Определение № 1858 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20238002901052 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фиоре“ ЕООД срещу решение № 3 от 10.01.2023г. по в.гр.д. № 436/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 902 от 30.09.2022г. по гр.д. № 1105/2022г. на Окръжен съд – Бургас за осъждане на касатора да опразни и предаде, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, на „Болеро ВИП“ ЕООД подробно индивидуализиран недвижим имот, представляващ обект за търговска дейност (магазин за хранителни стоки) с площ от 768. 93 кв.м. на адрес гр.

Бургас, ж.к.“Славейков“ бл. 69, вх. 2.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо. Апелативен съд – Бургас се е произнесъл при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е връзка на обусловеност между спора по гр.д. № 511/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с предмет ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС (обуславящ) и предмета на настоящата претенция по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД като обусловена.

1

Производството по ревандикационния иск е образувано по-рано от това по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Въззивното решение е и неправилно. Неправилни са изводите на съда за валидност на договора за наем. Съдът не е обсъдил възраженията за съществени пороци на договора (чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от ЗЗД) и не е допуснал поисканите доказателства за установяването им. Първоинстанционният съд не е направил надлежен доклад – относно въведените възражения за нищожност и унищожаемост, не е дадена квалификация и разпредЕ. доказателствената тежест. Във въззивната жалба са били направени оплаквания и в тази връзка Апелативен съд – Бургас е следвало да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства. Изводът за наличие на предпоставките на чл. 35, ал. 2 от ЗЗД е направен в противоречие с процесуалните правила. Съдът е основал решението си на порочно приобщени доказателства. Банковите извлечения, въз основа на които е било прието, че наемната цена е заплащана, са били служебно изискани от първоинстанционния съд. В нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК не са били допускани исканите от касатора свидетели и съдебно-техническа експертиза.

Касаторът счита въззивното решение и за очевидно неправилно. Налице е противоречие в мотивите на въззивния съд. Този съд е приел, от една страна, като предпоставка за уважаване на предявения иск наличието на валидна облигационна връзка между страните, а, от друга страна, е направил извод, че дори са се приеме нищожност или унищожаемост на договора за наем, ответникът отново не би имал право да остане в имота и претенцията за опразване се явява основателна и доказана. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че подаденият отговор на исковата молба не е в срок, тъй като е подаден по пощата. Същото е относно изводите за относимост на изпратената нотариална покана, след която ответникът е трябвало да бъде наясно с кратките процесуални срокове в случая.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната 2 практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Какви са предпоставките за уважаване на иска по чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и следва ли всички те да са налице кумулативно, за да бъде уважена ищцовата претенция?

2. Наличието на валидно облигационно правоотношение задължителен елемент ли е от фактическия състав на иска по чл. 233, ал. 1, пр. 1 за опразването на наето помещение?

3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, когато липсва валиден договор за наем?

4. Наличието на кои материалноправни предпоставки обуславят основателност на претенцията по чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД?

5. Основателна ли е претенция, основана на договор за наем, ако по делото не се установи по безспорен начин наличието на валидно наемно правоотношение между ищеца и ответника?

Касаторът счита, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с приетото в решение № 50046 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3024/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

6. Допустимо ли е въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК?

7. Когато решението по обуславящия иск формира сила на пресъдено нещо по въпрос, по който се дължи произнасяне по обусловения въпрос, налице ли е изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход?

Касаторът се позовава на ТР № 1/09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г., ТР № 2/19.11.2014г. по тълк. дело № 2/2014г. и ТР № 8/07.05.2014г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на определение № 478 от 3

28.08.2017г. по ч.т.д. № 766/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

8. Следва ли въззивният съд да разреши правния спор съобразно възприетата от него правна квалификация на предявения иск?

Според касатора въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

9. Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми?

10. Длъжен ли е съдът, при надлежно наведени от страните доводи и твърдения и своевременно направени искания за събиране на доказателства, да разгледа и да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор?

Касаторът се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

11. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.

146 от ГПК при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд?

12. Длъжен ли е въззивният съд по спор, разглеждан по реда на бързото производство, да изготви надлежен доклад по делото?

13. Възможно ли е да се обезпечи правилното приложение на материалния закон при липса на надлежно изготвен доклад по делото със съдържание, съответстващо на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в който да са отразени: обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възраженията и тяхната правна квалификация, както и как се разпределя доказателствената тежест за фактите, включени в основанието на иска?

Във връзка с въпросите касаторът сочи ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 171/17.09.2018г. по гр.д. № 2813/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 71/21.07.2019г. по т.д. № 912/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

14. Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?

4

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 111 от 07.06.2019г. по гр.д. № 2629/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 50168 от 09.12.2022г. по т.д. № 1983/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

15. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?

Касаторът се позовава на Постановление № 1 от 13.07.21953г. на Пленума на ВС, решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, ГО, ІІІ г.о., решение № 50168 от 09.12.2022г. по т.д. № 1983/2021г. на ВКС, ТО, ІІ т.о.

16. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

17. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ищецът провежда защитата си по иска?

Касаторът сочи решение № 177 от 31.12.2020г. по гр.д. № 293/2020г. на ВКС, ГО, ІV г.о., решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГО, ІV г.о. и др.

18. Приложима ли е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК в бързото производство и влиза ли тази разпоредба в противоречие с чл. 312 от ГПК?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна „Болеро ВИП“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

5

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба по делото (вх. № 19039/01.06.2022г.) от ищеца „Болеро ВИП“ ЕООД е изложено, че на 01.02.2021г. между страните е бил сключен договор за наем на магазин за хранителни стоки, находящ се на административен адрес гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл. 69, вх. 2. Договорът е бил със срок до 31.03.2022г. За същия имот и между същите страни е имало сключен друг предходен договор за наем (от 26.05.2020г.), по повод на който имотът е бил предаден на наемателя „Фиоре“ ЕООД (приемателнопредавателен протокол от 28.05.2020г.). В този вид и състояние наемателят, съгласно чл. 4.5 от договора за наем от 01.02.2021г., се е задължил да го върне. Договорът за наем е бил прекратен поради изтичане на неговия срок, считано от 31.03.2022г. Наемателят не изпълнил задължението си за предаде наетото помещение в срок до 04.04.2022г., съгласно чл. 4.7 от договора.

Имотът не бил освободен и след изпратена нотариална покана, с която ответникът бил поканен или да освободи имота или са подпише нов договор за наем. Ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да опразни наетото помещение и да го предаде.

С исковата молба са били представени писмени доказателства, включително нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 133, том І, рег. № 1003, дело № 95 от 26.05.2020г. на нотариус Атанас Димов, оформящ договор за продажба на наемния имот от „Фиоре“ ЕООД, продавач, на „Болеро ВИП“ ЕООД, купувач.

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника „Фиоре“ ЕООД на 28.07.2022г. чрез счетоводител на дружеството и в указания от съда едномесечен срок е постъпил отговор, изпратен по пощата.

6

С отговора е било възразено, че договорът за наем от 01.02.2021г. е недействителен. Недействителен е бил и договорът за продажба от 26.05.2020г. Изложени са били обстоятелства, че от септември 2019г. управителят на „Фиоре“ ЕООД - И.Д.Б., е влязла в тежка емоционална криза, която й е пречила да се справя с работните си задължения. Негативно върху състоянието й се е отразила и световната криза, причинена от COVID-19. В резултат е била поставена под ограничено запрещение. От това състояние се възползвал управителят на ищцовото дружество, предприела действия, включващи психически тормоз и заплахи – относно имуществото на Б., за данъчни и наказателни проверки. Тя не издържала на стреса и заплахите.