Решение № 258 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 58/2025
- Вид
- Решение № 258
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.146 ал.1 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500058 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СИТИ-КЕШ“ ООД, ЕИК: **** със седалище и адрес в ***, чрез адв.Х. М. от САК срещу решение №3574/13.08.2024г. по гр.д. № 14481/2023г. по описа на РС Пловдив. С решението е признато за установено в отношенията между Г. С. Д., с ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ***, че сключеният помежду им Договор за паричен заем № ***/10.04.2023г. е нищожен, поради противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че Районен съд - Пловдив е разместил доказателствената тежест, като под угроза от прилагане на санкцията по чл.161 от ГПК, е задължил жалбоподателя да ангажира доказателства за факти, за които той не носи доказателствена тежест. Сочи се, че не е налице основанието на чл. 190 ГПК договорът да е изгубен или унищожен не по вина на страната. Сочи се, че без съда реално да се е запознал с клаузите на договора, същият неясно как е преценил, че той 1 противоречи на чл.11 от ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е частна жалба от адв. П. срещу определение по същото дело от 28.10.2024 година, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта относно разноските, като се сочи, че съдът не е посочил по какви усмотрения е определил адвокатското възнаграждение на адвоката в производството. Иска се определяне на размер на адвокатския хонорар по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ общо 880 лв.
Постъпил е отговор на въззивата жалба от Г. Д., чрез адв. С. П., с който същата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Постъпил е и отговор на частната жалба от „Сити Кеш“ ООД, с който същата се намира за неоснователна и се иска потвърждаване на определението по чл. 248 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за доказани следните факти. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /справка за плащания по ДПК, искане за сключване на договор за кредит и стандартен европейски формуляр/ сключването на Договор за паричен заем № ***/10.04.2023г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 2600 лева, при 44 седмични погасителни вноски, при ГЛП 44,5 % и ГПР от 56,72 %. В договора било посочено, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията на чл.5 от Договора, ищецът дължи неустойка в размер на 2610, 96 лева, която се дължи разсрочено заедно погасителните вноски.
Неоснователно е възражението на жалобоподателя „Сити Кеш“ ООД, че Районен съд - Пловдив е разместил доказателствената тежест, като под угроза 2 от прилагане на санкцията по чл.161 от ГПК, е задължен жалбоподателят да ангажира доказателства за факти, за които той не носи доказателствена тежест. Възразява се също така, че не е налице основанието на чл. 190 ГПК договорът да е изгубен или унищожен не по вина на страната. Сочи се от жалбоподателя, че без съда реално да се е запознал с клаузите на договора, същият неясно как е преценил, че той противоречи на чл.11 от ЗПК.
За да се произнесе по така направените възражения настоящият съд прецени следното. С отговора си по исковата молба ответника „Сити Кеш“ ООД твърди, че процесния договор е бил сключен между страните и е действителен изцяло и в частта му относно оспорената клауза за неустойка.
Тоест наличието на процесния договор и клаузата за неустойка в него е безспорна между страните по делото. Също така поделото е представено неоснопорено от страните извлечение за извършените плащания по процесния договор за кредит /л.8/. Макар и това да не е изрично отбелязано от първата инстанция в доклада му по силата на нормата на чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК въпроса за наличието на договора и неговите клаузи е безспорен факт между страните, който не се е нуждаел от доказване. Този факт по делото не може да се отмени от непрецизния доклад на първата инстанция. При това не може да се говори, че първата инстанция е възложила доказателствената тежест за доказване наличието и съдържанието на договора за потребителски кредит на ищеца. Освен това от приложените по делото писмени доказателства, а именно искане за сключване на договор за кредит №***/10.04.2023г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л.27-л.29/ съдържанието на непредставения в писмен вариант договор за потребителски кредит е ясен по делото. На база на тези безспорни по делото факти и на база на преддоговорната писмена информация за съда е ясно съдържанието на процесния договор за потребителски кредит.
При тези доказани факти РС Пловдив е направил правилни правни изводи относно предмета на делото. Правилно РС Пловдив е приел, че кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Правилен е извода на първата инстанция, че в тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие 3 изискването за осигуряване на обезпечение. Правилно е прието, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Това заобикаляне на закона води до недействителност на договора за потребителски кредит. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се потвърди от въззивния съд.
По частната жалба на пълномощника адв.С. П. срещу определение по същото дело от 28.10.2024 година, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта относно разноските. РС Пловдив при определяне на размера на адвокатския хонорар на адвоката по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е посочил, че изхожда от липсата на фактическа и правна сложност на делото, за да присъди възнаграждение от 400 лева. Този подход при определяне на размера на адвокатския хонорар определян по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е правилен и се споделя от настоящия въззивен съд.
Неприложимостта на Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения е правилно обосновано от ПРС с оглед действащото решение на СЕС по дело С-438/22г. По спорния предмет по това дело в практиката на ОС Пловдив има трайно наложила се съдебна практика и за защитата по това дело от адвоката не се изискват особени фактически и правни усилия по този род дела. На същото основание въззивния съд следва да присъди за въззивния съд 400 лева за защита на адв.П. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3574/13.08.2024г. по гр.д. № 14481/2023г. по описа на РС Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13359/28.10.2024г. по гр.д. № 14481/2023г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „СИТИ-КЕШ“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес в *** да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, на основание чл.38 ЗА сумата от 400 лева за осъществената безплатна правна помощ на Г. С. Д., с ЕГН:
********** пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5