Д“ИТ“ са представени писмени възражения, в които се сочи, че описаното в АУАН лице – Г.Г. е имал връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ.

Въз основа на така съставения

АУАН, на 04.10.2019 г. ****** на Д“ИТ“ К. издал атакуваното в настоящото производство НП№10-0000952.

За описаното в НП нарушение, на осн. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ на „К.****е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. НП е връчено на представител на дружеството с известие на 08.10.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка, и от показанията на свидетелите И., Я. и К. . Липсва противоречие между гласните доказателства относно описаните в АУАН факти.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство. Двата акта са издадени от компетентни органи и при спазване на предвидените давностни срокове по чл.

34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица. Същите са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл.

57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им. Не са релевирани и възражения от страна на дружеството-жалбоподател в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима. Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност е установен в чл. 63, ал.2 от КТ, според който: „Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“ Сред изброените в ал.1 от същия текст на КТ документи е и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Наказващият орган е приел, че жалбоподателят , в качеството си на работодател, е нарушил цитираната забрана допускайки до работа посоченото лице Г.Е.Г. без да му е предоставил копие от заверено от ТД НАП уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ.

Недоказано и житейски нелогично се явява твърдението на жалбоподателя , че работникът Г. е допуснат на работа след предоставяне на цитираното уведомление. Проверката в обекта е извършена на 05.06.2019 г. в рамките на работния ден , като според попълнената от самия работник декларация работното време е от 08:00 ч. до 17:00 ч. От представените по делото писмени доказателства - Писмо от ТД на НАП София

– офис К. с изх.№ Е-15-1/17.06.2019 г. / л.17 от делото/ уведомлението по чл. 62 от КТ за Г.Е.Г. е генерирано в програмен продукт СУП с документ №103901900941330 на 05.06.2019 г. в 17:03 ч., т.е след проверката извършена от служителите на Д“ИТ“К..

Безспорно се установи извършването на твърдяното административно нарушение от обективна и субективна страна. Доказа се, с всички събрани по делото доказателства, които съдът цени изцяло като годни и обективни, че на 05.06.2019 г. в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ жалбоподателят е допуснал до работа лицето Г.Е.Г., с ЕГН

– ********** без да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ „работодател, който наруши разпоредбите на чл.

62, ал. 1 или 3 и чл.

63, ал. 1 или ал.

2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение“. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен в предвидения в закона минимум, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

Предвид изрично направеното искане, на основание чл.

63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.

37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският районен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-0000952/04.10.2019 г. издадено от **** на Дирекция “И. по т.” гр. К., с което на „К.**“****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от Е.И.К., с ЕГН – **********, в качеството му на управител, на основание чл. 416, ал.5,вр с чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от