Решение № 859 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100101774 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. Х. Р. с ЕГН ********** от с.С. и Г. Г. А. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Г.

Х. Р., чрез пълномощник адв. Красимир Стоянов Кацарски от АК-Бургас, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, офис 316 против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София 1172, бул.

„Г.М.Димитров“ № 1, да бъде осъдено да заплати в полза на Г. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на ПТП на 30.05.2020г. на път в област Бургас, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и в полза на Г. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на ПТП на 30.05.2020г. на път в област Бургас, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 30.05.2020 г. около полунощ на третокласен път № 7006 км 7+351 в неизвестна посока при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № А 59 44 КХ, водачът и собственик Г. А. А. с ЕГН *** на прав участък и при сухо платно, изгубил контрол над управляваното МПС, нарушил правилата за движение и се ударил в преграда (крайпътно дърво) вдясно по посока движението си. Причинени са увреждания на пътувалата на предна дясна седалка негова спътница на семейни начала Г. Р.: счупване на ляв латерален кондил на табията и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, като е било затруднено движението на левия крак за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Пътувалото на задната седалка дете Г. А. е 1 получило разкъсно-контузна рана на челото и лявата буза, разкъсвания на ляв, долен клепач, рана под лявото око, като следва да се възстанови за около 30 дни. На водача Г.А. е бил съставен АУАН и издадено наказателно постановление, което е било отменено с решение № 433/ 22.03.2021г. по КНАХ № 368/2021г. на Административен съд – Бургас. Било е образувано ДП № 11/2020г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе, което е било прекратено по искане на пострадалата.

Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица със срок на покритието, обхващащ датата на станалото ПТП. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ, на 18.04.2022 г. ищците са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. По така отправените претенции са били образувани щета № 0801-002138/ 2022-01 и № 0801-002138/ 2022-02, по които на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. С уведомления изх.№ 3212/ 28.06.2022г. и изх.№ 2408/ 13.05.2022г., на основание чл.106 ал.3 от КЗ, застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, вкл.краен акт на наказателен съд или прокуратурата за приключване на воденото досъдебно производство. Въпреки невъзможността за ищците да предоставят такива, ответното дружество не е заявило дали ще изплати обезщетения.

Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължават да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилите увреждания.

В предоставения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспори съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП. На второ, направено е възражение за съпричиняване от страна на Г.Р., която със своите действия е нарушила чл.137а ал.1 от ЗДвП, тъй като пътувала без поставен предпазен колан, какъвто имало в автомобила.

Неспазването на цит. правни норми от страна на Г.Р. е допринесло в значителна степен за получените телесни повреди. Ищцата е нарушила и чл.137в ал.3 от ЗДвП, като не е поставила пострадалия Г. в обезопасително столче, с което е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат за детето. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на присъдените обезщетения следва да се намали с оглед приетия процент на принос. Трето, не е доказана вината на водача на причинилото ПТП превозно средство. Липсва влязла в сила присъда или друг съдебен акт, с който да е установен механизма на ПТП, както и съставомерността на деянието. Четвърто, недоказани са настъпилите увреждания на пострадалите, като се оспорва техния интензитет и продължителност. Ищцата е имала предишна травма и заболявания, които са допринесли за по-продължителния период на възстановяване. Пето, излага се от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова 2 претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираните обезщетения не съответстват на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което са незаконосъобразни (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновани (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишени по размер.

В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер. Шесто, не се дължат претендираните лихви, предвид акцесорния им характер спрямо търсените обезщетения. Самият застрахован – Г. А., не е уведомил застрахователя, а е напуснал местопроизшествието. Отговорността на застрахователя произтича от отговорността на прекия извършител на ПТП и поради това ищците не биха могли да получат от ответника повече, отколкото могат да получат от прекия извършител.

С определение № 899/ 29.03.2023г. като трето лице – помагач на ответната страна беше конституиран Г. А. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., община С..

Същият не депозира писмено становище, не направи доказателствени искания.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, както и съдебно-медицинска експертиза. Подробни доводи бяха развити в пледоарията.

В съдебно заседание ответната страна чрез своя процесуален представител заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебноавтотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

Третото лице – помагач се яви лично в съдебно заседание, като счита, че исковете са основателни и доказани по размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че са били заведени щета под № 0801-002138/ 2022-01 и № 0801-002138/ 2022-02, като претенциите са с вх.№ 1585/ 18.04.2022г. (л.6-7 по делото).

Исковата молба е постъпила в съда по повод липсата на произнасяне от застрахователя.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че ищцата Г. Х. Р. е майка на ищеца Г. Г. А., а третото лице Г. А.

А. е негов баща (л.15-16). Не се спори и относно това, че е налице застрахователно правоотношение между ответника и водач Г.А. по повод ЗЗГО полица № 3

BG/30/119002986812 със срок на покритието 26.10.2019 г. – 25.10.2020 г. (непредставена).

Според Наказателно постановление № 20-0454-000230/ 02.07.2020г. издадено от началника на РУ към ОДМВР – Бургас (л.32), на Г.А. за допуснато нарушение на чл.123 ал.1, б.А от ЗДвП е наложено наказание глоба от 50 лв. и за нарушение на чл.123 ал.1, т.2 б.Б от ЗДвП глоба от 100 лв., като същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С влязло в сила решение № 433/ 22.03.2021г. по адм.д.№ 368/2021г. по описа на Административен съд – Бургас, наказателното постановление е било отменено изцяло.

Образуваното ДП № 114/20г. по описа на РУ – Сунгурларе, пр.вх.№ ТОК-397/20г. по описа на РП-Бургас, ТО-Карнобат е било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при РП-Бургас на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.9 от НПК и чл.199 от НПК по искане на пострадалата Г. Р.. Приложена е съставената медицинска документация за Г. Р.

(л.102-105).

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.84-87), лекият автомобил м.“Опел Корса“ е фабрично оборудван с предпазни колани и въздушни възглавници. Спец.механизъм за поставяне на детско столче за този модел не е предвиден. Подробно са описани последствията за пътувалите в автомобила лица, при челния удар в крайпътно дърво предвид липсата на поставени обезопасителни колани.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.88-94), вещото лице д-р Х. Х. е описал констатираните наранявания по телата на пострадалите ищци съобразно приложената мед.документация, както и сроковете за възстановяването им.

Причина за настъпилите увреждания са преки удари с интериора в автомобила, т.е. описаните увреди са в пряка връзка с претърпяното ПТП. Няма признаци, че ищците са били с поставени предпазни колани, а детето е било в детско столче.

Според показанията на свидетеля К. В. – майка на пострадалата и баба на детето, след като научила за катастрофата тръгнала за С., където след една нощ се прибрала с детето в С., а ищцата останала още 3-4 дена. Г. бил целият в кръв. Г. Р. била със счупен крак и рана, на легло, с подлога около 40 дни, като свидетелката се грижела и за двамата пострадали. Още 3-4 месеца се придвижвала с патерици. И сега понякога се налагало свидетелката да ходи при дъщеря си да ѝ помага, защото още изпитва болки. Грижела се и за другото дете на дъщеря си, което тогава било на годинка.

Представените доказателства водят до извода за частична основателност на исковете. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на л.а. с рег.№ А 59 44 КХ.

Механизмът на настъпилото ПТП беше отчасти установен в приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза, с която съдът следва да се съобрази и на която се позовава 4 изцяло. На посочения пътен участък Г.А. е загубил контрол върху управлявания автомобил и след като е излязъл вдясно от пътното платно, се е ударил челно в крайпътно дърво. На предната дясна седалка без поставен предпазен колан се е возила пострадалата Г.Р., а на задната седалка също без поставен колан и без да се намира в детско столче пострадалото дете Г.. Пътувалата от дясната страна Г.Р. е получила: - счупване на ляв латерален кондил на табията и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лявата подбедрица, като е било затруднено движението на левия крак за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Пътувалото на задната седалка дете Г. е получило: разкъсно-контузна рана на челото и лявата буза, разкъсвания на ляв, долен клепач, рана под лявото око, като следва да се възстанови за около 30 дни.