Определение № 407 от 28.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. ХАСКОВО, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500843 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подадена чрез адв.П.В. срещу Определение № 2092/13.07.2025 г., постановеното по ч. гр. д.

№ 2629/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е изменил по реда на чл. 248 ГПК разпореждане № 1129 от 10.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2629/2024 г. по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските, като е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на адв. А. Д. сумата 96 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на К. А..

Частният жалбоподател, намира определението за неправилно. Счита, че на длъжника в производството по чл. 410 ГПК не се дължат разноски за подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение. Твърди се, че тъй като за подаването на възражение не се изискват специални знания и същото не се проверява по основание, като за него има утвърден образец, то не е необходима правна помощ за осъществяването на защитата на длъжника в това производство. Счита също, че присъждането на разноски за възражението по чл. 414 ГПК ефективно дублира заплащането на адвокатско възнаграждение в производството по чл. 422 ГПК. По тези съображения 1 искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и вместо това да остави искането за присъждането на разноски в заповедното производство на насрещната страна без уважение. В условията на евентуалност иска присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 50 лева, каквото е предвидено в Наредба № 1 за изготвяне на книжа и молби, което било най-близко до действията свързани с подаване на възаржение по чл. 414 ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. А.Д., в качеството му на пълномощник на К. А., с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че доколкото в случая не се е стигнало до исково производство, разноските в заповедното производство се присъждат от заповедния съд. Твърди също, че първоначално претендираното от него адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38а от ЗАдв е определен от съда в размер многократно под минималния за съответния материален интерес, поради което искането за намаляване на така определеното възнаграждение било неоснователно. Поради това иска от въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.

Окръжен съд Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по ч. гр. д. № 2629/2024 г. по описа на РС Хасково е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК срещу К. А. А., подадена от ЕОС Матрикс“ ЕООД. Въз основа на това Районен съд Хасково е издал Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2024 г., която е връчена на длъжника – К. А. на 14.01.2025 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта от К.

А., подадена чрез адв. А.З. Към възражението са приложени пълномощно, списък разноски за сумата от 597,54 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и договор за правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.

С Разпореждане № 389/06.02.2025 г. Районен съд Хасково е указал на 2 заявителя, че в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на съда. В законоустановения срок не е подадена искова молба и поради това с Разпореждане 1129/10.04.2025 г. съдът е разпоредил обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2024 г. и е прекратил производството по делото.

В срок по чл. 248 ГПК е подадена от адв. А.Д., в качеството му на процесуален представител на К. А. молба за допълване на Разпореждане 1129/10.04.2025 г. в частта му за разноските, като се иска да му бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 35 ЗАдв, за което да бъде осъден да му заплати заявителя. С Определение /наречено от съда разпореждане/ № 2092/13.07.2025 г. Районен съд Хасково е допълнил по реда на чл. 248 ГПК Разпореждане 1129/10.04.2025 г. в частта му за разноските като е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на адв. А. Д. сумата 96 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на длъжника К. А.. Така постановеното от Районен съд Хасково определение е правилно по следните съображения:

Макар принципно за подаването на възражение по чл. 414 ГПК да не е предвидена проверка за основателност или някакви особени реквизити, които да предполагат необходимостта от използването на адвокатско съдействия липсва и изрична забрана длъжникът да ползва такава. В това производство също е налице правната възможност длъжникът да ползва услугите на адвокат, който да му осигури правна защита и съдействие във връзка с подаването на възражение по чл. 414 ГПК. В тази връзка, доколкото в настоящият случай длъжникът К. А. се е възползвала от тази възможност то поради принципа на равнопоставеност на страните в производството и на общо основание по чл. 78 ГПК тя има право на разноски, когато производството приключи благоприятно за нея. В този смисъл са и т. 12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в която е развито, че съдът в исковото производство следва да се произнесе и относно разпределението на отговорността за разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора. В настоящият случай не се е стигнало до исково производство, поради което на основание чл. 81 ГПК заповедният съд е следвало да се произнесе по този въпрос с актът, с 3 който делото е приключило при него, а именно Разпореждане 1129/10.04.2025 г. Макар да е пропуснал това, в последствие с обжалваният съдебен акт съдът е допълнил това разпореждане като е присъдил разноски на длъжника, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за адв. А.Д.

Неоснователно е възражението, че в заповедното производство не се дължат разноски на длъжника. Доколкото исковото производство не е задължително продължение на това производство, то на този етап, чрез възражението по чл. 414 ГПК е единственият начин по който длъжникът може да се защити. Негов избор е дали тази защита да е подробна, да е изготвена с адвокатска помощ или да е просто възражение, че не дължи. Възможно е длъжникът да счита, че представянето на мотивирано и добре аргументирано възражение би му спестило участието в едно бъдещо исково производство, ако успее да убеди заявителя, че не дължи претендираната сума. Съответно негово право е да се защити по начин, който счита, че би бил най-ефективен, включително и чрез ползването на адвокатска защита и съдействие. Отричане правото му да му бъдат възстановени разноските, които е поел за депозиране на възражение срещу заповедта за изпълнение би го поставило в неравноправно положение спрямо кредитора, който безспорно има право на разноски за подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК. В тази връзка неотносима е цитираната от жалбоподателя съдебна практика във връзка с възражението му, че присъждането на разноски в заповедното производство в полза на длъжника се дублира с разноските, които му се присъждат в исково производство, доколкото в конкретния случай исково производство не се е провело. Съответно нелогично би било разноските на длъжника да са в зависимост от волята на заявителя да предяви претенцията си по исков ред, тоест обвързвайки задължението на заявителя да заплати разноски на насрещната страна с неговото процесуално поведение, независимо от предприетите от длъжника действия да се защити.

На следващо място неоснователно е възражението в условията на евентуалност, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за адв.

А.Д. в конкретния случай следва де бъде определено вземайки предвид чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда по 4 справедливост, като се взема предвид фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията при които е възложена правната защита и съдействие, и действително положения труд при осъществяване на правната защита и съдействие. Съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа стойности, но може да използва същите като ориентир като определя справедливото възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адвокатът предоставил безплатна правна защита и съдействие.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на представлявалия длъжника в заповедното производството адвокат, за осъществената от него безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв., районният съд се е съобразил както с обвързващите националния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С428/16 и с решение на същия съд от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, така и с конкретните особености на делото, имащи отношение към осъществената от адвокат Д. правна помощ и защита. В тази връзка следва да се посочи, че определеното от съда възнаграждение, в действителност е значително под предвиденото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа с оглед материалният интерес по делото. Дори и съобразено с предвиденото в чл. 6, т. 5 възнаграждение в размер на 200 лева, или определяне на възнаграждението съобразно чл. 7, т. 7 от Наредба № 1, което също би могло да се приеме за резонно, така предвиденото от Районен съд Хасково възнаграждение е напълно в рамките на нормалното, с оглед положения труд и естеството на оказаната правна защита и съдействие при подаване на възражение по чл. 414 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че депозираното от адв. А.Д. възражение по чл. 414 ГПК е аргументирано и непременно е обвързано с подробно запознаване с фактите по делото и процесния договор, от който произтича претендираното вземане. Не на последно място следва да се отбележи, че определеното от първоинстанционния съд е напълно съобразено и с принципа на пропорционалност на разноските в производството, доколкото заявителя е претендирал юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 200 лева – повече от два пъти по-високо от определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По тези съображения настоящият състав на Окръжен съд Хасково 5 приема, че при обезсилване на издадената заповед по реда на чл. 410 ГПК и при положение, че не е проведено исково производство, Районен съд Хасково е следвало да присъдил разноски в полза на длъжника в заповедното производство. Доколкото тези разноски представляват единствено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът е определил същите в справедлив и законосъобразен размер. Поради това обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.

Във частната жалба са изложени съображения също, че по делото не е представена сметка на адв. А. Д., по която въззивникът да заплати определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение. Това е вярно и следва да се окаже на страната с изрична молба да представи сметка, по която „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати дължимата сума.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2090/13.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2629/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.