Решение № 1161 от 23.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Бургас, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100501196 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на В. П. Р. от гр.Созопол, чрез процесуалния й представител адв.Марин Милев от АК–Бургас, против Решение № 834 от 04.05.2022 г. по гр.д.20212120104679/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с която (съгласно заявеното в съдебно заседание уточнение на въззивната жалба) е уважен искът, т.е.в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивницата, че „Свобода Груп“ ЕООД, ЕИК 131042219, е собственик на следните движими вещи: Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Стелаж стенен двоен - 4 бр.; Стелаж стенен троен - 2 бр.; Стелаж стенен единичен - 2 бр.; Стелаж стенен двоен - 1 бр.; Смукател кухненски стенен - 3 бр.;

Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм.; Вентилатор АП в шумоизолиран бокс - 1 бр.; Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр.; Мебели-шкафове и рафтове, изработени от 1

ЛПДЧ 8953 US; и въззивницата е осъдена да предаде на „Свобода Груп“ ЕООД, владението на следните движими вещи: Маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с два долни плота - 2 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; Маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; Стелаж стенен двоен - 1 бр.; Смукател кухненски стенен - 3 бр.; Въздухопровод поцинкован с периметър - до 1200 мм; Вентилатор АП в шумоизолиран бокс; Филтри за СКС неръждаеми - 6 бр., Мебели-шкафове и рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара.

Твърди се, че решението в обжалваната от ответницата част е неправилно и необосновано.

Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства, и поскоро се основат на предположения, а петитумът на предявения иск е с неопределен и неиндивидуализиран предмет, тъй като се претендират родово определени вещи.

Сочи се, че съдът е приел, че въззиваемият е собственик на описаните в диспозитива на решението вещи по показания на свидетели, които били изработили визираните от съда вещи и предадени на въззиваемия през 2010 г. и въобще не е обсъдил и взел предвид показанията на св.С. М. и на св.И. М., като не е посочил защо не кредитира показанията на тези двама свидетели.

На следващо място се твърди, че описът на мебелите, който е направила ЧСИ Т.Маджарова е след направения от собствениците ремонт в заведението и описаните вещи нямат нищо общо с мебелите, които е ползвал в заведението въззиваемият преди да го напусне. Твърди се, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че ЧСИ бил констатирал при извършената на място проверка наличието на вещите, предмет на иска, тъй като в изготвения опис ЧСИ само е описал находящите се в имота вещи към момента на извършване на описа, без да констатира дали това са идентични вещи с описаните в исковата молба.

По отношение на приетото по делото заключение по назначената съдебнооценъчна експертиза, която съдът е кредитирал, се твърди, че в него е направена оценка на вещите, предмет на ищцовата претенция, без да е доказана идентичност с вещите, находящи се в момента в процесното заведение.

Твърди се, че съдът едновременно е приел (въз основа на свидетелски показания, ангажирани от въззиваемия) какви вещи са били предадени на въззиваемия и монтирани в процесното заведение през 2010 г., не е кредитирал писмените и гласните доказателства, ангажирани от въззивника, и е приел в мотивите си, че по делото не били събрани категорични доказателства за това в какво състояние и с какви налични вещи е бил предаден обекта на наемателя към датата на сключване на договора за наем. Сочи се, че при това положение е неясно, въз основа на какви обективни критерии и доказателства БРС е приел за установено състоянието на имота и вещите в процесното заведение, когато въззиваемият 2 го е напуснал през 2020 г. Твърди се, че от представеното Разрешение за ползване № 35/04.02.2002 г. с инвеститор В. П. Р., и от показанията на св.С. М. се установява, че процесното заведение, преди да бъде наето от въззиваемия през 2009 г., е работело като ресторант, било е оборудвано за нормално заведение, съотв.към момента на сключване на договора за наем между страните, отдаденото под наем помещение е било изцяло годно за експлоатацията му като заведение за обществено хранене.

По изложените съображения се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда за неоснователност на възражението на въззивника за неизпълнен договор и възражението за прихващане на стойността на вещите, които въззиваемият (ищец) следва да възстанови в процесното заведение. Позовава се на т.11 и т.17 от процесния договор за наем. Твърди се, че при описа на движимите вещи от ЧСИ по допуснатото обезпечение, се установяват налични и идентични с описа от исковата молба само вещите по точки 23-25 вкл., които вещи обаче възстановяват съществувалите такива преди отдаването на заведението под наем, което в съответствие с т.11 от договора за наем. Мебели - шкафове и рафтове, изработени от ЛПДЧ 8953 US, около бара и непосредствено до бара, са части от бар, който ищецът също така трябва да възстанови поради съществувалия бар при сключването на договора за наем. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че вентилацията в кухнята, включително частите и принадлежностите й, както и бара с принадлежностите му в залата за клиенти, не представляват трайни подобрения по смисъла на т.1 7 от договора за наем, съгласно която същите остават в полза на наемодателя след освобождаване на имота, поради което се твърди, че ищцовата претенция за връщане на тези вещи е неоснователна.

На следващо място се твърди, че с използването на тези вещи почти десет години, те са амортизирани, поради което е неправилно да бъдат оценявани като нови вещи.

За останалите описани в исковата молба вещи се твърди, че са били взети от ищеца при напускане на наетия имот, поради което претенцията му за тези вещи е неоснователна.

Твърди се, че намерените в заведението вещи не съответстват по вид и размер на претендираните с исковата молба и са били поставени в заведението от настоящата наемателката.

Поддържа се направеното с отговора на исковата молба възражение за неизпълнен договор по чл,90 от ЗЗД. Твърди се, че съгласно т.11 от процесния договор за наем, наемателят е длъжен да върне имота след прекратяване на договора в същото състояние, в което му е бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване, и тъй като действието на договора за наем е прекратено поради изтичане на срока му, това задължение е станало изискуемо по отношение на въззиваемия (ищец), въпреки което въззиваемият не е изпълнил задължението си по т.11 от договора за наем. Позовава се на съдебна практика в смисъл, че правният ефект на упражненото право по чл.90, ал.1 ЗЗД е равен на правото на задържане, и се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като не е постановил едновременност на изпълнението на ищците и ответника.

3

По отношение на направеното от въззивника с отговора на исковата молба относно евентуалния иск възражение за прихващане на стойности на необходимите вещи, с които ищецът трябва да възстанови в процесното заведение се твърди, че съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД са налице предпоставките за уважаване на направеното възражение за прихващане на стойността на необходимите вещи, с които ищецът трябва да възстанови процесното заведение, със стойността на вещите по описа в исковата молба, както е посочено в отговора на исковата молба.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се съдебни разноски.

В законовия срок въззиваемият-ищец „Свобода Груп“ ООД, ЕИК 131042219, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, ул.„Виа Понтика“ № 53, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Твърди се, че решението на БРС в частта, с която е уважен искът по чл.108 ЗС е правилно и обосновано.

Твърди се, че правилно е отхвърлено заявеното от ответницата възражение, както поради това, че претендираните вещи не са трайно прикрепени към обекта и не представляват трайно подобрение, така и поради това, че не са представени доказателства от ответника точно в какво състояние е предаден обекта, какво е било евентуалното обзавеждане и каква е неговата стойност, още повече като се вземе предвид, че са направени значителни подобрения в имота, за които ответникът е дал своето съгласие в т.17 от Договора за наем.

Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от ответника част и присъждане на разноски.

В същия срок въззиваемия-ищец е депозиран и насрещна въззивна жалба – против решението на БРС в отхвърлителната му част („в частта, в която се приема, че само част от движимите вещи са във владение на ответницата В. П. Р. и се осъжда същата да предаде само част от движимите вещи, чиято собственост съда приема, че принадлежи на „Свобода Груп“ ЕООД“), т.е. в частта, с която е отхвърлен искът на „Свобода Груп“ ООД за осъждане на В. П. Р. да предаде на „Свобода Груп“ ЕООД, владението на следните движими вещи: маса крайстенна с 2 корита 500/300/250 без долен плот - 1бр.; маса крайстенна с корито 400/400/250 без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с корито 400/400/250 с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с долен плот - 1 бр.; маса крайстенна без долен плот - 1 бр.; маса крайстенна с два долни плота - 1 бр.; стелаж стенен двоен - 4 бр.; стелаж стенен троен - 2 бр.; стелаж стенен единичен - 2 бр.

Твърди се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че: страните са били в договорни отношения въз основа на Договор за наем на 18.08.2010 г., с който ответницата предоставя на ищцовото дружество обект-заведение „БИРАРИЯ“, находящ се в гр.Созопол; е основателен и доказан искът по чл.108 от ЗС в уважената му част. Твърди се, 4 че съдът неправилно е приел, че ответникът владее само част от вещите, на база извършеният от ЧСИ опис, който е установил наличие само на част от претендираните вещи в обекта на ответника. Твърди се, че по делото е доказано, че всички претендирани вещи са били и все още са, във владение на ответницата Р.. Изложени са подробни съображения в подкрепа на това твърдение. Твърди се, че новият наемател на помещението е снахата на ответницата, която според показанията на св.А. Н. е правила опити да закупи вещите на ищеца, но не е успяла да се договори с него, след което Г. се противопоставя на тяхното изнасяне, като слага камери, СОТ, гони го от квартирата и съставя опис на вещите, които няма да му даде да изнесе, поради това, че същата има претенции към тях. Твърди се, че показания на св.И. М., служител на СОТ не следва да се вземат предвид, тъй като ответницата е клиент на СОТ свидетелят има интерес обектът да се охранява от СОТ.