Решение № 10239 от 30.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34709/2023
- Вид
- Решение № 10239
- Подписан
- 30.05.2024
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 10239 гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110134709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 177624/22.06.2023 г., уточнена с писмена молба вх. № 1868/03.01.2024 г., на И. К. Д., ЕГН **********, срещу „............................“ ЕООД, ЕИК ............... с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза в сключен между страните Договор за паричен заем № ..................... г. и 10 броя анекси към него, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 112,80 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с предишно наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 03.12.2021 г. В договора били уговорени ГПР в размер на 48.2%, лихвен процент за кредита в размер на 39.42%, сума на лихвата за срока на договора 0.54 лева. В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 18.01 лева такса за бързо разглеждане. На 04.12.2021 г. между страните бил сключен анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 100,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 33.07 лева. На 04.12.2021 г, между страните отново бил сключен анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 40.60 лева. На 04.12.2021 г. между страните бил сключен трети анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 48.13 лева. На 04.12.2021 г. между страните бил сключен четвърти анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 62.61 лева. На 05.12.2021 г. между страните бил сключен пети анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 69.66 лева. На 1
05.12.2021 г. между страните бил сключен шести анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 60,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 78,12 лева. На 05.12.2021 г. между страните бил сключен седми анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 90,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 90.29 лв. На 05.12.2021 г. между страните бил сключен осми анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 97.05 лева. На 06.12.2021 г. между страните бил сключен девети анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 50,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 103.62 лева. На 06.12.2021 г. между страните бил сключен десети анекс към договора, с който на заемополучателя била отпусната допълнителна сума в размер на 80,00 лева, като сумата за експресно разглеждане се променяла в размер на 112.80 лева. Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията по договора, включително е заплатил начислената му такса за експресно разглеждане, или общо е заплатил сума в размер на 896.00 лева. Навежда доводи, че договорът за заем е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на елемент от същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/. Поддържа, че в нарушение на императивни изисквания на закона, в процесния договор за заем ГПР е посочен единствено като процент, но не са посочени елементите, които включва ГПР, а отделно от това ГПР надхвърля размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и таксата за експресно разглеждане. Счита, че посочването в договора на ГПР в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. На следващо място сочи, че уговорената такса за експресно разглеждане заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал.
1 ЗПК. При тези аргументи отправя искане към съда за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор за паричен заем, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане за кредит, както и за заплащане от ответника на сумата от 112,80 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителната клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Признава се факта, че на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с предишно наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при договорна лихва в размер на 0,54 лева и уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 18,01 лева. Признава се факта, че към процесния договор са сключени 10 броя анекси за отпускане на допълнителни суми, като по всеки от тях заемополучателят е заявил приоритетно разглеждане на искането му в рамките до 15 минути от постъпването му в системата на ответното дружество. На 06.12.2021 г. И. Д. е погасил задълженията си по договора, като е заплатил сума в общ размер на 896,00 лева, която е отчетена от заемодателя като пълно погасяване на заема и е разпределена по пера, както следва: 780,00 лева – главница, формирана като сбор от първоначално отпуснатата сума и последващите 10 допълнителни суми, 2,86 лева – договорна лихва, 112,80 лева – такса за заявена и използвана допълнителна услуга „бързо разглеждане“ на искането за кредит и допълнителни суми към него. Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за заем и се моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 14579/03.04.2024 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ на 03.12.2021 г. между „............................“ ЕООД /с предишно наименование ..........“ 2
ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № ................., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при договорна лихва в размер на 0,54 лева и уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 18,01 лева, ГПР 48,2 %; 2./ към договора за заем страните са сключили 10 броя анекси за отпускане на допълнителни суми, като по всеки от тях заемополучателят е заявил приоритетно разглеждане на искането му в рамките до 15 минути от постъпването му в системата на ответното дружество; 3./ главницата по договора за заем и главниците по сключените следващи 10 анекса към първоначалния договор са реално усвоени от заемополучателя.; 4./ на 06.12.2021 г. И. Д. е извършил плащане в полза на ответното дружество на сума в общ размер на 896,00 лева, която е отчетена от заемодателя като пълно погасяване на заема и е разпределена по пера, както следва: 780,00 лева – главница, формирана като сбор от първоначално отпуснатата сума и последващите 10 допълнителни суми, 2,86 лева – договорна лихва, 112,80 лева – такса за заявена и използвана допълнителна услуга „бързо разглеждане“ на искането за кредит и допълнителни суми към него.
С Определение № 14579/03.04.2024 г. съдът е уведомил страните, че на основание чл.
7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № ..................... г. се установява, че той е сключен между „............................“ ЕООД /с предишно наименование ..........“ ЕООД/ – като заемодател, и И. К. Д. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 100,00 лева, при договорна лихва в размер на 0,54 лева и уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 18,01 лева, ГПР 48,2 %
По делото е безспорно, че между страните са сключени 10 броя анекси към Договор за паричен заем № ..................... г., като по всеки от тях заемополучателят е заявил приоритетно разглеждане на искането му и съответно му е бил начислена такса за експресно разглеждане.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия /ОУ/ на договора за кредит услугата бързо разглеждане представлява допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му. Съгласно същата разпоредба от ОУ кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ОУ, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работно време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ОУ, за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифа на кредитора, налична на началната страница.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.