Решение № 1170 от 29.09.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. П., 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220100252 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Д. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. **************** чрез пълномощника си адвокат А. А. твърди, че е сключил с ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван от управителя Н.П.П., договор за заем № 1013017/04.02.2024 г. за сумата от 500 лева, по който бил заплатил сума в размер на 613; договор за заем № 1026887/28.02.2024 г. за сумата от 1 500 лева, по който бил заплатил сума в размер на 2 235 лева; договор за заем № 1107025/10.07.2024 г. за сумата от 2 200 лева, по който бил заплатил сума в размер на 4 335 лева. Твърди, че и в трите договора за заем било предвидено заемът да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на определени условия, а при неизпълнение на това задължение следвало да заплати неустойка, която се начислявала към вноската по кредита. Счита договорите за недействителни, тъй като в размера на ГПР не е включена неустойката, представляваща скрито възнаграждение за кредитора. Поддържа, че при недействителност на договора за кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на заема, но не дължи лихви и други разходи. По тези съображения намира, че е заплатил без основание сумата от 2 448 лева, поради което предявява против ответника иск за връщане на недължимо платените суми по недействителните договори за потребителски кредит, както следва: по договор за заем № 1013017/04.02.2024 г. - сумата от 98 лева, по договор за заем № 1

1026887/28.02.2024 г. - сумата от 615 лева и по договор за заем № 1107025/10.07.2024 г. - сумата от 1 735 лева.

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Х. М. оспорва основателността на предявения иск.

Намира исковата молба за нередовна поради непосочване от ищеца по банкова сметка. Не отрича сключването на трите договора за кредит от разстояние, както и извършените от ответника плащания на посочените в исковата молба суми. Поддържа, че договорите са валидно сключени между страните, поради което платените по тях суми са получени от ответното дружество на валидно правно основание, за да покрият отделни погасителни вноски по кредита и не подлежат на връщане. Счита, че основните им параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и при спазване на изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който са сключени горепосочените договори. Поддържа, че кредитополучателят е подал искания за сключване на договорите, приел е общите условия, изпратени са му били СЕФ, впоследствие договорите и общите условия, предоставени са му заемните суми по посочения от него начин. Оспорва твърденията, че договорите не били предоставени на ищеца, както и че не бил наясно с техните параметри и клаузи. Поддържа, че кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договорите, като сам е избрал параметрите и условията им.

Предвид това клаузите по процесните договори се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител. Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването им с техните условия и е получил на посочената електронна поща в приложен файл всеки един от договорите. Счита, че в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи извършените плащания по договора. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

С молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ищецът Г. Д. Д. чрез пълномощника си, предявява против ответника инцидентни установителни искове, приети за разглеждане в настоящото производство с Определение № 2267/18.07.2025 г. В инцидентната искова молба ищецът навежда твърдения за недействителност на процесните договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, тъй като в същите не е точно посочен размерът на ГПР – в първия договор за кредит в ГПР не е включена стойността на таксата за експресно разглеждане на заявката за кредит, която би трябвало да е безплатна за потребителя съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а в останалите два договора за кредит твърди, че в размера на ГПР не е включена стойността на дължимата от потребителя неустойка при непредоставяне на обезпечение, представляваща скрита 2 печалба за кредитора. При условията на евентуалност претендира нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит по договор за потребителски кредит № 1013017/04.02.2024 г., както и на клаузата за заплащане на неустойка по договор за потребителски кредит № 1026887/ 28.02.2024 г. и договор за потребителски кредит № 1107025/10.07.2024 г. Поради това моли за бъде обявена недействителността на договорите за потребителски кредит, а при условията на евентуалност - да бъде обявена нищожността на посочените клаузи от договорите за потребителски кредит.

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Х. М. намира инцидентните установителни искове за неоснователни. Твърди, че основните параметри на оспорените от ищеца договори за кредит – главница и лихва, са валидно уговорени и отговарят на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Поддържа, че още преди подписване на договорите кредитополучателят е бил наясно с всички условия и параметри, като сам е избрал същите, и е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 29 от ЗПК. Изтъква, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и евентуалното й приемане за нищожна няма за последица недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и неустойката не следва да се включва в него, защото се дължи след сключване на договора, както и че размерът й не е прекомерен. Оспорва да е налице неравноправност по ЗЗП, тъй като клаузите на договора дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. По отношение на таксата за експресно разглеждане поддържа, че същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв и действително е била предоставена на потребителя с оглед времето за разглеждане на искането му. Оспорва тази такса да е свързана с усвояването и управлението на кредита, както твърди ищецът. Моли за отхвърляне на инцидентните установителни искове и присъждане на сторените разноски.

Не сочи доказателства.

С протоколно определение от 26.09.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск за неоснователно обогатяване, като същият е увеличен от 2 448 лева на 2 983 лева, от които ищецът претендира 113 лева по договор за потребителски кредит № 1013017/04.02.2024 г., 735 лева по договор за потребителски кредит № 1026887/28.02.2024 г. и 2 135 лева по договор за потребителски кредит № 1107025/10.07.2024 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в 3 съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между „Кредирект“ ЕООД в качеството на кредитор и Г. Д. Д. в качеството на потребител са сключени следните договори за потребителски кредит:

- договор за потребителски кредит № 1013017/04.02.2024 г., по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 500 лева, а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 519,44 лева на 1 месечна погасителна вноска, при фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 64,42 %, както и да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 155,26 лева. Крайната вноска по кредита е в размер на 674,70 лева. По кредита е заплатена сума в размер на 613 лева на 22.02.2024 г.;

- договор за потребителски кредит № 1026887/28.02.2024 г., по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 1 500 лева, а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 1 626,69 лева на 3 месечни погасителни вноски вноска, при фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 63,43 %, както и в срок от 2 дни от сключване на договора за предостави на кредитора едно от следните обезпечения поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение ще заплати неустойка в размер на 593,31 лева. Общата дължима сума с неустойката е в размер на 2 220 лева. По кредита са платени следните суми: на 08.04.2024 г. - 755 лева, на 30.04.2024 г. - 740 лева, на 23.05.2024 г. - 740 лева.

Общо платената сума по договора е в размер на 2 235 лева;

- договор за потребителски кредит № 1107025/10.07.2024 г., по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 2 200 лева, а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 2 806,77 лева на 9 месечни погасителни вноски вноска, при фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 62,68 %, както и в срок от 2 дни от сключване на договора за предостави на кредитора едно от следните обезпечения - поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение ще заплати неустойка в размер на 2 044,23 лева. Общата дължима сума с неустойката е в размер на 4 773,30 лева. По кредита са платени следните суми: на 09.09.2024 г. - 506 лева, на 08.10.2024 г. - 539 лева, на 02.11.2024 г. - 539 лева, на 07.1.2024 г. - 539 лева, на 03.01.2025 г. - 2 212 лева. Общо платената сума по договора е в размер на 4 335 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по недействителни съгласно чл. 23 от ЗПК договори за потребителски кредит, както и кумулативно съединени инцидентни установителни искове по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за недействителност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, всеки от които е 4 съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожност на клаузи от договори за потребителски кредит поради противоречие със закона и с иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави.

По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото заплащането на сочените от него суми на ответника, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правно основание за задържане на сумите, в т.ч. наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по договори за потребителски кредит.

По инцидентните установителни искове в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените от него пороци на всеки от договорите за потребителски кредит, водещи до неговата недействителност, а именно неточно посочване на ГПР, а по предявените под евентуалност искове за нищожност на договорни клаузи – пороците на оспорените клаузи, водещи до нищожността им.

Сключените между страните договори имат характеристиките на договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо които са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес по исковете за недействителност на договорите за потребителски кредит съдът следва да прецени тяхната валидност само на наведеното от ищеца основание, а именно: противоречие със закона.