Присъда № 49 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 49/19.03.2026г., постановена по НОХД № 7119/2025г. по описа на

Пловдивски районен съд, VІ н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р. С. Д. – роден на ***г. в гр. Р., живущ в с. ****, б., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че в периода от 22.10.2022г. до 26.10.2022г. включително, при условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Т.Л. и А. Г.

Л. и с това причинил имотна вреда в общ размер на 400,00 лв. на А. Г. Л., както следва:

На 22.10.2022г., в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Г.Т.Л. и А. Г. Л. и с това на 23.10.2022г. причинил имотна вреда на А. Г. Л. в размер на 100 лв.;

На 26.10.2022г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у А. Г. Л. и с това на 26.10.2022г. причинил имотна вреда на А. Г. Л. в размер на 300 лв. – престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по безспорен и категоричен начин. Тъй като производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК и направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, редуцирано по реда на чл. 58а от НК и то да бъде в окончателен размер от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Предлага също на основание чл.59 от НК, да се приспадне времето, през което същият е бил задържан на основание ЗМВР и с наложена му мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Сл. защитник на подс.Д. – адв.С. не коментира фактическата обтановка, изложена в обвинителния акт, като приема обвинението за доказано. Навежда твърдения, че са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, като моли Съда да наложи минимално наказание, с оглед ниския размер на щетата.

Подс.Р. Д. се признава за виновен, изказва съжаление за стореното и моли Съда да му наложи минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р. С. Д. е роден на ***г. в гр. Р., живущ в с. ****, б., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Св.Г. Л. живеела в с.****. В домът си тя се отоплявала на печка с пелети.

По тази и причина в началото на отоплителният сезон за зимата на 2022/2023г. тя започнала да търси да си закупи пелети. На 22.10.2022г. в св.Г. Л. видяла в социалната мрежа „Фейсбук“ обява за продажба на пелети на цена от 500 лв. за тон, тъй като цената я устройвала тя решила да се свърже с посоченото лице за контакт. Чрез приложението „Маркетплейс“ същия ден се свързала със лице представило се с имена „И.С.“, зад което всъщност стоял подс.Р. Д.. В хода на протеклата комуникация, под формата на текстови съобщения, по между им св.Г. Л. и подсъдимия, който се представял като „И.“ я въвел в заблуждение, като обяснил че базата за производство на пелети се намирала във гр.Враца, а цената им била 500 лева за тон. Св.Г.Л. се поинтересувала и за произхода на продукта т.е. от каква дървесина са направени пелетите, след което разговорът им приключил, като тя се съгласила на офертата, която била значително по-ниска от тази за същия продукт на пазара в момента.

Малко по-късно същия ден – 22.10.2022г. подс.Д., представящ се все още с името “И.“ отново, чрез мобилно приложение „Месинджър“ влязъл в контакт със св.Г. Л. и продължил да поддържа заблуждението у нея за предлагани пелети на изгодна цена, като обяснил, че за да се запази офертата в този вид и да получи тя пелетите на посочения от нея адрес, ще следва да заплати капаро от 100 лв. При този разговор „И.“ дала на св.Г.Л. телефонен номер, а именно +****, на който трябвало да се обади за да уговори плащането на капарото и бъдещата доставката и доплащане на пелетите при получаването им. На този телефонен номер, вече за гласова комуникация, отговарял също подс.Р. Д., който се представил като баща на „И.“. Той отново потвърдил условията на офертата и заявил, че от 24.10.2022г. цената за тон пелети вече ще е 750 лв., а не както до момента 500лв.. От този момент насетне следвало контакта да се осъществява само с него. Тъй като в селото в което живеела св.Г.Л. нямало създадена възможност да извърши превода на исканото капаро от 100 лв. тя веднага се свързала по телефона със синът си св.А. Л., който живеел в гр.Пловдив. На него тя разказала за офертата за пелети и постигнатите до момента уговорки за плащане на капаро. Още същия ден – 22.10.2022г., подс.Д. се свързал по телефона със св. А. Л. и пред него отново потвърдил офертата за продажба на пелети с което и у него възбудил заблуждение, че има такива за продан, което не било вярно, той всъщност нито имал налични, нито произвеждал такива. След като и св. А. Л. бил успешно заблуден, че подс.Д. има налична предлаганата стока ще я достави, двамата се уговорили чрез системата за разплащане „Уестър Юнйон“ той да преведе сумата от 100лв. капаро за един тон пелети. След няколко неуспешни опита от страна на св. А. Л. да преведе исканата сума той отново се свързал с подс.Д.

2 по телефона и двамата се уговорили сумата от 100лв. да бъде преведена по сметка **** на името на Й.И.Я. в „Изи Пей“, която реално се ползвала от подсъдимия. На 23.10.2022г. св.Ал.Л. превел исканата сума от 100лв..

В следващите дни подс.Р. Д. се свързал със св.Г. Л. като казал, че има проблем и че за да може счетоводителката му да издаде фактура за превоза на пелетите е необходимо да бъдат изпратени и останалите пари, а именно 400 лева, а не те да бъдат заплатени при доставката, както била първоначалната уговорка. Св.Г. Л. го насочила към синът си св. А. Л., който провел разговор с подсъдимия на 26.10.2022г. в разговора им подс.Д. успял да го въведе в заблуждение, че има проблем със счетоводството, какъвто реално нямало, и това налагало остатъка от цената за тон пелети да се плати сега, а не при доставката им. В този разговор подс.Д. продължил да поддържа и вече създаденото у св. А. Л. заблуждение, че в срок ще бъдат доставени пелетите на домашният адрес на майка му. В този момент св. А. Л. не разполагал със сумата от 400лв. и споделил това с подсъдимия. Последният, като компромис, се съгласил да му бъде изпратена сумата от 300лв., а останалите 100 лв. да му бъдат дадени при доставката. За да поддържа вече създаденото у св. А. Л. заблуждение, че трябва да плати още пари за получаването на пелетите, обв.Д. му казал и че вече не разрешава на шофьорите които извършват доставката да вземат от клиентите пари на ръка, но за остатъка от сумата ще направи компромис. Така на 26.10.2022г. за втори път подс. Д. се обадил на св.А. Л. да отиде и да изпрати уговорената сума, за да могат да бъдат изпратени пелетите още на същият ден и съответно да може да пристигнат до с.****. Подс.Д. му казал, че това плащане трябва да го направи чрез Банка „ДСК“ до сметка която отново той му изпратил – сметката била BG97RZBB91551015219726.

Още същият ден св. А. Л. отишъл до клон на Банка ДСК в гр.Пловдив /в ТЦ Гранд/ от където превел сумата от 300 лева на името на Р. С. Д. по сметка **** в Райфайзен банк. Номера на квитанцията от банката бил 150214921 а основанието за превода - закупуване на пелети. В последствие около 13:18 часа св. А. Л. се обадил на подс.Д. и той поискал да му изпрати снимка на квитанцията. Св. А. Л. му я изпратил на посочения телефонен номер, а подсъдимият му казал че пелетите тръгват за с.Петърница и че около 16:30 часа ще пристигнат на адреса. Около 18:00 часа св.Г. Л. се обадила на подсъдимия и се е поинтересувала какво става и защо все още не са пристигнали пелетите. Тогава подс.Д. отговорил, че има да разтоварват в гр.Плевен и че след това ще отидат в с.Петърница. Около 19:00 часа св.Г. Л. се свързала отново с подсъдимия, за да го пита какво се случва, а той и отговорил, че сега ще се обади на шофьора, след което ще върне обаждане, но това така и не се случило.От този момент нататък, телефонните обаждания към подс.Д. били отхвърляни от него.

От изискана по делото справка от банка ДСК, става ясно че сметката с IBAN **** по която св.А. Л. е превел сумата от 300 лева е собственост на Р. С.

Д..

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и 3 категоричен начин от самопризнанията на подс.Р. Д., направени по реда на чл.

371, т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите: А. Г. Л., Г.Т.Л., Н.М.Б., Е.Р.Х. и Й.И.Я.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Р. С. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 22.10.2022г. до 26.10.2022г. включително, при условията на продължавано престъпление в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.Т.Л. и А. Г. Л. и с това причинил имотна вреда в общ размер на 400,00 лв. на А. Г. Л., както следва:

На 22.10.2022г., в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Г.Т.Л. и А. Г. Л. и с това на 23.10.2022г. причинил имотна вреда на А. Г. Л. в размер на 100 лв.;

На 26.10.2022г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у А. Г. Л. и с това на 26.10.2022г. причинил имотна вреда на А. Г. Л. в размер на 300 лв.

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.Р. Д. е възбудил и подържал заблуждение у двете лица, изброени по-горе, че ще им продаде пелети за отопление на много изгодна цена, за което е поискал общата сума от 400 лв. Подсъдимият изначално не е имал намерение да предоставя пелети за продажба, нито е имал възможността или условията да предоставя пелети, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Подс.Д. е извършил две деяния в сравнително кратък период от време, като всяко едно от деянията осъществявало състава на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

От субективна страна формата на вината на подс.Д. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, съзнавал е, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалите лица, с намерение да получи имотна облага, което е и осъществил.

За извършване на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Тъй като съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, подс.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в тази насока прави 4 самопризнания. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината и изказаното съжаление за стореното, съдействие на разследващите органи за установяване на обективната истина и изминалия период от извършване на престъплението до постановяване на съдебния акт, тежкото семейно и материално положение.