Определение № 409 от 31.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 28.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500242 по описа за 2023 година намира следното:

Производството пред въззивната инстанция по настоящото дело е приключило с постановяването на определение № 363/27.06.23г., с което същото е било прекратено поради оттегляне на въззивната жалба от КПКОНПИ, гр. София, на осн. чл. 264, ал. 1 от ГПК. Определението е постановено в закрито съдебно заседание и преди датата на провеждане на насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание на 05.07.23г.

В срока за обжалване на определението е депозирана молба с вх. № 4971/06.07.23г. от адв. Р. И. от АК-Варна (която е процесуален представител на въззиваемата страна П. С. П.), в която е посочила, че при посещението си в съда на 05.07.23г. с оглед насроченото по делото открито с.з., е разбрала, че делото е било прекратено поради оттегляне на жалбата от въззивника. Покъсно същия ден й е било връчено и самото определение за прекратяване на делото, в което обаче липсва произнасяне по отношение на разноските. Счита се, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и поради оказаната безплатна адвокатска помощ (както пред първата, така и пред въззивната инстанция), поради което се претендира прекратителното определение да бъде допълнено чрез присъждането на разноски за оказаната безплатна помощ. Към молбата е приложен списък на разноските, в който е посочено, че е оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., както и договор от 29.05.23г.за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Р. И., в който е посочено, че предметът му е за „изготвяне на писмен отговор/становища и процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.“.

В депозирания отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските, процесуалният представител на КПКОНПИ е отправил искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочил е, че препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна на 26.04.23г., а отговор на същата е бил подаден едва на 23.05.23г. – след 1 изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Отделно от това се приема, че молбата има за предмет и искане за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което се счита за недопустима като подадена извън преклузивния срок. Изложено е, че съгласно нормата на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ, само когато насрещната страна е осъдена за разноски. В случая не е налице тази хипотеза. Сочи се още, че в случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на иска, но производството бъде прекратено поради нововъзникнали обстоятелства след подаването на исковата молба, ищецът е този който има правото на разноски.

В случая като такова нововъзникнало обстоятелство се счита постановяването на ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, а преди това са били налице всички предпоставки за образуване на производство против ответника за отнемане на незаконно придобито имущество.

Молбата е за допълване само на прекратителното определение на въззивния съд в частта му за разноските (същата няма за предмет допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските, тъй като такова производство е било проведено и е завършило с определение № 260078/16.05.23г., което КПКОНПИ не е обжалвала), подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Право на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ има самият адвокат в случаите, когато насрещната страна следва да понесе отговорност за разноските по делото. Такава е и хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато право на разноски има ответникът при прекратяване на делото, ако прекратяването не се дължи на неговото поведение – ищецът е този, който следва да понесе разноските. При оказана безплатна адвокатска помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати (чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв.). Предпоставка за присъждането на възнаграждението в този случай е не само да е уговорено предоставянето на безплатна адвокатска помощ, но и такава да е осъществена. Това следва и от нормите на Наредба № 1 на ВАдв.С - съгласно чл. 1 от наредбата размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по договаряне, а според чл. 2 от наредбата, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба.

Според чл. 9, ал. 1 от наредбата адвокатско възнаграждение се дължи в редуциран размер при извършване на част от адвокатската помощ - изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, които са без процесуално представителство.

Всичко това налага извода, че възнаграждение се дължи за оказаната адвокатска помощ и съобразно нейния обем (в този смисъл виж

Определение № 844/25.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4662/22г. на ВКС, ІV г.о.).

В настоящия случай се установява, че въззивна жалба е била подадена само от ищеца КПКОНПИ срещу отхвърлителните части на първоинстанционното решение, а въззивна жалба срещу осъдителната част на решението, с което е отнето МПС от ответницата, не е била депозирана.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на адв. Р. И. като процесуален 2 представител на ответницата П. на 26.04.23г., но в 2-седмичния срок по чл.

263, ал. 1 от ГПК (изтекъл на 10.05.23г.) не е бил изготвен и депозиран отговор на въззивната жалба. Такъв е бил изпратен по пощата на 19.05.23г., а страните са подписали договора за безплатна адвокатска помощ, състояща се в изготвяне на отговор на въззивната жалба/становища и процесуално представителство пред въззивния съд на 29.05.23г. Адвокат И. сочи в молбата си по чл. 248, ал. 1 от ГПК, че е разбрала за прекратяването на делото на 05.07.23г., когато е посетила сградата на съда в гр. Варна за насроченото открито съдебно заседание. Същото е имало за начален час 9:15ч., а от извършената справка в ЕИСС е налице отразяване, че прекратителното определение на въззивния съд й е било връчено в гр. Провадия на 05.07.23г. в 10:30 ч.

Поради горното следва да се приеме, че независимо от прекратяването на делото, което не е по причина на поведението на въззиваемата страна, на адв. Р. И. не се дължи присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното производство безплатна адвокатска помощ, тъй като такава не е била осъществена и молбата й за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Водено от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 06.07.23г. на адв. Р. И. от АКВарна за допълване на определение № 363/27.06.23г. по в.гр.д. № 242/23г. на ВАпС в частта му за разноските чрез присъждането в нейна полза на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на адв. Р. И. и на насрещната страна КПКОНПИ, гр. София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3