Решение № 66 от 20.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500532 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 1361/6.12.2024 по гр.д.№ 2471/2022 ОС-Варна Е ОСЪДИЛ ЕАД „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ да заплати на А. Л. К. сумата от 40000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие настъпило ПТП от 28.10.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 28.10.2020г до окончателното й изплащане, на осн.чл.49 ЗЗД, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 40 000лв до пълния претендиран размер от 120 000лв, ведно със законната лихва; ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати и сумата от 4798лв-обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на настъпило ПТП от 28.10.2020г, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на ИМ - 21.11.2022г до окончателното й изплащане, на осн.чл.49 ЗЗД, и Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над 4798лв до пълния претендиран размер от 7907лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г; ОСЪДЕНО Е дружеството „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД да заплати на А. Л. К. направените по делото разноски в размер на 3153лв, съобразно уважената част от иска; и Е ОСЪДЕНА А. Л. К. да заплати на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ"ЕАД направените по делото разноски в размер на 540лв, съразмерно уважената част от иска.

По повод подадена от ищцата молба по чл.247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на горепосоченото решение, ВОС се е произнесъл с Решение № 213/28.02.2025г по гр.д.№ 2471/2022г за оставянето без уважение молбата за поправка в диспозитива 1 на решението в частта, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер да бъде коригиран от 40 000лв на 50 000лв, потвърдено с Решението на АпС-Варна № 161/30.09.2025г по гр.д.№ 533/2025г; последното не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение са подадени жалби от двете страни, които го поставят във висящност изцяло.

1/ Въззивната жалба вх.№ 32909/20.12.2024 на „Градски транспорт“, представлявано от изп. директор инж.Н.Антонов е против Решението на ОСВарна срещу неговите осъдителни части.

2/ Въззивната жалба вх.№ 2620/29.01.2025 на А. Л. К. е срещу неговите отхвърлителни части.

3/ Подадена е и частна жалба вх.№ 10327/9.04.2025г от ищцата А. Л. К. против постановеното Определение № 1136/27.02.2025г по гр.д.№ 2471/2022г на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 2623/ 29.01.2025 за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, на осн.чл.248 ГПК.

1/ В жалбата си „Градски транспорт“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението в атакуваните части на решението: погрешно е прието от съда наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Изводите за механизма на настъпване на инцидента, наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между деликта и вредите и хирургичните интервенции са неправилни.

Твърди се, че са налице предхождащи и придружаващи травми и заболявания на ищцата, допринесли за настъпването на уврежданията, които са повлияли на продължителността на оздравителния процес. Това обстоятелство не било съобразено от съда. Съгласно събраните по делото доказателства, ищцата е била трудноподвижна още преди настъпването на инцидента. Освен това, била е с подменена тазобедрена става и на двата крака през 2010г.Твърдените увреждания или части от тях се дължат на други, външни фактори, вкл. несъобразяване с дадените лекарски предписания и препоръки, дегенеративни изменения, неправилно и несвоевременно проведено лечение. Липсва причинно-следствена връзка между процесното събитие и всички твърдени оперативни интервенции на ищцата.

ВОС погрешно е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пътника А. Л. К.: ищцата не е положила минимална дължима грижа за собствената си безопасност, като не се е държала за предвидените за тази цел места в превозното средство, довело до загуба на равновесие. Тя е следвало да се държи само за средната неподвижна тръба, разположена по средата на стъпалата, а не за подвижната дръжка, закрепена за вратата, което е довело до загуба на равновесие още преди автобусът да потегли, видно от видеозаписа.

Изборът на по-нестабилно място за захващане /дръжката на вратата вместо стабилното перило в средата/ показва липса на необходимо внимание и грижа за личното безопасност.

Съдът погрешно е възприел механизма на настъпването на инцидента.

Инцидентът не би настъпил, ако след слизането си от автобуса, ищцата бе пуснала дръжката на вратата на автобуса или ако беше сторила това поне непосредствено, след като автобуса потегли. При слизането от автобуса, предвид състоянието си – натоварена с багаж и използвайки помощно 2 средство /бастун/, ищцата е следвало да бъде особено внимателна и да не поема ненужни рискове.

Като е отхвърлил първото възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат при слизането на ищцата от автобуса, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

На сл. място ищцата не била спазила медицинските указания за ненатоварване на крака след първата операция, което е довело до необходимостта от последващите такива. Възразява, че за оздравителния процес и състоянието на ищцата съществен принос имали предхождащите и съпътстващите трайни травми и заболявания, нейното собствено поведение, възрастовите промени в организма и костната система на ищцата.

Съдът погрешно е приел, че три от общо четирите операции са в причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и увреждането. Дори да е била необходима първоначална хирургична интервенция, останалите три не са в пряка връзка с твърдяното събитие и не са извършени поР. виновното поведение на водача на автобус, което се доказва от заключението по СМЕ и изслушването на вещо лице в о.с.з. На 16.12.2020г е проведена реоперация /втората операция/. Причината за провеждането на тази втора операция е настъпил разпад на „синтеза“, направен при първата операция. Вещото лице по СМЕ сочи като единствена възможна причината за „разпадането на синтеза“, прекомерното натоварване на десния долен крайник. В о.с.з. на 10.06.2024г в.лице по СМЕ поддържа заключението си, като заявява, че след поставянето на „синтеза“ при първата операция, на пациента са дадени указания, упоменати в епикризите и медицинската документация, но тя не ги е спазвала. Затова са категорични изводите му, че втората операция се е наложила единствено, поР. неспазването на лекарските предписания от ищцата за ненатоварването на крака след първата операция. Следователно, втората операция се е наложила единствено и само поР. поведението на ищцата и затова е налице съпричиняване. Третата операция, извършена на 28.04.2021г, нямала връзка с предходните две операции, както и с инцидента, поР. което изводите на съда са погрешни. Единственият критерий за извършването й било оплакването на ищцата за изпитвана болка. Според СМЕ, обаче, такава болка не може да се изпитва като резултат от предходните операции, изразяващи се в корекция на счупването на дясно бедро в средна част, а може да възникне само при износване на изкуствена тазобедрена става.

Затова и операцията за подмяна на изкуствената става на ищцата няма връзка с предходните хирургични интервенции на дясна бедрена кост. А според вещото лице такава не е следвало да бъде извършвана изобщо. Изпитваната от ищцата болка към онзи момент, се е дължала на износването на изкуствената тазобедрена стана, поставена още през 2010г, видно от отговора на въпрос № 7 от СМЕ. Освен това, при доказването на вредите, насрещната страна се е опряла основно на доказателства, косвени по своята същност. Те не могат да доведат до категоричен извод за необходимост от всички проведени оперативни интервенции и за обусловеността им от процесния инцидент в автобус на „Градски транспорт“ ЕАД.

По отношение размера на претендираните имуществени вреди, счита същия за силно и необосновано завишен. Сторените разходи не са били наложителни и необходими, не са в причинно-следствена връзка с твърдяното събитие, евентуално същите подлежат на заплащане от НЗОК. А по отношение разходите, сторени за третата операция, предвид изложеното по3 горе, счита за неправилно осъждането на ответника в тази част.

ПоР. изложеното моли за отмяната на решението на ВОС в осъдителните му част и за отхвърляне изцяло предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна А. Л. К., чрез адв. Р.

Д., е депозирала писмен отговор вх.№ 8176/20.03.2025г със становище за неоснователност на жалбата на отв. дружество и за потвърждаване на решението в тези му части.

Твърди, че всяка последваща претърпяна операция е била вследствие ексцес от увреждането; претърпените неимуществени вреди са доказани с доказателствата по делото. Съдът правилно е възприел фактическата обстановка при причиняването на травмите и тяхната причинно-следствена връзка, с изключение на четвъртата операция. К. не е имала нито предхождащи, нито придружаващи травми. Смяната на става не било травма, а операция по саниране на изкуствената става. Нещо повече, смяната на става години преди инцидента /2010г/ не е била предизвикала болки и страдания, нито се е налагало ставата да бъде реновирана. Именно счупването на крака от падането от автобуса поР. потеглянето му преди К. да е успяла да слезе, е в пряка и непосредствена връзка с причинените неимуществени вреди, доказани по делото. В резултат на счупването К. претърпяла четири операции, които са в пряка и непосредствена връзка с травмата от инцидента, като всяка последваща операция представлява ексцес на това счупване поР. усложнения, възникнали именно от травмата. Нямало никакви доказателства за влиянието на външни фактори, които да са оказали влияние за увреждането й. Липсвали и доказателства за твърдяното несъобразяване с дадените лекарски предписания и препоръки, нито за твърдените дегенеративни изменения, нито за неправилно и несвоевременно лечение. Счита, че мнението на в. лице, разпитано в о.с.з., не било част то експертизата и същото било субективно и невярно. От друга страна, съдът не бил длъжен да възприеме изцяло заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, съгл.чл.202 ГПК. На осн.чл.176 ГПК пострадалото лице се е явило лично в съда и е дало обяснения с оглед преценката от съда дали заключението е правилно. По делото е представена цялата медицинска документация, от която е видно, че всички операции са в причинно-следствена връзка с травмата, причинена от инцидента. Ако не бе настъпил този инцидент, К. нямало да претърпи четири поредни операции. ПоР. това неоснователно било да се твърди съпричиняване от страна на пострадалото лице. К. се движела съгласно всички правила за безопасност. Именно, за да осигури стабилното и безопасно слизане от автобуса, тя се е държала за предвидената за тази цел дръжка на вратата. Няма изискване пътниците да се държат единствено за средната дръжка на вратата, както се твърди от жалбоподателят Напротив, вратите са оборудвани с дръжки именно, за да улеснят слизането и качването от/в автобуса. Водачът има задължението да не затваря вратите и да не потегля преди пътниците да са слезли от автобуса, и да са се отдалечили от него.

Доказано било, както в наказателния, така и в гражданския процес, че именно потеглянето на автобуса преди К. да успее да слезе напълно и да се отдалечи, е повлякло същата и предизвикало загуба на равновесие, довело до падането й, и причиняването на травмата. Това било видно от видеозаписа, приложен по делото, и от снимките – част от видеотехническата експертиза, от които ясно се вижда, че при потеглянето на автобуса К. се е държала с лявата ръка именно за средната неподвижна дръжка, от момента на потеглянето на автобуса, който я измества от лявата част на вратата, до падането върху долното стъпало, до 4 момента на падането й под автобуса вследствие увличането й от движението му. Затова счита, че изложеното в жалбата на ответното дружество съдържа изводи въз основа на неверни твърдения за фактите. Законът предвижда обезщетяване на всички вреди, причинени от престъплението, за което има влязла в сила присъда с доказана вина и, съгл.чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Липсвали доказателства, че процесът на възстановяването /който продължавал и до днес/ се дължал на възрастовите промени в организма и костната система на ищцата.