Решение № 613 от 19.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. С., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Б. Здр. К. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20251800100780 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Ц.

П. с ЕГН: ********** от гр. П. срещу И. Ц. П. с ЕГН: ********** от гр. З., обл. С., ул. " И" № * с която е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 ГПК, за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си.

В исковата молба се излага, че ответникът И. Ц. П. е брат на ищцата. Същият страда от параноидна шизофрения, установена още през 2006 г., с дебют през 1997 г., след смъртта на баща му. Още в началото на 2006 г. бил неспокоен, напрегнат, държал се агресивно с различни хора, опитвал се да пали леки автомобили, изключвал уличното осветление. Прилагано му било принудително лечение по повод неадекватното му поведение /ходел увит в червени знамена, увивал се в чували и др./ и настаняван за лечение. Излага се, че от около 12 г. работи на длъжност „чистач“ към Община З.. Изложено е, че ответникът бил принуждаван от недобросъвестни лица да поема финансови задължения, сключвайки поредица от договори за потребителски кредит, както и за стоки на изплащане. За това била сигнализирана РП-Елин Пелин, но междувременно били образувани множество частни граждански дела, а задълженията на ответника към взискателите надхвърляли сумата от 20 000 лева. По изложените 1 съображения моли ответникът да бъде поставен под пълно запрещение.

На ответника И. Ц. П. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, като в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Контролиращата страна С. окръжна прокуратура е депозирала отговор, с който изразява становище за допустимост, а по същество за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ищцата М. П.а се явява лично и с пълномощника си адв. Н., поддържа исковата молба, изразявайки становище за поставянето на ответника под пълно запрещение, при условията на алтернативност под ограничено такова.

Контролиращата страна Софийски окръжна прокуратура, чрез прокурор К. изразява становище за неоснователност на иска.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От представено удостоверение за съпруг и родствени връзкиизх. № 10/11.08.2025 г. на Община З. се установява, че ищцата М. Ц.

П.а - Стефанова е сестра на ответника И. Ц. П..

Приета по делото е медицинска документация – епикризи от различни лечебни заведения както следва: издадени от Областен диспансер за психични заболявания със стационар С. област ЕООД, Държавна психиатрична болница гара К., Държавна психиатрична болница „Св. И. Р.“, Център за психично здраве – С. ЕООД се установява, че ответникът е лекуван в изброените лечебни заведения, с поставена диагноза „параноидна шизофрения, епизодично протичане, с устойчив дефицит“.

Видно от експертно решение № 90064 от 72/13.04.2023 г., на ТЕЛК към „Център за психично здраве – С.“ ЕООД, на И. Ц. П. е определена 60% ТНР, с пожизнен срок, с водеща диагноза „параноидна шизофрения“.

По делото са приети заповед за изпълнение № 156/30.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 253/2024 г. по описа на РС-П., покана за доброволно изпълнение, издадена от ЧСИ-С. Л. до длъжника И. П., покана за доброволно изпълнение до ответника от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение № 353/01.08.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 707/2025 г. по описа на РС-Костинброд, 2 заповед за изпълнение № 285/10.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № *19/2025 г. по описа на РС-П., заповед за изпълнение № 325/01.07.2025 г. издадена по ч.гр.д. № *97/2025 г. по описа на РС-П., видно от които ответникът И. Ц. П. е поемал различни задължения към финансови институции, в резултат на което кредитори са инициирали съдебно събиране на вземанията си.

По делото е разпитана св. В. П. Н. който дава показания, че ответникът е негов вуйчо и страда от психичен проблем още от 2006 г.

Знае, че може да се оправя с основните си нужди, но не може сам да ръководи действията си и да взима решения. Преди две години ответникът започнал да получава писма във връзка с теглени от него суми по кредити.

Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло. Според заключението на вещото лице д-р Ц. П. ответникът страда от душевна болест – шизофрения – параноидна форма. Води се на диспансерен учет от 2006 г., многократно хоспитализиран по повод влошаване на състоянието, с грубо, опасно и агресивно поведение. През последните години не е агресивен, по-скоро доверчив и податлив на чуждо влияние, но вградим в семейната си среда. От 2016 г. до 2022 г. няма данни да провеждано стационарно лечение. Дадено е заключение, че психичното разстройство на ответника го лишава от способността пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, да взима самостоятелни решения при по-сложни социални и правни проблеми. Налице са медицински показания за поставянето му под ограничено запрещение.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние н а И. Ц. П.. Същият е ориентиран за собствена личност, време и за място. На зададените въпроси отговаря адекватно. Твърди, че страда от параноидна шизофрения и захарна болест.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сестрата на ответника, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

3

Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение.

Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.

Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.

Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във всички страни – членки на съюза. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия.

Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и подкрепа, чрез които да се осигурява личния избор на лицето според неговите желания и предпочитания.

4

С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.

До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица.

В случая поставянето на ответника под ограничено запрещение, с оглед състоянието му би охранило интересите му, тъй като назначеният попечител би могъл да окаже защита на неговите интереси и да потвърди волята му или да откаже да направи това.

От събраните в производството доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от душевна болест – параноидна шизофрения. Според заключението на вещото лице степента на заболяването при освидетелствания е такава, че го ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Налице са медицински основания да се обсъжда ограничена дееспособност към настоящия момент. По отношение на прогнозата, вещото лице посочва, че ответникът е много внушаем и лесно манипулируем. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване е пречка в пълен обем той сам до полага грижи за себе си и да защитава своите интереси. От показанията на св. В.П.Н които съдът кредитира като правдиви и обективни се установи, че ответникът не може сам да ръководи действията си и да взима решения. Преди две години започнал да получава писма във връзка с теглени от него суми по кредити.

С оглед събраните доказателства съдът намира, че състоянието на ответника не е така тежко - от непосредствените впечатления на съдебния състав, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза е видно, че ответникът е ориентиран за собствена личност, н о заболяването е нанесло дефицити в някои мисловни процеси. В резултат на това може частично да полага грижи за себе си и частично да преценява личните и имуществените си интереси като се нуждае от помощ и подкрепа. През последните години не е агресивен, по-скоро 5 доверчив и податлив на чуждо влияние, но вградим в семейната си среда. Психичното разстройство на ответника го лишава от способността пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, да взима самостоятелни решения при по-сложни социални и правни проблеми. Налице са медицински показания за поставянето му под ограничено запрещение.

От всичко това, съдът достига до извод, че към настоящият момент неговите възможности са частично ограничени в степен, обуславяща поставянето му под ограничено запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. Ц. П. с

ЕГН: ********** от гр. З., обл. С., ул. „И“ № *.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община З., за изпълнение на процедурата по чл.155 и сл. от СК.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 6